Решение № 586 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110114605 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. ООД, ЕИК **********8, със седалище и адрес на управление: г************ срещу "Х.Б." ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *****************, осъдителни искове с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 4780.88лв. с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/, за което са издадени фактура №**************** на стойност 5352 лв. с ДДС и Протокол № ***************.; фактура № ***************. на стойност 789.60 лв. с ДДС и Протокол № ************; фактура № *************** на стойност 2639.28 лв. с ДДС и Протокол №***********; сумата в общ размер на 1353.52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.06.2022г. 18.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 18.11.2024г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: между ответника като възложител и ищеца като изпълнител бил сключен неформален договор за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/ на обект Жилищна сграда Ж.; обект м-ст **************** и обект къща в со **************** 5.

За извършената работа са съставени фактура №**************** на стойност 5352 лв. с ДДС и Протокол № ***************.; фактура № ***************. на стойност 789.60 лв. с ДДС и Протокол № 17405-2/05.07.2022г.; фактура № *************** на стойност 2639.28 лв. с ДДС и Протокол № 20453-1/14.10.2022г.. Възложителят е погасил частично вземането на ищеца със сумата 4000 лв. Останали дължими 4780.88 лв.. Въпреки приемането на работата и изправността на ищеца, възложителят не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на дължимото възнаграждение за извършения монтаж. Същият дължи и сумата от 1353.52 лева, представляваща обезщетение за забава в плащане на главното задължение.

Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са фактура № **************** на стойност 5352 лева с ДДС; фактура № ***************** на стойност 789.60 лева с ДДС; фактура № ************** на стойност 2639.28 лева с ДДС, едностранно подписани от доставчика/изпълнител М. ООД, с получател Х.Б." ЕООД и основание направа, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ, съгласно Протоколи № № ***************

Представени са протокол обр.Акт № ***************., протокол обр.Акт № 174052/05.07.2022г. и протокол обр.Акт № ************, едностранно подписани от изпълнителя, в който са описани доставените, монтираните и подлежащите на заплащане СМР.

Ответникът не се е възползвал от предоставената му възможност за ангажиране на специални знания по делото чрез провеждане на СТЕ, с оглед предприетите оспорвания.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.И. за установяване, че работата на обекта е била приета без възражения от представител на ответното дружество. В показанията си установява, че работи във фирма „М.“ над тридесет години на длъжност „Технически ръководител“. Отговаря за покривите. През 2022г. дружеството е извършвало дейности на обект – къща „Ж.“ в м-ст „****************“.

Правили бордови обшивки, гладък покрив, водосточни казанчета, водосточни тръби. За конкретния обект не е имало възражения от насрещната страна за качество и срокове при изпълнението на СМР. Всички дейности описани в протокола са извършени.

В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ, заключението на вещото лице, по която установява следното: По счетоводни данни процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. Фактурите са включени в дневника за покупките по ДДС на ответника и е ползван данъчен кредит по тях.

Ответникът е направил плащане по банковата сметка на ищеца с IBAN: ***************** в П.Б. АД в общ размер на 4000 лв., по фактура № ****************, която е на стойност 5352 лева. Задължението към ищеца е в размер на 4780.88 лв.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове от ищеца в качеството му на изпълнител по договор за изработка с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

Относно изправността на страните по договора: Съобразно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, същият следва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Както се изложи, претенцията се основава на твърдения за изпълнение на възложената работа в количествено, качествено и срочно отношение, съответно за неизправност на ответника, поради неизпълнение на задължениието за заплащане на извършените СМР, предмет на претенцията.

Протоколите за установяване годността за приемане на СМР не са подписани от възложителя, но ищецът е ангажирал гласни доказателства, от които се установи, че извършената работа съответства на отразеното в тях. Възложителят не е направил възражения, поради съдът приема, че СМР са извършени съобразно договореното.

Следователно, тъй като възложителят при приемане на работата не е направил възражение по смисъла на чл.264, ал.2 ЗЗД, то работата следва да се счита за приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД. След установеното приемане на работата, за поръчващия е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за приетата работа - чл.266, ал.1 ЗЗД.

2

Съдът счита, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, на основание сключени неформални договори за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/. Такива не са обективирани в нарочна писмена форма, като за доказване на съществуването им, ищецът е представил фактури. В разглеждания случай, волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е дадено с действията по приемане на фактурите, което приемане безспорно се установи по делото, доколкото същите са включени в дневника за покупки, декларирани са и ДДС е ползван като данъчен кредит. Извършени са и частични плащания по една от фактурите.

Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурите са редовно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. От експертизата се установява също, че ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводените фактури. От това следва, че ответникът е признал и приел извършените услуги. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задълженията на ответника към ищеца по фактурите по аргумент на чл.

55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни правоотношения - твърдяната от ищеца сделка, по силата на които ответникът е приел без възражения изработеното, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимото възнаграждение.

Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетите фактури. В случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурата, като му противопостави конкретни възражения по сделката.

Отразяването на процесната сума като задължение в счетоводството на ответното дружество, означава признаване на задължението в претендирания размер.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца фактури.

По акцесорния иск: На осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената на стоките/услугите към момента на получаването им или към момента на получаване на счетоводния документ. При липса на доказателства за осъществено плащане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД купувачът изпада и в забава. Установи се наличието на главно задължение.

Ответникът не е заплатил цената на услугите на падежа. Ето защо на осн. чл. 86 ЗЗД и с оглед, че размерът на претендираната лихва е в рамките на определения по реда на 162 ГПК служебно от съда, изчислен с програмен продукт Апис финанси, искът досежно лихвите е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Исковите претенции се явяват основателни в предявените размери.

Следва да се присъди и законна лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от 3 решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Разноските в обезпечителното производство, които следва да се възложат в тежест на ответника са както следва: сумата от 600 лева - адвокатски хонорар и сумата от 40 лв. държавна такса или общо 640 лева.

Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно:

245.38 лева дължимата и заплатена държавна такса; 400 лева - депозит за вещо лице и 900 лева - платено възнаграждение за един адвокат. Така разноските направени в настоящото производство, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 1545.38 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА "Х.Б." ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:

***************** ДА ЗАПЛАТИ на М. ООД, ЕИК **********8, със седалище и адрес на управление: *************, сумата от 2444.43 евро с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/, за което са издадени фактура №**************** на стойност 5352 лв. с ДДС и Протокол № ***************.; фактура № ***************. на стойност 789.60 лв. с ДДС и Протокол № ************; фактура № *************** на стойност 2639.28 лв. с ДДС и Протокол № ************; сумата в общ размер на 692.04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.06.2022г. 18.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 18.11.2024г. до окончателното заплащане на сумите, на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл.