Решение № 2862 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2862 гр. София, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110215934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на У. Р. Ш. (подадена чрез адв. Ч.) срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-025535 от 08.10.2025г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на У. Р. Ш. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 лева (102,26 евро) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.

В жалбата на У. Р. Ш. се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Според жалбоподателя Актът не съдържал всички необходими реквизити съгласно чл.42, ал.1, т.4, т.5 и т.8 от ЗАНН. Налице било противоречие между описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация. Липсвала прецизност при посочване на нарушените правни норми и приложимите санкционни такива. Описаната в АУАН и НП фактология била различна от констатираното от органите нарушение. Едва в Наказателното постановление се посочвало, че се касае за управление на моторно превозно средство (МПС), което не е регистрирано по предвидения в чл.140 от ЗДвП ред. Не било спазено изискването за пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. В Наказателното постановление не били изложени мотиви за субективната страна на нарушението. В жалбата се развива тезата, че щом срещу У. Р. Ш. не е повдигнато обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, то 1 наказващият орган не можел да се ползва от нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и е следвало да се състави нов Акт. Като не е съставил нов АУАН, а директно е издал Наказателно постановление, се приема, че е наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя. По съществото на спора в жалбата се заявява, че Ш. не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран, като в Наказателното постановление не било посочено нито едно доказателство, подкрепящо административно – наказателното обвинение от субективна страна. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените от него разноски по делото.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят У. Р. Ш. не се явява лично, но се представлява от адв. К. и адв. Ч.. В съдебно заседание на 04.02.2026г. адв. К. посочва, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 28.04.2026г. адв. Ч. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на Наказателното постановление. Според защитата случаят е маловажен и с ниска степен на обществена опасност, тъй като не били установени други обществено-опасни последици, свързани с извършеното нарушение. Жалбоподателят не бил системен нарушител и процесната случка следвало да се третира като такава с ниска степен на обществена опасност. Иска се съдът да приложи чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН и да отмени Наказателното постановление като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид следва да му бъде наложено административно наказание. Отделно от това адвокатът приема, че в конкретния случай от разпита на полицейските служители не било установено времето и мястото на извършеното нарушение. Въз основа на свидетелските показания защитата приема, че административното нарушение е извършено на ул. „Инж. Георги Белов“, пред автокъща, собственост на жалбоподателя, при маневра паркиране на автомобила в автокъщата. Поради това се твърди, че нарушението не е извършено на пътищата, отворени за обществено ползване и се иска СРС да отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, тъй като нарушението не било доказано по безспорен начин. Иска се съдът да присъди и направените по делото разноски, във връзка с което се представя и списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР изпраща представител пред СРС само в съдебното заседание на 28.04.2026г. По време на съдебните прения гл. юрк. М. моли съда да остави жалбата без уважение предвид нейната несъстоятелност, неоснователност и недоказаност, както и да се потвърди процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна от доказателствата по делото се установява с необходимата категоричност, че е извършено административното нарушение, вменено на жалбоподателя в качеството му на водач и управляващ МПС, което е било с прекратена по служебен ред регистрация предвид изтичането на валидност на транзитните регистрационно номера. Като търговец на автомобили се предполагало, че Шалбая познава ЗДвП и правилата за временна и постоянна регистрация на автомобилите, поради което е бил запознат и с процесното МПС и с това, че то имало транзитни номера. Процесуалният представител на въззиваемата 2 страна иска съдът да не кредитира показанията на родственика на жалбоподателя Шалбая, тъй като той заявил, че процесното МПС изобщо не е излизало от автокъщата, а само е било с подадена предница от нея към тротоара. Според гл. юрк. М. тези показания не кореспондират с другата налична доказателствена съвкупност, тъй като контролните органи не могат да извършват проверки на МПС-та и водачи, намиращи се в частни имоти, паркирани в същите, както и на територията на частните автокъщи, когато същите са спрени или извършват маневри на територията на частния имот с цел паркиране или промяна на локализацията на автомобила, каквито маневри твърди свидетелят - родственик на жалбоподателя, че са извършени. Пред СРС гл. юрк. М. заявява, че поддържа даденото от нея писмено становище относно процедурата по издаване на Наказателното постановление и иска съдът да приеме, че няма пороци, допуснати при издаване на Наказателното постановление. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление и в зависимост от изхода на спора - да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, респ. при отмяна на процесния акт се иска СРС да редуцира претендирания размер на адвокатски хонорар до минималния размер.

Като реплика адв. Ч. отбелязва, че в конкретния случай автомобилът не е бил с прекратена регистрация. От справката по история на процесното МПС се установявало, че прекратяването на регистрацията на автомобила е станало на 16.04.2025г. и в случай, че съдът приеме, че е прекратена регистрацията, то липсва нарушение.

Пред съда гл. юрк. М. заявява, че се коригира и че е имала предвид, че МПС-то е било с изтекъл срок на валидност на транзитните регистрационни номера.

По делото са депозирани три на брой писмени възражения от гл. юрк. М. с вх. № 19471/22.01.2026г., с вх. № 25727/28.01.2026г. и с вх. № 43616/11.02.2026г. Във възражение с вх. № 19471/22.01.2026г. се иска съдът да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството поради липса на предмет на спора, респ. поради липса на годен за обжалване санкционен акт. Същевременно се иска съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и необоснована. Според процесуалния представител на въззиваемата страна НП е правилно и законосъобразно, като описаните обстоятелства по извършване на нарушението били подробни, обосновани, аргументирани и в съответствие с изискванията на закона. В хода на административно – наказателната процедура не били нарушени законовите норми относно сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Актът и Наказателното постановление били издадени от овластени за целта лица. Претендира се и за спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочва се, че фактическата обстановка, изложена в АУАН и в Наказателното постановление, била описана в пълнота и отразявала признаците на състава на нарушението. Правилно била определена правната квалификация на нарушението, като същата кореспондирала с установеното от фактическа страна. Правилно била приложена и санкционната норма. Изложените обстоятелства били напълно достатъчни за наказаното лице да разбере нарушението и да организира защитата си. Приема се, че АУАН е редовен, поради което се иска да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП.

От събраните доказателства безспорно се установявало извършеното нарушение на 3 правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателя. Наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта за налагането му – да се предупреди и превъзпита нарушителят и останалите граждани. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същите аргументи са застъпени и в писмено възражение с вх. № 43616/11.02.2026г., а в писмено възражение с вх. № 25727/28.01.2026г. гл. юрк. М. посочва, че НП е издадено след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство. Наказателното постановление било издадено при спазване на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и съдържало всички задължителни реквизити.

Нарушението било точно и ясно описано. В останалата част писмено възражение с вх. № 25727/28.01.2026г. се припокрива с изложеното в другите две писмени възражения, депозирани по делото от гл. юрк. М..

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

У. Р. Ш. е управител и едноличен собственик на „***“ ЕООД.

М. К. бил собственик на лек автомобил „БМВ 320 И Х Драйв“ с рег. № ***. С издаването на транзитни табели на автомобила на 13.01.2025г. било разрешено временното движение на МПС-то за срок до 30 дни, т.е до 11.02.2025г. включително.

Свидетелят К. сключил с „***“ ЕООД Договор за посредничество при продажба на автомобил от 19.02.2025г. С този договор К. възложил на Дружеството на У. Р. Ш. да извърши пазарно търсене, да рекламира и да търси да продаде срещу възнаграждение лек автомобил „БМВ 320 И Х Драйв“. За целта превозното средство било оставено в автокъщата на У. Р. Ш., която се намирала в гр. София на ул. „Инж. Георги Белов“.

На 21.02.2025г. след обед св. К. /тъст на У. Р. Ш./ посетил автокъщата, разговаряли с Ш. на различни теми и към края на работното време на обекта започнали да се подготвят за затваряне. В тази връзка към 16:52 часа на 21.02.2025г. У. Р. Ш. привел в движение оставения му от св. К. лек автомобил „БМВ 320 И Х Драйв“ с № *** като го изкарал от автокъщата, за да го паркира в двора на заден вход.

По същото време свидетелите В. С., Р. Е. и В. В. (служители тогава на 07 РУ – СДВР) се намирали в гр. София на ул. „Инж. Георги Белов“ срещу бл.356 и извършвали контрол на пътното движение. Щом видели, че У. Р. Ш. управлява лек автомобил „БМВ 320 И Х Драйв“ с № *** те го спрели за проверка и след справка в ОДЧ-70 установили, че поставените рег. табели на МПС-то са с изтекъл на 12.02.2025г. срок на валидност. Поради това св. С., в присъствието на свидетелите Е. и В., съставил срещу У. Р. Ш. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3286286/21.02.2025г. - за нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

У. Р. Ш. получил и подписал Акта на дата 21.02.2025г.

С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по 4 случая, ведно с АУАН, била изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 07 РУ – СДВР, а от там на СРП, където била образувана прокурорска преписка № 27479/2025г. по описа на СРП.

С Постановление на прокурор от СРП от 27.06.2025г. (изведено в деловодството на СРП на 30.06.2025г.) е възложено да се извърши проверка по случая.