Решение № 2967 от 06.11.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2967

Русе, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20257200700170 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Б. Б. от [населено място] село, общ. Русе, обл. Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3393-000051/20.02.2025 г., издадена от началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], за срок от 3 месеца. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. По наведените основания по-конкретно се сочи, че към момента на настъпване на деянието, пътното платно е било заледено и непочистено от сняг, поради което управляваният от него автомобил е загубил сцепление и е поднесъл, като настъпилото събитие не е резултат от умишлено поведение от негова страна. На следващо място жалбоподателят твърди, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението. В представената по делото писмена защита с вх. №4716/04.11.2025 г., процесуалният представител на жалбоподателя излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което същата да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - началникът на сектор във Второ РУ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и разноски за внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лева по представен списък на разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Със ЗППАМ № 25-3393-000051/20.02.2025 г., издадена от М. З. Х., началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР – Русе спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], за срок от 3 месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу последния е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 18919/19.02.2025 г. от Т. Т. И., на длъжност „младши полицейски инспектор“ във Второ РУ към ОД на МВР – Русе (л.5 от делото), за това, че на 19.02.2025 г., около 17:45 часа в [населено място] село, обл. Русе, [улица], посока кръстовище с [улица]до №2, като водач на посочения по-горе автомобил, негова собственост, го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като използвайки системите и уредите на управляваното МПС и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушавал устойчивостта му, поднасяйки го и преминавайки от лява в дясна пътна лента, последователно три пъти, перпендикулярно на платното за движение. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Нарушителят е подписал акта без възражения.

По искане на жалбоподателя и с оглед изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите В. В. А. (приятел на жалбоподателя) и В. С. И. (във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя). Свидетелят А. в показанията си заявява, че през зимния сезон жалбоподателят не е активен шофьор. Сочи, че за извършената проверката е узнал от самия жалбоподателя. Твърди, че в деня на проверката самият той е минал с лекотоварен автомобил (бус) по улицата, на която е била извършена проверката, като пътното платно е било заледено и неравно поради натрупан лед, образуван от киша, на мястото имало и коловози. Свидетелката И. заявява, че вечерта преди проверката, жалбоподателят се е прибирал от работа, като е управлявал автомобила с ниска скорост. Свидетелката, намираща се пред къщата на майката на жалбоподателя е видяла, че автомобилът се е подхлъзнал. Това е станало преди да го спрат полицаите за проверка. В същия ден по нейни думи, времето е било студено, пътищата – заледени, и по пътното платно е имало коловози. Уговорката им с жалбоподателя била той да отиде да зареди гориво и да се върне да вземе нея и детето им от дома на майка му. Счита, че автомобилът е могъл да се поднесе, тъй като жалбоподателят не бил опитен шофьор.

По искане на ответника и с оглед изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите Т. Т. И. и Н. Ц. Н. – полицейските служители, извършили проверката на жалбоподателя на процесната дата и място. В показанията си и двамата полицейски служители категорично и безпротиворечиво заявяват, че лично са възприели жалбоподателя да управлява процесния автомобил на посочените в АУАН и оспорената ЗППАМ място, дата и час. В показанията си полицейските служители заявяват, че при извършване на рутинна проверка на пътното движение спрели пореден автомобил. Докато се насочвали към служебния автомобил, за да извършат справка по документи, чули шум от форсиране на двигател на друг автомобил, който се приближавал към тях. Обърнали се в посоката на шума и забелязали лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който навлиза последователно два пъти от една пътна лента в друга. След това водачът изправил автомобила и продължил движението си в права линия, без нови отклонения. Малко след това отново форсирал двигателя, при което автомобилът отново поднесъл. След като водачът забелязал служителите, овладял управлението на автомобила. Полицейските служители подали сигнал за спиране със стоп-палка, след което автомобилът бил спрян за проверка. Установили самоличността на водача и му задали въпрос относно поведението му на пътя. Водачът обяснил, че не е забелязал полицейските служители, като заявил: „Не ви видях“. Свидетелят И. заявява, че е свалил записи от кметството на [населено място] село, на които се виждало как автомобилът поднася. Видеозаписът от кметството на [населено място] село бил приложен към съставения АУАН. Служителите сочат, че пътната настилка е била нормално проходима, без наличие на лед, но с леко заснежаване. Атмосферните условия били нормални, а пътят – достатъчно почистен. Според тях движението по пътя било безопасно, като други автомобили, преминаващи по същия пътен участък и в същата посока, не поднасяли и се движели нормално.

От жалбоподателя по делото е представено писмено доказателство: метеорологична справка изх. № ОД-08-425-1/22.05.2025 г., издадена от метеорологична обсерватория Русе към филиал Варна на НИМХ, от която се установява, че в периода 15-19.02.2025 г. в района на [населено място] село, общ. Русе са регистрирани много продължителни валежи от слаб до умерен сняг от североизток, полусилен до засилен вятър от изток-североизток до 9-14 м/сек на 15.02. Сумарното количество на валежа за цялата обстановка в района била ок. 371/m2 – колкото цялата месечна норма. Формирана била снежна покривка с максимална височина на 19.02 сутрин и преди обяд до 27-30 см. Наблюдавало се: значителна снежно-ледена маса върху клони, проводници и покривни конструкции; ледени висулки; заледявания по пътни участъци. Установен бил продължителен и изразителен леден период, обусловен от т.нар. студена вълна – при максимални температури ок. малко под 0°C и минимални до и под минус 10°C.

От жалбоподателя е представеното и писмено доказателство в заверен препис: писмо изх. № 94М-14496-3#2/16.06.2025 г., издадено от Община Русе, от което се установява, че за датите 17, 18, 19 и 20 февруари 2025 г. няма постъпили сигнали и жалби за непочистени улици на територията на [населено място] село. Всички пътища били почистени своевременно по време на валежите.

С оглед постъпило писмо от ответника вх. №2924/06.06.2025 г., в което е посочено, че цифров носител СD със записан файл на нарушението е предоставен по АНД №550/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е изискал от трета - неучастваща в производството страна - Районен съд – Русе, копие на цифровият носител на СD със записан файл на нарушението.

В тази връзка с писмо вх. №3089/17.06.2025 г. от РРС е представен 1 бр. оптичен носител, съставляващ копие на приложения оптичен носител по АНД №550/2025 г. по описа на РРС със записан на него видеофайл, представляващ запис от видеокамера в кметството на [населено място] село.

Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина по делото, съдът на основание чл. 204, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 171, ал. 2 от АПК извърши оглед на постъпилия от РРС оптичен носител, съдържащ файл с наименование IP Camera3_kameri_kameri_20250219173929_20250219174103_94636837[интернет адрес], включващ видеозапис от видеокамера с времетраене 1:33 минути на дата 19.02.2025 г., 17:40 часа.

Видно от съдържанието на записа се установява преминаването на лек автомобил - сив металик по заснежен път, с многократни поднасяния първоначално в ляво, а след това в дясно. След половин минута в насрещното платно преминава втори автомобил, управляван без поднасяния. От огледа на представеното веществено доказателство пряко се установява, че платното за движение е достатъчно почистено от сняг, с цел осигуряване на нормална проходимост на МПС.

В проведеното на 09.09.2025 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че автомобилът, отразен в доказателствения материал е на жалбоподателя.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по искане на жалбоподателя е назначена и автотехническа експертиза.

По назначената от съда автотехническа експертиза е изготвено заключение вх. № 4470/20.10.2025 г. /л. 89 - л. 95 от делото/, като вещото лице след запознаване с материалите по делото, включително с приобщения чрез оглед видеозапис, записан на оптичен носител и след извършен оглед на автомобила е дало отговор на поставените както от страна на жалбоподателя, така и от страна на ответника въпроси.

В заключението е посочено, че автомобилът е [Марка], модел „Пасат“, оборудван е с дизелов двигател с мощност 96 kW (130 к.с.). Автомобилът е с предно задвижване. Фабрично оборудван с ABS система, подпомагаща спирането на автомобила и система ESP - електронна стабилизираща система. Вещото лице е посочило, че с антиблокиращата спирачна система (ABS), при спиране непрекъснато се контролира въртенето на колелата и при необходимост те се разблокират. Така се подсигурява въртенето им и необходимото сцепление с повърхността на пътното платно, което позволява едновременното спиране и маневриране на автомобила, като благодарение на ABS система се осигурява безопасно спиране на повърхности с различно сцепление. Посочено е, че ESP или електронната стабилизираща програма е технология за безопасност на автомобила, с основни функции: подобряване на стабилността при шофиране; предотвратяване на подхлъзване; подпомагане на водача да си върне контрола.

След преглед на приобщения чрез оглед видеозапис, вещото лице е установило, че в конкретния случай се касае за „нарушена устойчивост на пътя“ на процесния автомобил. В експертизата е посочено, че на видеозаписа при влизане в кадър, се вижда, че автомобилът е насочен леко наляво за посоката му на движение. Чрез завиване на волана надясно водачът променя траекторията и изправя автомобила успоредно на платното за движение. В следващия кадър автомобилът е с позиция напред за посоката му на движение. На по-следващият кадър, предната част на автомобила е насочена надясно за посоката му на движение, като предните гуми са ориентирани леко наляво, т.е. компенсира презавиването. На следващия кадър е посочено, че се вижда ясно корекцията на движението чрез завиване с предните гуми наляво, като след корекцията, автомобила отново е успоредно на платното за движение. След това следва ново плъзгане с предната част сочеща наляво за посоката му на движение, и завиване на предните гуми надясно за компенсиране на презавиването и страничното плъзгане. На следващия кадър автомобила отново е успореден на платното за движение. Следва ново плъзгане на задната част на автомобила, като предната част сочи надясно за посоката му на движение, последвано от унасяне на задната част и насочване на предната част наляво, следваща посоката и дъгата на левия завой. На следващия кадър е описано, че следва ново плъзгане с насочване на предната част надясно, като на този кадър вещото лице е посочило, че следите от движението на автомобила и неговата траектория са ясно видими и личи, че шофьорът контролира автомобила към средата на платното за движение, и не допуска навлизането му в банкетите.