Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15917 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40237/2025
Вид
Решение № 15917
Подписан
11.08.2026
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Закон за водите
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 15917 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110140237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С срещу В. О. Д., с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 516,00 лева, равняващи се на 263,83 евро – главница, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 14.10.2022 г. до 30.08.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва за периода от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, и 11,29 лева, равняващи се на 5,77 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.12.2022 г. до 12.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.02.2025 г. по ч. гр. д. № 5382/2025 г. по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че за процесния период ответницата има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това й качество произтича от чл. 2, ал. 1, т. 1 ОУ, приложими към неформалния договор за доставка на ВиК услуги. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и била неизправна страна по договора. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да има качеството потребител и страна по договор за доставка на ВиК услуги с ищеца за процесния имот, както и факта на доставянето на твърдените ВиК услуги. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, а по-конкретно, че между страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил ВиК услуги за процесния период – за доставка на питейна вода, за отвеждане на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача, както и размера на претендираното вземане.

В доказателствена тежест на ответницата при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез плащане, както и фактите и обстоятелствата, на които основава наведените с отговора на исковата молба възражения.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).

Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на ВиК 2 услуги. Така, според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителните и канализационните услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал.

1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на ВиК услуги са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води (т. 1); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост (т. 2); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение (т. 3). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.

С оглед на гореизложената нормативна уредба, от събраните в производството доказателства, в това число представеното и неоспорено от ответника заявление за промяна на титуляра на партидата за процесния имот, подадено на 23.10.2020 г. от ответницата В. О. Д. пред ищцовото дружество, както и декларация по чл. 2, ал. 3 ОУ от 23.10.2020 г. на собственика на недвижимия имот МЕ, с която последната е изявила пред ВиК оператора съгласието си титуляр на партидата да е именно ответницата във връзка със сключения помежду им договор за наем, се установява в производството, че за процесния период ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в **. Посоченото заявление, изхождащо от ответницата, представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на вода и ВиК услуги до посочения в диспозитивния документ недвижим имот – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е открил въз основа на него индивидуална партида именно на името на ответницата (с клиентски № 100546058) за целия имот, ищцовото дружество е приело отправеното предложение за сключване на договора за посочения в заявлението недвижим имот. По делото няма данни през исковия период наемното правоотношение да е било прекратено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице от собственика на имота, или да е бил сключен друг изричен писмен договор за доставка на ВиК услуги до имота с трето за делото лице. С оглед на изложеното, съдът приема, че за претендирания период от 14.10.2022 г. до 30.08.2023 г. ответницата следва да отговаря за задълженията за доставени ВиК услуги в имота, въз основа на сключения между нея и ищцовото дружество договор за доставка на ВиК услуги през процесния период.

Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.

3

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно.

За установяване факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната стойност по делото е прието заключение на комплексна съдебно - техническа и счетоводна експертиза, неоспоренo от страните, което съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца, като по делото не са установява същите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестни. От заключението се установява, че имотът е водоснабден, а изразходваното количество ВиК услуги за процесния период е измервано по показания на шест водомера с номера 08571418, 571390, 583510, 583521, 704906 и 712459. В периодите без отчет количествата са изчислявани въз основа на предише н реален отчет и при следващ реален отчет са извършвани корекции на фактурираните количества за изравняване на изразходваните и фактурираните количества ВиК услуги, а за периода 13.07.2023 г. – 30.08.2023 г. същите са определени на база подаден от потребителя „самоотчет“.

Общият обем на доставените до процесния имот ВиК услуги за периода 14.10.2022 г. 30.08.2023 г. се осъразмерява на 162,317 куб.м, в т.ч. индивидуално потребление – 156,000 куб.м и индивидуален дял от общото потребление – 6,317 куб. м. Начислените ВиК услуги са отразени в 11 фактури с номера 118460418/16.11.2022 г., 119176673/16.12.2022 г., 119924997/18.01.2023 г., 120635701/16.02.2023 г., 121378624/17.03.2023 г., 122095807/19.04.2023 г., 122849261/18.05.2023 г., 123582133/16.06.2023 г., 124348062/18.07.2023 г., 125058912/16.08.2023 г. и 125603214/12.09.2023 г. Според експертното заключение, общо задълженията за потребени и начислени ВиК услуги за процесния период възлизат на 488,35 лева, в т.ч. главница в размер на 476,42 лева по издадени фактури и лихва за забава в размер на 11,93 лева. Фактурираните ВиК услуги за процесния период са в съответствие с начислените количества и с утвърдените от ДКЕВР цени. През процесния период по партида с клиентски номер 100546058 са извършени плащания на обща стойност в размер на 274,67 лева, с оглед на което размерът на непогасеното задължение за главница се определя на 213,68 лева.