Решение № 232 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от 7.02.2025 г. на заявителя Л. С. Л. срещу решението от 17.01.2025 г. по т.д. № 2065/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, с което е потвърден отказ № 20240930092121-2/4.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240930092121.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ.

Твърди се, че неправилно е прието, че след влизането в сила на съдебното решение за отмяна на освобождаването на молителя като управител и преди неговото отразяване в ТР имало вписан нов управител, което препятствало заличаването на заличаването му като управител.

Сочи се, че съдебното решение било отразено в ТР на 15.02.2023 г., а вписването на новия управител е извършено на 30.09.2024 г. въз основа на решение на ОС от 18.09.2024 г., като преди това – на 20.09.2024 г. молителят поискал от АВ вписването му като управител.

Твърди се и, че на ОС от 18.09.2024 г. било взето решение за смяна на нелегитимния управител Р. Р. с нов управител, а няма решение за смяна на молителя като управител след възстановяването му със съдебното решение.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. С. Л. с жалба от 10.10.2024 г. срещу отказ № 20240930092121-2/4.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240930092121, с което е поискано вписването му за управител на „Пулсар Груп“ ООД с ЕИК – 204806546, и заличаване на досегашния такъв Р. Г. Р..

От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установява, че дружеството „Пулсар Груп“ ООД с ЕИК – 204806546 е било първоначално 1 регистрирано на 13.10.2017 г. с капитал 3 лв., разпределен по равно между съдружниците Л.

С. Л., П. П. Н. и Р. Г. Р.. При учредяването за съуправители са вписани съдружниците Л. Л. и П. Н. при начин на представляване – поотделно. На 23.04.2019 г. е заличен съуправителят П.

Н., като единствен такъв е останал Л. Л.. На 13.03.2020 г. е заличен като управител Л. Л., а за нов такъв е вписан Р. Г. Р. въз основа на решения по протокол от 4.03.2020 г. на общото събрание на съдружниците за „оттегляне на овластяването на управителя Л. Л.“ и избор за нов управител – Р. Р..

На 10.02.2023 г. е постъпило по реда на чл. 14 във вр. с чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ писмо с изх. № 61707/10.02.2023 г. на СГС, с което е изпратено решение от 15.03.2021 г. по т.д. № 557/2020 г. на СГС, VІ-1 състав, със заверка за влизане в сила от 6.02.2023 г., с което на осн. чл. 74 ТЗ са отменени решенията от 4.03.2020 г. на ОС на дружеството по т. 2, 3, 4 и 6 от дневния ред, измежду които и за оттегляне на овластяването на управителя Л. Л. и за избор на нов управител – Р. Р.. По партидата е отразено, че писмото е заведено под № 20230210133858, по което е извършено вписване № 20230215154844. Същевременно, в поле 7 от партидата „Управители“ не е извършена промяна.

Със заявление № 20231113151627 молителят Л. Л. е поискал вписването му за съуправител на дружеството въз основа на влязлото в сила решение от 15.03.2021 г. по т.д.

№ 557/2020 г. на СГС, като е приложено и копие от служебно писмо с изх. № 61707/10.02.2023 г. на СГС. По искането е постановен отказ от 14.11.2023 г., в което е прието, че въпросното решение на СГС не било изпратено от съда по служебния ред на чл.

14 ЗТРРЮЛНЦ, а освен това не била спазена и т. 26 от Вътрешните правила на ДЛР към АВ, според които в случаите по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ заинтересованото лице следвало да подаде в деловодството на АВ искане за входиране на приложения заверен препис от влезлия в сила акт на съда, каквито доказателства не били представени /относно постъпило в деловодството искане/.

Видно от приложената към жалбата молба с вх. № 11-09-55/20.09.2024 г. молителят Л. Л. е подал искане и в деловодството на АВ с приложен препис от съдебното решение.

На 30.09.2024 г. е вписано заличаване на Р. Р. като управител, а за нов такъв е вписана Е.

С. Г.. Промените са извършени по заявление № 20240924114625 въз основа на решения по протокол от 18.09.2024 г. на ОС на съдружниците за освобождаване като управител на Р. Р. и за избор на нов – Е. Г..

По процесното заявление с вх. № 20240930092121 с указания от 1.10.2024 г. на ДЛР е указано на заявителя Л. Л. да представи решение на ОС за избора му за управител, като е прието, че приложеното решение на СГС не представлявало доказателство за това обстоятелство. С молба от 4.10.2024 г. заявителят е посочил, че протоколът на ОС за избора му като управител е приложен към заявление № 201710135544 за първоначалната регистрация на дружеството.

За да постанови атакувания отказ от 4.10.2024 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че не е изпълнено указанието от 1.10.2024 г. Прието е, че решението на СГС по чл.

74 ТЗ не може да възстанови положението преди отмененото решение на ОС, тъй като са налице последващи решения за освобождаване и избор на управител, които са вписани и не са атакувани, а вписването е конститутивно съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ. Прието е, че заличаването, като последица от решение по чл. 74 ТЗ, произвежда същински правни последици само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, вследствие на уважаване на иска, заличаване, а ако такива последващи вписвания са извършени, то подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие.

В обжалваното решение от 17.01.2025 г. първоинстанционният съд е споделил тези доводи, като е добавил, че в ТР следва да се отразява само актуалния статус на дружеството.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима.

2

Разгледана по същество е основателна.

От изложената по-горе фактология е видно, че процесното заявление за вписване всъщност не е такова по чл. 15 ЗТТРЮЛНЦ, макар формално да е подадено в такъв образец, а е искане по чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, според която разпоредба при отмяна на решение на орган на търговеца или на орган на юридическото лице с нестопанска цел, въз основа на което е извършено вписване, вписването се заличава по реда на ал. 1, която пък предвижда, че това става по реда на чл. 14 /т.е. след служебно сезиране от съд или друг публичен орган/, както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. Определящо за естеството на едно изявление не е формата, а съдържанието му. По тази причина неприложими към това „заявление“ са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Независимо от това следва да се приеме по аналогия, че отказът да се уважи процесното искане подлежи на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като друг ред за защита не е предвиден, а е неприемливо съдебна защита въобще да не съществува.

Същината на искането е да се приложат последиците на влязлото в сила още на 6.02.2023 г. съдебно решение по чл. 74 ТЗ, с което са отменени решенията от 4.03.2020 г. на ОС на дружеството за освобождаването на молителя като управител и на негово място е избран нов управител, които обстоятелства са вписани на 13.03.2020 г. Решението по чл. 74 ТЗ има конститутивен характер, тъй като води до правна промяна – отмененото решение на ОС престава да съществува в правния мир и неговите правни последици се обезсилват /без значение дали това става ex tunc или ex nunc – според различните виждания/. Това означава, че след влизане в сила на процесното решение по чл. 74 ТЗ молителят Л. Л. не се счита за освободен като управител, а избраният на негово място Р. Р. не се счита за избран за управител. Мандатното правоотношение между дружеството и молителя не се счита за прекратено, а това с новоизбрания за управител не се счита за възникнало. В този смисъл решението по чл. 74 ТЗ има възстановително действие спрямо качеството „управител“ на молителя в отношенията му с дружеството, които са базисните. По силата на това възстановено мандатно отношение молителят е управител на дружеството и ще бъде такъв до прекратяването на това правоотношение по надлежния ред. Без значение за този извод е вписването в ТР, тъй като това вписване на управител няма конститутивен характер, а има само оповестително-защитно действие във външните отношения на дружеството, т.е. за представителната власт спрямо трети добросъвестни лица – по арг. от чл. 140, ал. 4 и чл.

141, ал. 6 ТЗ.

Същевременно, вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства следва по правило да са отражение на реално настъпили законосъобразни правни промени в статута на съответния вписан субект. На това се крепи и общественото доверие в регистъра по чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това вписаните незаконосъобразни промени подлежат на заличаване след влизане в сила в съдебния акт за установяване на незаконосъобразността – чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Ако подобно заличаване не се извърши, то това ще направи напълно неефективна съдебната защита в разрез с принципа за правовата държава, което пък ще подкопае общественото доверие в регистъра, а подобен резултат е нетърпим.

В този ред на разсъждения за настоящия съдебен състав е необяснимо защо Агенцията по вписванията въпреки неколкократните сезирания не е изпълнила задълженията си по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. От описаната по-горе хронология е видно, че АВ е била сезирана както от съда, постановил решението по чл. 74 ТЗ /с нарочно писмо от 10.02.2023 г./, така и двукратно от молителя Л. Л. – със заявление от 13.11.2023 г. и със специална молба с вх. № 11-09-55/20.09.2024 г., подадена в деловодството на АВ. Към датите на тези сезирания по партидата на дружеството не е имало никакви последващи вписвания в частта относно управителя /такова е извършено едва на 30.09.2024 г./, поради което не е съществувало никакво оправдание за неизпълнението на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ.

Според въззивния съд обаче дори и извършеното на 30.09.2024 г. вписване на новия управител Е. Г. не е пречка за прилагане на последиците по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Тези последици спрямо извършеното на 13.03.2022 г. вписване се изразяват в: 1) заличаване на заличаването като управител на Л. Л., т.е. повторното му вписване за такъв, и 2) заличаване 3 на вписването като управител на Р. Р.. С извършеното на 30.09.2024 г. вписване втората последица е вече реализирана – заличено е вписването на Р. Р. като управител. Възможно е изпълнението и на първата последица – повторното вписване на заявителя Л. Л. за управител, тъй като същият е надлежно избран за такъв през 2017 г., чието мандатното му правоотношение е възстановено с влязлото в сила съдебно решение по чл. 74 ТЗ и то не е прекратено. Прилагането на тази последица не изисква заличаване на вписания на 30.09.2024 г. актуален управител Е. Г., тъй като тя е избрана с решение на ОС от 18.09.2024 г., което не е отменено. Следователно, към днешна дата са налице две действащи решения на ОС /от 2017 г. и 2024 г./, с които за управители на дружеството са избрани две лица, като нито едно от мандатните отношения не е прекратено по някаква причина. Това означава, че и двете лица притежават качеството на управители и следва да се впишат за съуправители.

При липса на решение на дружеството за начина на представителство при подобно съвместно управление и на уредба в дружествения договор се прилага законовото правило по чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ – всеки управител може самостоятелно да управлява и представлява дружеството, без значение дали това е вписано в ТР.

В тази връзка въззивният съд не споделя изразеното в обжалваното решение виждане, че заличаването по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ може да се извърши само ако няма последващи вписвания относно същите обстоятелства, извършени след подлежащото на заличаване вписване. Ако се възприеме подобно виждане това би довело да принизяване и пълно игнориране на последиците на влязъл в сила съдебен акт и до обезсмисляне на съдебната защита. Всъщност, неприлагането на последиците на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ следва да е изключение от правилото, което да важи само ако е правноневъзможно неговото изпълнение.