Решение № 2291 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2291 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110209542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Д,,***'', ЕИК *******, представлявано от управителя Е.Б., срещу Наказателно постановление № BG2024/5800-215/НП, издадено от заместникдиректора на Териториална дирекция Митница София, с което на основание чл. 126, ал. 1, т.

2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева. С наказателното постановление, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата и стоките, предмет на нарушението.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление останало санкционираното юридическо лице. В подадената жалба се сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че административнонаказващият орган неправилно е приел, че дружеството е държало акцизни стоки без необходимите документи по ЗАДС, тъй като намерените продукти представлявали добавки за горива, били предварително опаковани и етикетирани като такива, а за тях били представени документи за произход и документи, относими към акцизното им третиране. Твърди се още, че не било доказано по несъмнен начин, че намерените при проверката продукти представляват акцизни стоки, държани без заплатен, начислен или обезпечен акциз, както и че не били обсъдени всички представени от дружеството документи. В жалбата се релевират и доводи за несъразмерност на наложената санкция, както и за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – заместник-директорът на Териториална дирекция Митница София, редовно уведомена, се представлява от юрк. И.П., който оспорва жалбата. В хода по същество процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да отхвърли 1 подадената жалба като неоснователна и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2023 г. в ТД Митница София постъпил сигнал, че лице изпраща чрез куриерска фирма „Еконт“ пратки, съдържащи добавки за дизелово гориво и бензин. Във връзка с постъпилия сигнал митнически служители посетили офис на „Еконт“, находящ се в гр. ,,***''“, където установили лице, представило се като Е.Б. – управител на „Д,,***''.

В офиса на куриерското дружество били установени пратки, съдържащи продукти, обозначени като добавки за дизелово гориво и бензин, поставени в различни разфасовки.

При проведения разговор Б. заявил, че разполага с документи за стоките и отвел митническите служители до помещение, находящо се в гр. ,,***'', ползвано във връзка с дейността на дружеството.

В посоченото помещение митническите служители установили пластмасов съд тип „Куб“ с вместимост 1000 литра, съдържащ около 200 литра течност с мирис на разредител, както и множество разфасовки с продукти, обозначени като добавки за дизелово гориво и бензин, включително в опаковки от 200 мл. и 500 мл. На място били представени документи, включително акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и други придружаващи документи, отнасящи се до доставени и върнати продукти.

От установените течности били взети проби, които били изпратени за анализ в митническа лаборатория. За извършената проверка, установените количества, иззетите стоки и взетите проби били съставени съответните протоколи и описни документи.

В хода на последващото лабораторно изследване били изготвени митнически лабораторни експертизи, както и становища относно тарифното класиране на изследваните продукти. Въз основа на извършените изследвания като предмет на нарушението били индивидуализирани 96 литра смесен препарат с код по Комбинираната номенклатура 3811 90 00, 93,25 литра препарат – добавка за дизелово гориво с код по Комбинираната номенклатура 3811 90 00, както и 6,2 литра препарат – добавка за бензин с код по Комбинираната номенклатура 3811 19 00.

След приключване на проверката и въз основа на събраните материали, на „Д,,***'' бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че дружеството държи акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС, фактура, митническа декларация, придружителен административен документ, електронен административен документ, търговски документ или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС.

Във връзка с определяне на дължимия акциз били изготвени съответните служебни бележки и изчисления, като в административнонаказателната преписка бил посочен двоен размер на дължимия акциз от 265,60 лв.

След съставянето на АУАН била предприета процедура по сключване на споразумение по реда на чл. 107з от ЗАДС. Такова споразумение било изготвено, но същото не влязло в сила, тъй като дружеството-жалбоподател не заплатило в определения срок дължимата съгласно споразумението сума. Поради това административнонаказателното производство продължило по общия ред.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № BG2024/5800-215/НП от заместник-директора на ТД Митница София, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., а стоките, предмет на нарушението, били 2 отнети в полза на държавата. Наказателното постановление било връчено на дружествотожалбоподател, след което в срока по ЗАНН била подадена жалба срещу него.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свидетелите Д. С. И. и М. Б. С., както и от писмените – приложените по административнонаказателната преписка протоколи за извършена проверка, протоколи за вземане на проби, опис на иззетите стоки, приемо-предавателни протоколи, митнически лабораторни експертизи, становища относно тарифното класиране на стоките, служебни бележки и изчисления относно дължимия акциз, представените от дружеството акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и съпътстващи документи, документите относно проведената процедура по чл. 107з от ЗАДС, заповедите за компетентност на административнонаказващия орган, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Д. С. И. и М. Б. С., доколкото същите са последователни, логични и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата относно начина, по който е започнала проверката, посещението в офис на куриерско дружество „Еконт“, установяването на Е.Б., последвалото посещение на помещение на ,,***'', установените там продукти и представените от страна на дружеството документи.

Показанията им съответстват на отразеното в съставените при проверката протоколи и останалите документи по преписката, поради което съдът ги кредитира относно възприетите от тях факти.

Съдът кредитира и приобщените писмени доказателства, доколкото същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на служебните им правомощия и не се установяват данни, които да поставят под съмнение тяхната автентичност или доказателствена стойност. От протоколите за проверка, описите на стоките, приемопредавателните протоколи и документите за вземане на проби се установяват мястото на проверката, видът и количеството на установените продукти, както и извършените процесуални действия по изземване, описване и пробовземане. Тези документи са вътрешно непротиворечиви относно мястото на проверката, участващите лица, установените наличности и последващото изпращане на пробите за лабораторно изследване.

От митническите лабораторни експертизи и становищата относно тарифното класиране се установяват резултатите от изследването на взетите проби и класирането на процесните продукти по кодове по Комбинираната номенклатура 3811 90 00 и 3811 19 00.

Съдът намира, че тези доказателствени източници имат съществено значение за изясняване на характера на процесните продукти, тъй като именно въз основа на тях са определени видът, тарифното класиране и акцизното третиране на установените течности. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават резултатите от лабораторните изследвания или да поставят под съмнение направеното тарифно класиране.

Представените от дружеството документи – акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и съпътстващи документи установяват наличие на документирани доставки и връщания на определени продукти. Съдържанието им обаче не позволява да се установи пряка връзка между документираните стоки и процесните продукти, установени при проверката и индивидуализирани в наказателното постановление. В тази насока съдът отчита, че предмет на настоящото производство са конкретните количества смесен препарат, добавка за дизелово гориво и добавка за бензин, класирани по кодове по КН 3811 90 00 и 3811 19 00, поради което релевантни са единствено документи, които могат да бъдат отнесени именно към тези стоки.

Приобщените служебни бележки и изчисления относно дължимия акциз съдът кредитира като съответни на установените по делото количества и тарифно класиране на процесните продукти. Същите са относими към определяне на дължимия акциз и съответно към индивидуализацията на наложената имуществена санкция.

3

Документите относно процедурата по чл. 107з от ЗАДС установяват единствено предприетите от административнонаказващия орган действия за приключване на производството със споразумение, както и обстоятелството, че същото не е влязло в сила поради неплащане на дължимата сума в определения срок. Тези документи са относими към движението на административнонаказателното производство, но не променят изводите относно фактите, свързани със самото нарушение.

Приобщената доказателствена съвкупност е еднопосочна относно основните релевантни факти – извършването на проверката, установяването на процесните продукти в помещение, ползвано във връзка с дейността на дружеството-жалбоподател, вземането на проби, лабораторното им изследване, тарифното им класиране и последващото съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление. Доколкото между доказателствените източници не се установяват съществени противоречия относно тези факти, съдът не намира за необходимо да извършва по-детайлна съпоставка на всеки един от тях поотделно.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗАДС, съгласно която актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от митническите органи. Видно от съставения АУАН, същият е изготвен от Д. С. И. – старши инспектор в ТД Митница София, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, сектор „Оперативен контрол“, т.е. от митнически орган в кръга на предоставените му правомощия. Наказателното постановление е издадено от заместникдиректора на ТД Митница София Л.Ф.Т.. Компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица, както и от приложената по административнонаказателната преписка Заповед № ЗАМ-503/32-817193 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с която заместник-директорите на териториалните дирекции са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАДС. Поради това съдът приема, че наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган.