Решение № 2197 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100506171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3083/21.02.2024 г., постановено по гр.д. № 22582/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З. Р. С., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Хаджи Димитър“, бл. **, вх. ****, **, аб. № 231429, суми, както следва:

167,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

33,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г. върху главницата за ТЕ;

8,24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното 1 изплащане на вземането.

С решението са отхвърлени: искът за главница за ТЕ за сумата над 167,78 лв. до 203,82 лв. като погасен по давност и над 203,82 лв. до първоначално претендираните 407,67 лв. като неоснователен; искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата над 33,42 лв. д о 43,37 лв. като погасен по давност и над 43,37 лв. до първоначално претендираните 88,51 лв. като неоснователен; искът за главница за ДР за сумата над 8,24 лв. до първоначално претендираните 16,48 лв. като неоснователен; искът за мораторна лихва върху главницата за ДР за сумата от 4,11 лв. за периода от 15.05.2020 г. до 12.04.2023 г. като неоснователен.

С решението е разпределена и отговорността за разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 162,11 лв. – разноски в исковото производство. Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 285,46 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – З. С..

Във въззивната жалба се поддържа, че въззиваемият ищец не е доказал приемането на наследството на М.Н. С., което е било в негова доказателствена тежест. Оспорва изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, като навежда доводи, че са използвани документи, които не се намират сред кориците на делото. Излага съображения, че не е установена точно реално консумираната топлинна енергия.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

2

Третото лице помагач „Директ“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба (уточнена с молба от 19.06.2023 г.), с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З. Р. С., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. **, вх. ****, **, аб. № 231429, суми, както следва:

407,67 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

88,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г. върху главницата за ТЕ;

16,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

4,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 12.04.2023 г. върху главницата за ДР.

О т Заповед № А-0-08-274/26.01.1979 г. се установява, че в полза на И.Н.К. и М.Н. С. е определено обезщетение на основание чл. 100, ал. 1 и чл.

102 ЗТСУ (отм.), представляващо **, находящ се в бл. **, Х. Димитър, вх.

****.

Видно е от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, че ответникът З. С. е декларирал процесния имот с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. **, вх. ****, **, за облагане с данък върху недвижимите имоти, като в същата е посочено, че имотът е придобит по наследство през 2004 г.

По делото е представено и Удостоверение за наследници, от което е 3 видно, че З. С. е единствен наследник на М.Н.К..

От Договор от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД

/Възложител/ и „Директ“ ЕООД

/Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост.

По делото са събрани още Протокол от 19.08.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.

**, вх. **, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Техем Сървисиз“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокола, от който се установява, че на общото събрание са присъствали етажните собственици, чието участие е удостоверено с подпис, като срещу наследодателя на ответника З. С. – М.Н. С., липсва положен такъв.

По делото е представен Списък на живущите в жилищна сграда на бл. **, вх. В, в който за ет. 5, ал. 67 от жилищната сграда е записан ответникът наследодателя на ответника – М.Н. С., като същият е положил подписа си.

О т Договор от 17.09.2002 г. между „Техем Сървисиз“ ЕООД

/изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. **, вх. ** /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.

По делото са представени и Съобщение към Фактура № 1005354128 с дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 197,19 лв., както и Съобщение към Фактура № 1013878089 с дата на издаване 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 210,48 лв., и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 424,15 лв. и за лихви в размер на 92,62 лв.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Сред писмените доказателства

4 са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за възстановяване в размер на 29,95 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сума за възстановяване в размер на 19,01 лв., както и 2 броя Известия за доставяне на изравнителните сметки от 15.07.2020 г. и 09.07.2021 г. с посочване съответно „Пуснати в пощите“ и „Пуснати в ПК“.

Представени са и доказателства, че „Директ“ ЕООД е вписан в публичния регистър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на лицата, извършващи услугата дялово разпределение.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. В процесния имот е налице 1 брой щранг-лира без уред за дялово разпределение, поради което отдадената енергия се определя по изчислителен път, а битово горещо водоснабдяване не се използва. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Директ“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 407,65 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на 5 ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която исковете са частично уважени.

В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и 6 подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.