Решение № 299 от 05.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Велико Търново, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102774 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за паричен заем ***., по който ответникът е кредитор, а ищецъткредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1000лв. Излагат се твърдения, че в договора за заем е включена неустойка при непредставяне на обезпечение, която неустойка не е включена в ГПР, но представлява според ищеца „скрита лихва“. Според ищеца ГПР на договора е неточно посочен и недействителен. Ищцата заявява, че е заплатила сумата 1370лв., като счита, че сумата 370лв. е платени при изначална липса на основание предвид недействителността на процесния договор за паричен заем.Ищцата отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 370лв., представляваща дадена без основание.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесния договор не е нищожен, а уговорената неустойка е действителна, като съображенията си излага подробно в отговора на исковата молба. Не оспорва получаването на процесната сума. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2024г. между ищеца Ю. Й. Р. и ответника «КЕШ ПОЙНТ

БЪЛГАРИЯ“ЕООАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., при ГПР 64,11% и лихвен процент 51%. Не е спорно между страните, че по договора е уговорено обезпечение чрез поръчител, отговарящ на условията посочени в образец на договора за потребителски кредит, а при неизпълнение – непредставяне на обезпечение, отговарящ на изискванията на чл.5 от договора, в чл.11 е посочена неустойка в размр на 321,80лв.

1

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1000лв., като последната се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на вноски, в размер всяка от 532,10 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Не е спорно между страните, че в договора е уговорено обезпечение чрез поръчителство, а при неизпълнение на разпоредбата на договора за предоставяне на обезпечение, страните са уговорили заплащане на неустойка в размер на 321,80лв.

Съдът намира ,че клаузата на договора, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.

Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на чл. 11 от договора е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на 2 чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

Предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. По делото не е спорно, че ищецът е заплатил сумата 1370лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 1000 лв., сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 370лв., която изчислена в евро е 189,18 евро. Същата се явява платена без основание. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в пълния претендиран размер.

Върху главницата от 189,18 евро следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/09.09.2025г./ до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро, чиято левова раностойност е 50лв.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. Д. Г.- АК *** адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро с вкл. ДДС за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство в настоящото производство.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 207079835, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Й. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата в размер н а 189,18 евро/сто осемдесет и девет евро и осемнадесет цента/ , представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /09.09.2025г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 207079835, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю. Й. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 25,56 евро/двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ , представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 207079835, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Д. Г., АК ***, номер ***, служебен адрес *** 3 сумата 180 евро /сто и осемдесет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4