Определение № 20434 от 08.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20434 гр. София, 08.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110133142 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 137337/16.04.2025 г., подадена по пощата на 14.04.2025 г. от адв. П. И. П., като процесуален представител на ищеца С.

Н. И., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 4240 от 12.03.2025 г. в частта за разноските, с искане да му бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ от 200 лв. на 390 лв. Излага съображения, че присъденото с решението адвокатско възнаграждение е неразумно, непропорционално и несправедливо, т.е. не съответства на принципите, заложени в практиката на СЕС. Няма основание за такъв нисък размер на възнаграждение.

Ответната страна по молбата „Изи Финанс" ЕООД, чрез юрк. . взема становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са правилно присъдени съобразно фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд в подготовката на делото. Излага, че адв.

П. не е представлявал страната възмездно, което означава, че не действа в конкурентна среда. Именно затова и защитавайки конкуренцията на адвокатите при равни условия съдът, определяйки разноските е защитил конкуренцията между адвокатите. Счита и че по делото не е имало никакъв спор по фактите, както и не се е налагало събиране на други доказателства, например експертизи.

Съдът намира, че молбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, както и при наличен списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски, т.е. молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения.

С решение № 4240 от 12.03.2025 г., съдът е признал за установено между страните, че С. Н. И. не дължи на „Изи Финанс" ЕООД сума в размер на 792 лв., представляващи неустойка, поради нищожността на клаузата по чл. 3.1 от Договор за паричен заем № 420528, сключен с „Изи Финанс" ЕООД на 16.01.2023г., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е 1 неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. По отношение на разноските съдът е намерил, че с оглед този изход на делото разноски се следват на ищеца в размер на 50 лв., представляващи държавна такса, а предоставилият безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адв. П. И. П., член на Хасковска АК с л. № . със съд. адрес гр.

., сума в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на С. Н. И. по договор за правна помощ от 12.07.2023 г. В мотивната част съдът е намерил за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в отговора на исковата молба в размер на претендираните 400 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, признанието на иска, макар и в първото по делото заседание, проведеното едно открито съдебно заседание, поради което възнаграждението следва да бъде определено и заплатено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобразява и разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд относно възможността да се присъди възнаграждение и под минимума по Наредбата. Тази практика е възприета и доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съдът намира, че и в хода на настоящото производство горепосочения извод остава непроменен. Това е така, защото в случая е налице признание на иска, макар и в първото по делото заседание, делото не представлява фактическата и правна сложност на делото, цената на иска е ниска. Съдът съобразява и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца адв. П. процесуални действия, изразяващи се единствено в изготвяне и депозиране на искова молба и молби по хода на делото (без участие в открито съдебно заседание), поради което определения размер на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е справедлив и обоснован. В тази насока съдът намира за напълно неоснователно твърдението в молбата, че определеното възнаграждение било неразумно, непропорционално и несправедливо, тъй като то е предвидено и от законодателя, макар и уредено в по – различна хипотеза, а именно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, 2 предвиждаща възнаграждението на особения представител на ответника /т.е. намаление на възнаграждението до 200 лв., според действащата Наредба № 1/2004 г./.

Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските основателна, поради което следва да се уважи.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 137337/16.04.2025 г., подадена по пощата на 14.04.2025 г. от адв. П. И. П., като процесуален представител на ищеца С. Н. И., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 4240 от 12.03.2025 г. в частта за разноските, с искане да му бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ от 200 лв. на 390 лв.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3