Решение № 811 от 12.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20262120200701 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя ********, против Наказателно постановление № 872107F866794/27.01.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2600 евро.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. С.П. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. Д. Ч., която моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното 1 наказателно постановление на жалбоподателя на 04.02.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 18.02.2026г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.01.2026г., на основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) от служители на НАП, сред които свидетелката С. К. Ж. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка в търговски обект – пункт за годишни технически прегледи, находящ се в *******, стопанисван от „****" ООД с ЕИК ****, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените. В хода на проверката и с нарочна покана от представляващия дружеството била изискана информация за размера на цените на предлаганите услуги към три дати – 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 12.01.2026г.

При анализа на цените на предлаганите услуги от изведени КЛЕН-ове за същите дати била установена повишена цена към дата 11.10.2025г., спрямо 11.08.2025г., а именно – „Годишен технически преглед", който е с продажна цена към 11.10.2025г. в размер на 100,00 лв. и цена 90,00 лв. към 11.08.2025г.

За извършените действия бил съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0138675/12.01.2026г.

Свидетелката Ж. счела, че е налице необосновано завишаване на цената на услугата, поради което съставила срещу дружеството – жалбоподател „****" ООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) cep.

AN № F866794/15.01.2026г. за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2600 евро.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП), видно от приобщените към 2 материалите по делото копия на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026г. и Заповед № 445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в ЦУ на НАП), отново съгласно цитираната Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026г. на изпълнителния директор на НАП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Настоящият съдебен състав обаче, намира че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен начин.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществено нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

Съгласно цитираната разпоредба, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ, периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025г. и приключва на 8 август 2026г.

По делото няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че действително цената на предлаганата в процесния проверен обект услуга

„Годишен технически преглед" към

11.08.2025г. е била 90,00 лева, а към 11.10.2025г. е била в размер на 100,00 лева, т.е. налице е увеличение с 10 лева или около 11%.

В конкретния случай обаче, не се установява по безспорен начин, че увеличението на цената на въпросната услуга се явява необосновано от обективни икономически фактори.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, „обективни икономически фактори“ са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на АНО, че от представените от жалбоподателя доказателства не се установяват обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената. В жалбата се поддържа възражение за извършени разходи във връзка с 3 предлаганата от жалбоподателя услуга, като се представят и писмени доказателства, които установяват така изложените факти.

Така например, видно от представените от жалбоподателя 3 бр. дебитни известия към фактури за потребена електрическа енергия, която безспорно е необходима за предоставяне на конкретната процесна услуга, е налице значително повишаване на цената на електрическата енергия, като единичната цена към месец август 2025г. е била в размер на 187,89 лева, към месец септември 2025г. – 230,73 лева и към месец октомври 2025г. – 287,77 лева, т.е. през месец октомври (при цена на услугата в размер на 100 лева ) е налице повишение с около 53% спрямо месец август (при цена на услугата в размер на 90 лева), който процент сам по себе си значително превишава този от около 11%, с който за същия период е увеличена цената на услугата.

Също така, от представените разходи за начислени осигуровки в табличен вид се установява, че за месец август 2025г. общата сума е в размер на 1623,46 лева, за месец септември 2025г. е в размер на 1809,59 лева, а за месец октомври 2025г. е в размер на 2187,39 лева.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в тежест на търговеца е да докаже наличието на обективни икономически фактори, които обосновават увеличение на цената.

При така установеното по настоящото дело съдът приема, че жалбоподателят е ангажирал доказателства, които установяват наличие на обективни икономически причини, които обосновават увеличение на цената на предоставяна услуга, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността му за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

Наред с горното и за пълнота следва да се посочи, че дори и извършването на процесното нарушение да беше установено по безспорен начин, обжалваният санкционен акт също би бил незаконосъобразен по следните съображения:

На настоящия съдебен състав е известно постановеното на 03.07.2025г. решение на СЕС по дело С-733/2023г., според което чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

На първо място тук следва да се отбележи, че цитираното решение на СЕС има принципен характер за развитието на правото въобще и е приложимо не само за случаите на неиздаване на фискален касов бон, във връзка с какъвто казус е било отправено преюдициалното запитване, но и в другите стопански отрасли.

В същото СЕС изрично е изложил мотиви по въпроса за пропорционалността на наложената санкция, като е посочил, че според този принцип предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Строгостта на санкциите трябва да 4 бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект, но същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта на закона (решение от 19.10.2023г. по дело С-651/2021г.).

Настоящият съдебен състав счита, че санкционирането на процесното нарушение, изразяващо се в повишаване на цената на предлаганата услуга с 10 лева (11%), с имуществена санкция в размер на 2600 евро (която е почти в минималния предвиден в закона размер от 2556,46 евро) нарушава принципа на пропорционалност на наложената санкция. В тази връзка следва да се отбележи изрично и че предвид правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН съдът не разполага със законова възможност да намали размера на наложената имуществена санкция под минималния предвиден за същата размер от 2556,46 евро, който както бе посочено, в конкретно разглеждания случай се явява непропорционален на нарушението, за което се налага санкцията.

Предвид всички изложени по-горе съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя „****" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Спас Стоилов и адв. С.П. от БАК за процесуално представителство по настоящото НАХД № 701/2026г. по описа на БРС, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 150 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).