Акт от 10.03.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 24

10.03.2020 год. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА

РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора

Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията Марин

Маринов касационно АНД № 12 по описа за

2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от

Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, на В. Н. Р. от с. Д., чрез пълномощника си адв. П. Х. от АК – Р., срещу Решение № 496 от 02.12.2019 год., постановено по АНД № 476/2019 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 16-1075-001217 от 16.03.2017 год. на ВПД началник група към ОДМВР Разград - Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че не е налице неяснота в правната квалификация на деянието, доколкото в посочената правна норма има два алтернативни фактически състава на нарушение. Според жалбоподателя наред с горното е налице и изтекла абсолютна давност за наказването му. От съда се иска да отмени въззивното решение и да постанови ново, с което отмени НП или да върне делото на районния съд за ново разглеждане. Като алтернатива моли съда да отмени решението на районния съд и да прекрати делото поради изтекла абсолютна давност.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Разград не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № Г193011/13.11.2016 г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград срещу жалбоподателя за това, че на 13.11.2016 г. около 15.10 часа в гр. Р. на бул. Б. е управлявал лек автомобил «Пежо 205» с рег. №******, като при извършената проверка е отказал да му бъде направена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер №7410, за установяване употребата на алкохол – отказал да издиша въздух в техническото средство.

Прието е, че така жалбоподателят нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Районният съд е разпитал като свидетел по делото актосъставителя който е обяснил, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, когато го спрели за проверка. Водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, който полицейските служители носели. Съдът приел за доказани отразените в НП обстоятелства.

При тези факти районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП съответстват на изискванията на закона и не страдат от съществени пороци, които да налагат отмяната на НП. Според районния съд не е налице неяснота в НП, тъй като във фактическата част ясно е посочено, какво деяние е извършил жалбоподателят, а именно отказ да бъде тестван с техническо средство. Също така според съда по – късното връчване на НП също не се явява процесуално нарушение, доколкото не са изтекли давностните срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано. Жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС и в това си качество е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и сам по себе си този отказ е съставомерен. Жалбоподателят е извършил това нарушение умишлено. Наложените му наказания са в рамките на абсолютно определения законов размер от 2000 лв. глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради което не могат да се намаляват.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства.

Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание.

Нарушението, за което е наказан жалбоподателят е безспорно доказано. Безспорно е, че на инкриминираната дата и място, при управление на МПС, жалбоподателят е спрян за проверка от органите по контрол на движението и той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.

От данните по делото е видно, че му е връчен талон за медицинско изследване, но няма данни той да го е изпълнил, а и не твърди такова обстоятелство. Върху самият талон е вписано” отказвам алкохолна проба”. Всички тези обстоятелства са ясно и точно описани както в АУАН, така и в НП.

Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е узнал какво деяние му е вменено от фактическа страна и за какво нарушение е наказан. Обстоятелството, че АНО е посочил в НП като нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да посочи, кое от предвидените в нея алтернативни предложения точно е нарушено не може да се приеме като съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и за какво е наказан от фактическа страна. Описаният фактически състав може да се подведе под едно от предложенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.е. жалбоподателят знае коя норма е нарушил и по коя норма е наказан, поради което правото му на защита не е нарушено и той е упражнил същото в пълен обем.

Ето защо възражението на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила от страна на районния съд са неоснователни и недоказани.

Неоснователно е и възражението за изтекла абсолютна давност за наказване на касатора. Нарушението е извършено на 13.11. 2016 год., когато е съставен и АУАН.

Наказателното постановление е издадено на 16.03.2017 год. От извършване на нарушението до настоящия момент са изтекли 3 години, 3 месеца и 25 дена - срок по-малък от абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НПК, която е 4 години и 6 месеца, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. В този смисъл е и ТР № 1 от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на

Върховния административен съд, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 496 от 02.12.2019 год., постановено по

АНД № 476/2019 год. по описа на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………..

ЧЛЕНОВЕ:

1. ………………………

2………………………..