Протокол № 157 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 289/2024
- Вид
- Протокол № 157
- Подписан
- 21.03.2025
- Състав
- Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Кодекс на международното частно право
- чл. 16 · Кодекс на международното частно право
- чл.4, ал.1, т.2 · Кодекс на международното частно право
ПРОТОКОЛ
№ 157 гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900289 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха: при спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК
ИЩЕЦЪТ „БАНКА ДСК“ АД е редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ Х. М. е редовно призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 8153/20.03.2025г. от адв. С. Ш., в качеството му на упълномощен процесуален представител на ответника Х. М., с което уведомява съда, че поради внезапно влошаване на здравословното състояние на адвоката, е възпрепятстван лично да присъства на заседанието. Моли да се даде ход в негово отсъствие, като поддържа, че искът е ненадлежно предявен. Спорът е с международен елемент, а ответникът е с местожителство във Великобритания, като предявеният иск е за задължение по договор за целеви потребителски кредит, предоставен на физическо лице, поради което съобразно Брюкселската конвенция от 1968г. следва същата да бъде приложена, а КМЧП се прилага, когато няма действащ договор, уреждащ международната компетентност. Сочи, че съгласно чл. 14, ал.2 от същата Конвенция, другата страна по договора може да заведе дело срещу потребител само в съдилищата на договарящата държава по местожителството на потребителя. Поради това настоява, че международно компетентен се явява съответният съд в Обединеното кралство.
Сочи, че дори да се приеме, че компетентен е българският съд, то местно и родово компетентен да разгледа спора се явява Окръжен съд – Пловдив, тъй като последният адрес на ответника в България е бил именно в гр. Пловдив. Изразява становище и по същество на делото.
Моли, в случай че е налице хипотезата на чл. 238, ал.2 ГПК, да бъде постановено прекратяване на делото и присъждане на разноски.
1
СЪДЪТ докладва и че след насрочване на делото с определение от 12.02.2025г., на 04.03.2025г. е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв. С. Ш. с представено пълномощно, в който се излагат идентични доводи на тези в докладваното по-горе становище за липса на международна подведомственост, както и за местна неподсъдност на спора на Варненския окръжен съд.
СЪДЪТ, с оглед направеното възражение за липса на международна компетентност, което съобразно чл. 15 ГПК може да бъде направено във всяко положение на делото, намира, че следва да се произнесе с нарочен акт по така направените възражения, преди да даде ход на делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С Определение № 215/12.02.2025г. съдът е изготвил проект за доклад на делото, като е насрочил същото за разглеждане в открито заседание приемайки, че е компетентен да разгледа повдигнатия пред него спор по правилата на чл. 4, ал.1, т.2 вр. с чл.15 КМЧП и съобразно правилата за родова подсъдност.
Настоящият съдебен състав не намира основание да измени този извод.
Считано от 01.01.2021г., законодателството на Европейския съюз /ЕС/ не се прилага по отношение на Обединеното кралство, като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС.
Досежно Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела от 1968г., е налице изрична нотификация от 01.02.2021г. от правителството на Обединеното кралство до Генералния секретар на Съвета на ЕС, относно становището на напусналата съюза държава- членка за неприложимостта на тази конвенция към нея.
Ответникът по настоящия спор е гражданин на Великобритания и е притежавал статут на продължително пребиваващ в Република България до 31.12.2022г., с последно заявен настоящ адрес в страната от 21.09.2019г. в гр.
Пловдив. Т.е., към датата на сезиране на съда не е имал адресна регистрация и статут на пребиваване в България. Впоследствие книжата по чл. 131 ГПК са му връчени във Великобритания.
При тези обстоятелства настоящия съдебен състав счита, че приложим в случая не е европейският регламент, нито Конвенцията от 1968г., а приложима е разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 КМЧП, според която международно компетентен да разгледа спора е българският съд, тъй като искът е предявен от юридическо лице, регистрирано в Република България.
Специалната компетентност по чл. 16 КМЧП относно потребителските спорове не води до различен извод, тъй като въвежда две само допълнителни хипотези, по всяка от които потребителят е ищец, която хипотеза не е налице в 2 процесния случай.
В допълнение, към настоящия момент, между Република България и Обединеното кралство не съществува двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител.
По изложените съображения, съдът поддържа становището, че следва да се приложи КМЧП и конкретно цитираната разпоредба на чл.4, ал.1,т.2 КМЧП. В този смисъл е и Определение № 308/28.02.2023г. по ч.гр.д. № 4055/2022г. на ВКС, 4-то Гражданско отделение.
По гореизложените съображения се налага извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение за липса на международна компетентност на Варненски окръжен съд да разгледа и разреши спора по настоящото дело.
По отношение на отправеното в евентуалност възражение за местна неподсъдност на спора, съдът намира, че същото за ответника е преклудирано, съобразно чл. 119, ал.3 ГПК, като направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба за ответника. Исковата молба, ведно с приложенията към нея, са връчени на ответника на 03.12.2024г., видно от удостоверение по чл.6 от Хагската конвенция за връчване от 1965г. на л.65 от делото, като в указания от съда едномесечен срок за подаване на писмен отговор, такъв не е постъпил.
Само за пълнота следва да се посочи и че последният регистриран адрес в гр. Пловдив на ответника е от 2019г., а статутът му на продължително пребиваващ в България чужденец е изтекъл в края на 2022г., т.е. както беше посочено, при тези данни не може да се приеме, че към датата на сезиране на Варненски окръжен съд от ищеца, ответникът е имал адресна регистрация в гр. Пловдив.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Х. М., роден на 23.10.1995г., гражданин на Кралство Великобритания, за липса на международна компетентност и за местна неподсъдност на спора на Варненски окръжен съд по търговско дело № 289/2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд Варна.
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТЛАГА разглеждането на делото в открито съдебно заседание с ново призоваване, след стабилизиране на постановеното определение по възраженията за неподведомственост на спора на българския съд и местна неподсъдност.
Съобщението за подлежащото на обжалване определение да се връчи и 3 на двете страни чрез регистрацията им в съответните електронни портали.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:23 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________
4