Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 07.11.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно административно наказателно дело 606/2023
Вид
Решение № 179
Подписан
07.11.2023
В сила
07.11.2023
Състав
Милена Пейчева, Мирослав Йорданов, Росица Радославова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Русе, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

М. Йорданов при участието на секретаря Ирена Иванова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от М. Йорданов Въззивно административно наказателно дело № 20234500600606 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. във връзка с чл.378, ал.5 от НПК.

Образувано е въз основа въззивна жалба, подадена от адв.Д. Т. от РсАК, в качеството защитник на Е. М. М. - обвиняем по АНД № 445 / 2023 г., по описа на Районен съд Русе, против постановеното по делото Решение № 313/02.05.2023г., в частта му касаеща наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Твърди се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства изразяващи се в чисто съдебно минало, признание на вината, младостта на извършителя, добрите му характеристични данни, полагането на обществен труд и самокритичност към извършеното.

Въз основа на това се излагат съображения, според които се иска визираното наказание да не бъде наложено и решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част.

1

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира решението на Районен съд - Русе да бъде потвърдено.

Защитникът поддържа изцяло жалбата на посочените в нея основания.

Обвиняемият се присъединява към изразената от защитата позиция, признава се за виновен и изразява съжалението си за извършеното от него деяние.

Окръжен съд - Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 във връзка с чл.378, ал.5 от НПК, намери за установено следното:

С Решение № 313/02.05.2023г. по АНД № 445/2 3г., Районен съд - Русе признал обвиняемия Е. М. М. за виновен в това, че на 25.03.2022 г. в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза“ с рег. № РР **** ВС, нарушил правилата за движение: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ – не пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № Р **** КР, управляван от Г.Р.М от гр.Русе, вследствие на което по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, представляващо трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК го освободил от наказателна отговорност за извършеното по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК престъпление и на основание чл.78а и чл.54 от НК му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. На основание чл.78а, ал.4 от НК на обвиняемия било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца. Наред с това М. бил осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Русе сумата от 1115.57 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски.

За да постанови решението си, районният съд провел съдебното 2 следствие по реда на Глава 28 от НПК и на основание чл.378, ал.2 от НПК се позовал на доказателствата от досъдебното производство, събрани чрез показанията на свидетелите П.С.,Р.Д.,Г.М., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, заключенията на автотехническат а , съдебномедицинската и техническата експертизи, справки от Сектор ПП ОДМВР Русе, справка за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ, трудов договор на обв.М., характеристика за същия от неговия работодател и справка за собственост на превозни средства.

Въз основа на изброената доказателствена съвкупност първостепенният съд направил извода, че обв. М. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категории „В” и „М“ и като такъв бил наказван за нарушения по ЗДвП. Н а 25.03.2022 г. в гр.Русе, вечерта, управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № РР **** ВС по ул.“Атанас Буров“ в посока към кръстовището с ул.“Константин Иречек“ , където не спрял и не се съобразил с пътен знак „Б1“- „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ . Така навлязъл в кръстовището, като не пропуснал движещия се по ул.“Константин Иречек“ с предимство лек таксиметров автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ Р 1017 КР, управляван от св. Г.М , в който пътувал свид.Р.Д. . В резултат на това между двата автомобила последвал удар, а на М. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, което довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни.

Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена след вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Първоинстанционният съд правилно се позовал на показанията на свидетелите, които са логични, хронологично последователни и взаимно допълващи се. От тях се установяват времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние. Въззивния състав кредитира заключенията на изготвените в наказателното производство експертизи, както са възприети от районния съд. Липсва необходимост от допълнителни или повторни експертни заключения. Напълно законосъобразно съдът дал вяра и на останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил, че допринасят за изясняване на обективната истина и 3 кореспондират с останалия доказателствен материал. От справката за съдимост на обвиняемия се установява чистото му съдебно минало и липсата на наложени по реда на чл.78а от НК административни наказания.

Не са отчетени дадените от обвиняемия, в присъствието на защитник, обяснения на досъдебното производство от 19.12.2023 г., поддържани от него и след несъщественото изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Събраните чрез тях доказателства по силата на чл.378, ал.2 от НПК могат да се ползват директно от съда, след като е спазен предвидения процесуален ред, а в случая не се констатират отклонения от него. В конкретния случай няма пречка това да се направи и от въззивната инстанция. Така видно от обясненията му, обвиняемият признал, че не е спазил изискването на знак „Б1“ да даде предимство на движещия се лек таксиметров автомобил и изразил съжаление за стореното и критично отношение. Изложеното от него напълно съответства на останалите доказателства по делото и показва процесуално поведение от негова страна насочено към оказване на съдействие за разкриване на обективната истина.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано стигнал до извода, че М. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. От обективна страна на 25.03.2022 г. в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Сеат”, модел „Ибиза“ с рег. номер РР **** ВС, нарушил правилата за движение: чл.

50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ – не пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № Р 1017 КР, управляван от Г.Р.М от гр.Русе, вследствие на което по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, което представлява трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни. Визираното нарушение на ЗДвП стои в пряка и непосредствена връзка с крайния резултат.

Законосъобразни са изводите на районния съд и относно субективната страна на деянието на обвиняемия, и няма основание за корекция или допълнение.

От субективна страна обвиняемия М. действал по непредпазливост, като 4 проявната форма на вината е престъпна небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но могъл и бил длъжен да ги предвиди.

Законосъобразнно районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност на Е. М., тъй като за извършеното от него непредпазливо престъпление, санкционната част на нормата на чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, обвиняемият не осъждан и освобождаван от административнонаказателна отговорност. Съобразявайки тези обстоятелства първоинстанционният съд в унисон със закона разгледал делото по диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК и е освободил дееца от наказателна отговорност.

Контролираният съд изложил мотиви за причините, поради които счел, че отмереното наказание глоба следва да се наложи в минимален размер.

Въззивният съд възприе съображенията му в тази насока отнасящи се до имотното състояние на обвиняемия, смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващо допуснатите предходни нарушения по ЗДвП, за които бил санкциониран по административен ред, поради което намира, че в този размер административното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия.

По отношение на приложението на чл. 343 г във с чл. 37, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 78, ал.4 от НК, на което основание обвиняемият е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, въззивната инстанция не споделя доводите на районния съд и намира жалбата за основателна.

За да наложи това наказание съдът взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и съобразил, че обвиняемия е правоспособен водач на МПС от 2019 г., многократно е наказван по ЗДвП и работел като шофьор на трудов договор, поради което е необходимо да бъде превъзпитан и чрез налагането на това наказание.

Видно от справката за обвиняемия, като водач на МПС, същият бил санкциониран два пъти с наказателни постановления, първото от които за нарушение извършено преди да придобие правоспособност, пет пъти с 5 фишове и един път с електронен фиш за нарушение установено с автоматизирано техническо средство. Размерът на наложените санкции за тези нарушения сочи, че същите не се отличават с висока степен на обществена опасност. Наред с изложеното обвиняемият е със сравнително млада възраст, трудово ангажиран, пред полицейските служители посетили произшествието обяснил, че не видял пътния знак, с което признал вината си и съдействал за разкриване на обективната истина още преди образуване на наказателното производство. В хода на досъдебното производство също признал вината си, дал обяснения, изразил съжаление и критично отношение към стореното от него, а след това и пред двете съдебни инстанции отново се признал за виновен и изразил съжаление. Налагането на лишаване от право да управлява МПС, дори и за минимален срок, предвид работата му като шофьор-снабдител, ще го лиши от източници на доходи и от възможността да се издържа, което не би постигнало една от целите на това наказание - да го превъзпита. С оглед изложеното и доколкото смекчаващите обстоятелства характеризират обвиняемия като личност, чиято обществена опасност не е висока, въззивният съд счете, че индивидуалната и генерална превенция могат да се постигнат само с административното наказание глоба в отмерения от районния съд размер, като спрямо обв.М. не се налага наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.

Районният съд законосъобразно е възложил в тежест на обвиняемия направените по делото досъдебни разноски. В действителност техният размер е 1157,57 лева, а не постановения с решението, поради което те следва да се определят в този размер.