Решение № 277 от 01.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Варна, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20233110204960 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на „А*** сип” ООД, против Наказателно постановление на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Агро сип” ООД е наложено административно наказание “Имуществена санкция ” в размер на 5000 лева на основание чл. 166 т.3 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда.

В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован н е се явява, но се представлява, като процесуалният му представител поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Представител на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

След като прецени обжалваното постановление ,с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2023 г. в село Любен Каравелово, дружеството не е изпълнило 1 предписание, дадено с Констативен протокол № 016947/29.05.2023 г.. а именно: Да се извърши покриване на торта, посредством система от полимерни материали (HDPE), закрепени на горния ръб на сьоръженисто (плаващо покривно съоръжение),със срок за изпълнение 30.06.2023 г.

/включително/. Налице е неизпълнение на задължително предписание и бездействие на задълженото лице. Гореописаното предписание е дадено с оглед дейността на „Агро сип" ООД и постъпили в РИОСВ-Варна жалби с вх.

№ Ж-123/11.05.2023 г., писмо с вх. № Ж-123(1)/17.05.2023 г. и писмо с вх. № Ж-123(2)/23.05.2023 г., касаещи изхвърляне на тонове течна торова маса в землището на с. Водица и в преминаващата в близост река. формирана от дейността на свинекомплекса в с. Любен Каравелово. Дружеството, експлоатира инсталацията за интензивно отглеждане на свине за угояване (над 30 кг.) и свине майки, находяща се в с. Любен Караверово, общ.

Добричка, за което е издадено Комплексно разрешително (КР) № 586Н0/2020 г. от ИАОС, влязло в сила от 18.05.2020 г. Във връзка с носеща се неприятна миризма и разпространение на зарази, е извършена проверка на място от експерти на РИОСВ-Варна, отразена в Констативен протокол № 016947/29.05.2023 г.. при която се установило следното:

Производствените отпадъчни води, формирани от инсталацията се отвеждат в 5 броя специализирани съоръжения - торохранилища. които са каскадно разположени, на пршшипа на скачени съдове, свързани помежду си с тръбопроводни връзки. Съгласно Условие 9.3.4. с цел намаляване на емисиите на амоняк във въздуха от съоръженията за съхранение на полутечената оборска тор оператора е задължен ла извърши покриване на торта, посредством система от полимерни материали (HDPE), закрепени на горния ръб на съоръжението (плаващо покривно съоръжение). При огледа на торох ранили щата се установи, че същите не са покрити, за което на оператора е дадено следното предписание: Да се извърши покриване на торта, посредством система от полимерни материали (HDPE), закрепени на горния ръб на съоръжението плаващо покривно съоръжение), със срок за изпълнение 30.06.2023 г.

За констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.

2

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.166 т.3 от Закона за опазване на околната среда.

Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ Варна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ Варна в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдът намира, че АУАН също е бил издаден в предвидените от ЗАНН срокове. Жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН. АУАН е бил предявен на нарушителя за запознаване и видно от положен подпис в АУАН нарушителят се е запознал със съдържанието на акта.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е 3 констатирал нарушение по чл.166 т.3 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Видно от посочените за нарушени разпоредби на Закона за опазване на околната среда по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В конкретния случай е било дадено предписание на жалбоподателя за да извърши покриване на торта посредством система от полимелни материали.

Срокът за изпълнение на това предписание е бил 30.06.2023г. На 11.07.2023г. след извършена проверка е било констатирано, че предписанието е било изпълнено частично-описаното в констативен протокол 80-90 %. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение. Предписанието не е било изпълнено в указания срок и в тази връзка съдът приема че описаното в акта и в наказателното постановление нарушение безспорно е осъществено както от обективна, така и от субективна страна от въззивника.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, видно от материалите приложени по 4 преписката и по делото е че въззивникъте получил предписание, което е започнал да изпълнява, но предвид обективни причини се е забавил.

Контролните органи са установили около 80-90% изпълнение на предписанието, което са дали. Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвидения в закона ред, тъй като видно от събраните писмени и гласни доказателства жалбоподателят е предприел своевременни мерки за изпълнение на предписанието на котролните органи, но поръчаните системи за покриване на торта са били забавени. Въззивникът сам е предприел действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. На следващо място, от посоченото в постановлението обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на въззивникът наказание.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от

ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е 5 налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите.

Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна жалбоподателя.