Решение № 174 от 12.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Сливен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200453 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от„А.С.Н..“ ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. Д. бл... вх... ап. .., представлявано от Д. Т. Н. с ЕГН ********** против НП № 877338F870974/05.03.2026 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на търговеца, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.

185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира заплащането на разноски.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от упълномощен юрисконсулт.

Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към 1 предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2026г. около 12:00 часа в търговски обект - А.С, находящ се в гр. Сливен, ж.к. „Д.Г." бл..., стопанисван от "Н.-.." ЕООД с ЕИК .......... била извършена проверка във връзка с чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, за установяване на нерегламентирано завишаване на цените на стоките и услугите.

За извършената проверка бил съставен протокол cep. АА № 0136764/02.02.2026г. При проверката било установено, че в обекта има монтираното и работещо фискално устройство, модел ELTRADE А1 KL (ЕЛТРЕЙД, с потвърждение в НАП № 4483346 / 21.04.2021г. с индивидуален № ED 35о4596 и фискална памет № 44354596, от което е изведен КЛЕН за дати: 01-31.08.2025г., 01-30.10.202г. и 01.01,02.02.2026г.

След запознаване с ФКБ с № 0001360/20.01.2026г.,проверяващите установили, че същият не съдържа точно описание на вида и количество на извършената услуга, което от своя страна е довело до невъзможност проверяващите да установят каква е конкретната извършена услуга и нейната цена.

В издаденият ФКБ 0001360/20.01.2026г. се съдържало общо наименование на услугата „УСЛУГИ" и обща сума в размер на 38,35 евро.

Въз основа на така установеното, проверяващите са приели, че "Н.-.." ЕООД с ЕИК .........., не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба на услуга с наименование по вид и количество.

За извършената проверка на дружеството нарушител бил съставен Протокол за извършена проверка в обект като на 10.02.26г. бил съставен АУАН cep. AN № F870974 / 10.02.2026 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 877338-F870974 /05.03.2026 г., с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл.

185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС .

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя Н., доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материали са във връзка с основните подлежащи на доказване факти.

2

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.Дава вяра на приетите в хода на съдебното дирене и представени от страна на дружеството- жалбоподател писмени документи, а именно : Отчет департаменти съкратен № 0001407/02.02.2026 г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 92/01.10.2025 г., ведно с два броя фактури от 10.12.2025 г и 21.01.2026 г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 96/01.10.2025 г., както и два броя фактури към него от 11.12.2025 г. и 21.01.2026 г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори без номер от 01.05.2024 г ведно с два броя фактури към него, Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 85/05.02.2024 г. с два броя фактури към него от 11.12.2025 г. и 21.01.2026 г. и Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 97/04.10.2025 г с два броя фактури към него от 21.01.2026 г. и 11.12.2025 г.

Дава вяра на същите като неоспорени от страните и такива във връзка с извършваната от дружеството дейност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

В разпоредбата на чл. 26, ал.1 от Наредбата е посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително посочените реквизити в т.1 до т.17 от тази алинея. В настоящия случай не е спорно, че дружеството е издало фискален касов бон, който е бил четим и е съответствал на образеца, съобразно приложение №1, но същият не е съдържал един от задължителните реквизити, а именно този посочен в т.7 на разпоредбата, касаещ посочването на точно наименование по вид услуга/ стока.

Съдът намира възражението на процесуалния представител за липса на нарушение преди наличието на посочените по-горе писмени доказателства, а именно: Отчет департаменти съкратен № 0001407/02.02.2026 г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 92/01.10.2025 г., 3 ведно с два броя фактури от 10.12.2025 г и 21.01.2026 г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 96/01.10.2025 г., както и два броя фактури към него от 11.12.2025 г. и 21.01.2026 г., Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори без номер от 01.05.2024 г ведно с два броя фактури към него, Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 85/05.02.2024 г. с два броя фактури към него от 11.12.2025 г. и 21.01.2026 г. и Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 97/04.10.2025 г с два броя фактури към него от 21.01.2026 г. и 11.12.2025 г., поради следните съображения:

Посочената в обжалваното НП като нарушена норма, установява самостоятелно формално административно нарушение, при което изпълнителното деяние се изчерпва с неотразяваното на изискуемия реквизит в самия фискален документ. Редакцията на нормата не предвижда изключения, обусловени от наличието на съпътстваща документация, освен посочения фискален бон. Вписването на родовото понятие „Услуги“ не съдържа никаква информация относно вида, наименованието, количеството, мерната единица или цената на конкретната услуга/стока.

Действително в хода на съдебното дирене бяха представени подробно посочените по – горе писмени доказателства, но наличието им не оневинява нарушителя, доколкото задължението посочено в разпоредбата на чл. 26 от Наредбата е императивно и касае съдържанието на фискалния бон като самостоятелен първичен, счетоводен и данъчен документ. В Наредба Н18/2006 на МФ не се допуска изпълнение на това задължение, чрез препращане към или чрез съвкупното разглеждане на фискалния бон с друг документ- независимо дали същият е поръчка, фактура, договор или друг документ и дали се касае за онлайн продажба или не. Задължение е за всеки търговец да издава фискални касови бонове, които да са четими и да съответстват на образеца, съобразно приложение №1, като в частност следва да съдържат задължителния реквизит, а именно този посочен в т.7 на разпоредбата, касаещ посочването на точно наименование по вид услуга/ стока. Действително, дейността извършвана от проверявания обект не е разнообразна, което обаче не може да се сведе до пълна идентичност на извършваните услуги както по вид така и по обем на осъществяваната дейност.

4

На следващо място, следва да се отбележи, че дори да се приеме, че посочените документи, представени пред съда в хода на съдебното производство съдържат необходимите индивидуализиращи данни, това не санира дефекта на вече издадения фискален бон, тъй като приемането на обратното, а именно, че задължението е изпълнено в случаите когато съществува друг документ извън фискалния бон, от който може да се установи предмета на продажбата би обезсмислило изцяло нормативното изискване на чл. 26 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Съдът не възприема направеното с жалбата възражение, че е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не споделя изложените в тази насока аргументи. Напротив, в НП административно наказващият орган е посочил, че при определяне на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаваща и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за „маловажен случай“, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно административно наказващият орган не е приложил същата, доколкото от данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.

За пълнота, съдът следва да отбележи и обстоятелството, че процесното нарушение е на формално извършване, същото не е резултатно, поради което липсата на вреда за фиска, също не може да бъде отчетено като основание за квалифицирането му като „маловажно“ по смисъла ва чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, размера на наложената санкция е напълно съответен на вида и характера на нарушението.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

5

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането наэправната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130,00 до 190,00лева.

С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 130,00 лева/66.47 евро/, което следва да бъде възложено в тежест на дружеството- жалбоподател.

Предвид изложеното, съдът