Решение № 1435 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20215330117686 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. П. Г., ЕГН ********** против М. М. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че от 01.11.2020 г. живеел под наем в имот на ответника.

Поискал съдействието му за издаване на удостоверение за настоящ адрес през м.10.2021 г., но получил отказ. В резултат на това, му било отказано получаване на месечна социална помощ в размер на 578,10 лева за периода 01.11.2020 г. – 09.11.2021 г., както и такава за отопление в размер на 523,25 лева за отоплителен сезон 2021 г. 2022 г. Не работел, а единствен източник на доходи бил получаваните соц. помощи.

Счита, че отговорност за вредите /пропуснати ползи/ носи ответникът, предвид неправомерните му действия, поради което се моли за осъждането му да плати посочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Твърди да е предоставил имота си за ползване на ищеца от състрадание, т.к. му казал, че е бездомен. Сключен бил устен договор за наем на 20.10.2020 г., с изрична уговорка за плащане на вноска от 50 лева месечно /включваща консумативи/ и съгласие за напускане на предоставената стая за обитаване след 4 месеца. Въпреки изтичането им, ищецът отказал и не напуснал, спрял и да плаща наем. На 26.08.2021 г. му било 1 връчено предизвестие да освободи имота до 26.09.2021 г., но не напуснал, продължавал да живее там. Поради липсата на доброволна воля, било образувано гр.д.

№ 16777/21 г. на ПРС, по което било постановено решение за осъждане на ищеца да предаде държането на заетото помещение. Независимо от това, продължавал да живее в имота и да не плаща наем.

Оспорва да е налице каквото и да е неправомерно поведение от негова страна, като поддържа, че въпреки прекратяване на правоотношението, ищецът продължава да живее в дома му, без да плаща нищо. Отрича да е отказвал адресна регистрация на ищеца – подобен разговор помежду им не бил провеждан. Бил допуснат от съжаление в дома, с уговорката да остане най – много 4 месеца, докато си намери квартира в гр.

Х.. Вместо това се настанил безсрочно и отказвал да напусне. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По насрещните искове:

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещни осъдителни искове, които с Определение № 3140/14.03.2023 г. са приети за съвместно разглеждане.

Правна квалификация - чл. 79, ал.1, пр.1, чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Ищецът твърди дължимост на наем и консумативи /50 лв. месечно/ по сключения неформален договор от 20.10.2020 г. в размер на 350 лева за периода м. март 2021 г. – м. септември 2021 г. /когато дог. бил прекратен с изтичане на срока на предизвестието/; както и сумата от 600 лева – обезщетение за лишаване от ползване в размер на наема за периода м. октомври 2021 г. – м. септември 2022 г., т.к. ответникът продължавал да ползва имота без основание. Моли за присъждане на сумите, ведно с ъ с законната лихва, считано от постъпване на НИМ в съда – 08.09.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва исковете, в т.ч. – да не е плащал наем; наемното правоотношение да е било прекратено, за да което и да е бил уведомен. Съдебните решения не били влезли в законна сила. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове:

За основателността им, в тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от 2 фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /твърдяното действие от страна на ответника, което е било дължимо/; наличието на пропуснати ползи в размер на сигурен, но нереализиран приход от социални помощи и такива за отопление в сочените размери, с които имуществото му би се увеличило за исковите периоди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието /дължимо поведение/, а също и размера на претендираните суми за исковите периоди.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираните вземания, в т.ч. възраженията в отговора, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсените суми.

При така разпределената док. тежест, съдът намира исковете за неоснователни.

Видно от представените заповеди /л.7-8/ на Директора на ДСП Х., на ищеца е отказано – отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2021/2022 г. /от 01 ноември до 31 март/, както и месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.10.2021 г., като са изложени съображения, че не отговаря на условия за подпомагане по чл. 2 от Наредба РД-07-5/08, съгл. чл. 4, ал. 1 от същата.

Между страните е отделено за безспорно и се установява от събраните по делото доказателства, че е бил сключен неформален договор за наем на помещение в имот на ответника Н. на 20.10.2020 г., като с предизвестие от 26.08.2021 г., връчено лично на ищеца – наемодателят го е уведомил, че следва да напусне имота до 26.09.2021 г.

С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 16777/2021 г. по описа на ПРС, ищецът Г. е осъден да предаде държането на заетото помещение, съгласно договора за наем, представляващо къща в ..... на ответника – собственик М. Н..

При тази фактическа обстановка, всички предпоставки на претенциите са недоказани.

Ответникът, собственик на предоставения за временно и възмездно ползване имот, няма задължение да съдейства на ищеца, за да променя своя адрес, респ. да дава съгласието си – настоящият такъв да бъде този на обитаваната къща. В този смисъл и не е налице сочено противоправно деяние /действие/бездействие/, което да е било дължимо и неизпълнено.

Ищецът изрично е бил уведомен от наемодателя, че следва да напусне помещението до м. 09.2021 г., при което явно няма воля за продължаване на облигационното правоотношение, дори напротив. Сочените периоди на помощите, според заповедите, са от 01.10.2021 г., съответно - 01.11.2021 г., когато ищецът вече е бил уведомен за прекратяване на облигационната връзка. В този смисъл и предвид 3 изричното противопоставяне на собственика – наемодател за ползване на имота, няма нито житейска, нито юридическа обосновка да се поддържа наличие на задължение за осигуряване на съдействие за вписване на настоящ адрес.

Наемното правоотношение е било прекратено едностранно от наемодателя от 26.09.2021 г., поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението да заплаща наема и консумативите, като правото на наемодателя да получи обратно имота е било признато с влязло в законна сила съдебно решение. В тази връзка следва и изрично да се отбележи, че ищецът не може да оспорва соченото предизвестие, т.к. въпросът относно същото, правния му ефект и пр., е решен в предходното съдебно производство по опразването на наетото помещение, в което е прието, че документът обвързва страните. Ето защо и доколкото правоотношението е прекратено значителен период преди процесните, за които се отнасят сочените помощи, неполучени като пропуснати ползи, няма основание за вписване на адресна регистрация на ищеца за имота за тези периоди. Дори да се приеме наличие на бездействие от страна на ответника за даване на соченото съгласие, то не може да се приеме за противоправно. Същевременно ищецът не доказва и твърденията си – да е искал подобно съдействие и да му е било отказвано /макар принципно да е ирелевантно за казуса/. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Разпитаната свидетелка П. сочи, че няма спомен да е присъствала на разговор между страните, при който ответникът да е отказвал да впише като настоящ адреса, на който е пребивавал ищеца в гр. Х.. Пред нея такъв разговор не се бил случвал. Дори соченото от ищеца – да е поискал съдействие от ответника за издаване на удостоверение за настоящ адрес през м.10.2021 г., но да е получил отказ, да отговаря на действителното положение, същото е обяснимо, предвид отправеното преди този момент искане за напускане и опразване на имота и то в срок – м. 09.2021 г.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Въпреки изричните указания до ищеца по реда на чл.

146, ал. 2 ГПК в доклада, същият не е ангажирал надлежни доказателства за нито един от елементите на ФС на претенциите си. Няма основание да се приеме, че е налице противоправно деяние от страна на ответника, който да е бил длъжен да осъществи определено действие; нито, че сочените пропуснати ползи като неполучен финансов ресурс, са били сигурен и реализируем с категоричност приход, с който имуществото би се увеличило /няма данни, че въпросът с адреса е единствена причина за неполучаване на помощите/, както и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и сочените вреди.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на

4 правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на претенциите не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Исковете следва да бъдат отхвърлени.

По насрещните искове:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен неформален договор за наем на помещение в имот на ищеца на 20.10.2020 г. при уговорена месечна наемна цена в размер на 50 лева /включваща и консумативи/; за периода до м. март 2021 г. ответникът е плащал наем в този размер; ответникът е ползвал имота вкл. за периода м. март 2021 г. – м. септември 2022 г.; ответникът е получил предизвестие от 26.08.2021 г.; с влязло в сила решение по гр.д. № 16777/21 г. на ПРС ответникът е осъден да предаде държането на наето помещение, представляващо къща в гр. Х., ............... на ищеца, предвид сключения помежду им и впоследствие прекратен договор за наем от 20.10.2020 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 5570/15.05.2023 г. – л.118-119/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Искът за наеми и консумативи е доказан по основание и размер. Освен че са отделени за безспорни всички факти от ФС на претенцията – наемното правоотношение се доказва по несъмнен начин, предвид установеното с влязлото в законна сила съдебно решение за опразване на имота; както в него, така и в полученото предизвестие изрично е посочен размерът на дължимата наемна сума, по която няма спор. Не се спори и, че за исковия период, ответникът – наемател е ползвал имота, като вкл. до постановяване на съдебното решение по гр.д. № 16777/21 г. на ПРС на 26.04.2022 г. – същият не го е бил освободил, поради което е и осъден да стори това принудително. Ответникът не доказва да е плащал уговорената цена за периода, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада.

С оглед изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

Претенцията по чл. 59 ЗЗД също е основателна и доказана. Наемодателят е собственик на имота, по който въпрос няма спор, а и се установява от представените по делото документи за собственост. Няма спор и, че за периода ответникът /наемател/ е продължил да ползва имота, без да е имал основание за това, предвид прекратяване на наемното правоотношение. Горното се установява имплицитно и от факта, че и към момента на постановяване на въззивното решение по гр.д. № 1556/22 г. на ПОС, на 05.01.2023 г., с което решението на ПРС за опразване на имота е потвърдено, същият не е бил напуснат и предаден от страна на ищеца. Така или иначе, въпросът за ползването не е бил спорен по делото, като наведените в ОИМ възражения по тези 5 искове от страна на назначения защитник, макар обосновани, обясними като защитна позиция, не могат да бъдат споделени. Наемното правоотношение е било прекратено, което е установено с влезли в законна сила съдебни решения – такива с изрично отбелязване на съответните дати за това са приети по делото, като страната не установява да е плащала наем или обезщетение под формата на такъв на ищеца за нито един от исковите периоди. Отново и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада – ответникът не е ангажирал доказателста нито за плащане на съответни суми, нито да е имал основание да ползва имота за исковия период, след прекратяването на правоотношението.