Решение № 3660 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100101790 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищ еца

[1] С. Й. Ш. е заявила в искова молба от 15.02.2023 г., че е сестра на К.

Й. Ш.. Връзката им е била особено близка, трайна и емоционална.

[2] На 09.08.2022 г. Г.М.Н. е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП). Ако Г.Н. не е предизвикал ПТП, тогава то е било предизвикано от И. И.-Т.. От ПТП е пострадала К. Ш., която е починала вследствие на увреждания, несъвместими с живота. От това С. Ш. е изпитала неизмерима мъка, претърпяла е морални болки и страдания.

[3] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) и на Г.Н., и на И. И.-Т. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). На 14.11.2022 г. С. Ш. е предявила пред Л.И. претенция за изплащане на 1 обезщетение за неимуществени вреди, но Л.И. не

С. Ш. моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати: е изплатил такова. Затова

- 50 000, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане;

- разноските по делото (исковата молба, л. 2-13)

2. По писмения отговор на ответника

[4] Л.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск.

Той е заявил, че:

1. Г.Н. не е причинил ПТП, а дори да го е причинил, това е станало по причини, независещи от него;

2. С. и К. Ш. не са сестри и между тях не е имало особено близка духовна и емоционална връзка, а С. Ш. не е претърпяла болки и страдания, надхвърлящи обичайните;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. К. Ш. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже е изчаквала пристигането на пътно превозно средство не на място, очертано с маркировка, а се е намирала на пътното платно. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 110-122).

3. Насрещни твърдения и искания на ищеца

[5] С. Ш. е оспорила възраженията на Л.И. (допълнителна искова молба, л. 127-128).

4. По писмения отговор на третото лице помагач

[6] Третото лице помагач на ответника И. И.-Т. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. не е причинила ПТП;

2

2. не е била употребила амфетамини;

3. С. Ш. и К. Ш. не са имали силна емоционална връзка, духовна близост и привързаност;

4. К. Ш. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като се е намирала на място, опасно близко до пътното платно. Затова И. И.-Т. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 170-177).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] С. Ш. е била родена на **** г. Нейната сестра К. Ш. е била родена на **** г. (препис-извлечение от акт за смърт л. 80). Те са били единствени деца на родителите си Й.Ш. и Х. Ш.. Баща им Й.Ш. е починал през 1989 г.

(справка за родствени връзки, л. 284, показанията на свидетелката Я., л. 246247).

[8] След смъртта на баща си С. Ш. е израснала с майка си и сестра си К. Ш., която е била една година и четири месеца по-малка от нея. Те са били много близки със сестра си, разчитали са една на друга. Когато е пораснала, С. Ш. е била като глава на семейството, тя се е грижила и за майка си, и за сестра си. Това е продължило и, когато е имала собствена дъщеря.

[9] Около 2008 г. С. Ш. е започнала да живее с мъж, който е бил разведен и с две деца, за които тя е полагала грижи. През 2012 г. – 2013 г. С.

Ш. е напуснала България, за да работи в Италия. През това време К. Ш. не е имала семейство и е живеела с майка си в София. С. Ш. се е прибирала в България поне два пъти в годината за около месец (показанията на свидетелката Я., л. 246-247).

[10] На 09.08.2022 г. около 16:45 ч. Г.Н. е управлявал автомобил „Форд“ по ул. „Челопешко шосе“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към Околовръстния път. Той се е движил с 83 км/ч при 50 км/ч 3 максимално разрешена скорост. Улицата е била от две платна за движение, разделени от разделителен остров с тревна площ 4,50 метра широка. Всяко платно е било с две ленти. Автомобилът „Форд“ се е движил в дясната лента на неговото платно за движение.

[11] В района на ул. „Челопешко шосе“ 36 е имало автобусна спирка.

Точно пред нея, по посоката на движение на лекия автомобил „Форд“, на банкета е имало четири пешеходеца, между които и К. Ш..

[12] В същото време И. И.-Т. е управлявала автомобил „Нисан“, който е навлязъл в ул. „Чепинско шосе“ откъм Български пощи, отляво на движението на лекия автомобил „Форд“, и е пресякъл първото платно за движение – това за автомобилите, насрещно движещи се на автомобила „Форд“. След това автомобилът „Нисан“ е преминал по пътя, преминаващ през разделителния остров, навлязъл е в лявата лента на платното на движение на автомобила „Форд“, но вместо да остане в тази лента е започнал да преминава в лентата на автомобила „Форд“.

[13] Ако към този момент автомобилът „Форд“ се е движил с 50 км/ч и водачът му Г.Н. е предприел спиране, не би настъпил удар между него и автомобила „Нисан“, защото лекият автомобил „Форд“ е бил на 38,83 метра от мястото на удара, а опасната му зона за спиране е била 33,49 метра.

Автомобилът „Форд“ обаче се е движил с 83,00 км/ч, при която опасната му зона е била е била 71,02 метра.

[14] Г.Н. е предприел спиране, когато е бил на 44,60 метра от мястото на евентуалния удар и при скорост на автомобила „Форд“ от 83,00 км/ч е бил възможен удар на автомобила „Форд“ с автомобила „Нисан“, защото опасната му зона е била 71,02 метра. Такъв не би настъпил, ако автомобилът „Форд“ се е движил с 50 км/ч, защото тогава опасната му зона би била 33,49 метра.

[15] Удар не би настъпил и, ако:

- Г.Н. е предприел спиране веднага след като автомобилът „Нисан“ е 4 навлязъл в лявата лента на платното за движение на автомобила „Форд“;

- И. И.-Т. не е навлязла в лентата за движение на автомобила „Форд“, а е продължила движението в лявата лента на неговото платно за движение, като това е било възможно.

[16] Понеже е бил възможен удар между автомобила „Форд“ и автомобила „Нисан“, Г.Н. е отклонил автомобила „Форд“ извън пътното платно и автомобилът „Форд“ е ударил К. Ш., която е била върху банкета.

Отклонението е станало за по-малко от една секунда и К. Ш. не е имала време да реагира. От травмите от удара тя е починала (основното и допълнителното заключение на вещото лице доцент Х., л. 187-235; показанията на вещото лице доцент Х., л. 244; показанията на свидетелите Г. и Т., л. 243 и л. 301; заключението на вещото лице д-р М., л. 177-180).

[17] С. Ш. е възприела трудно смъртта на сестра си К. Ш. и се е прибрала веднага от Италия, за да помага на майка си с погребението на сестра си. С. Ш. се е чувствала много зле. При спомена за сестра си тя все още става по-тревожна (заключението на вещото лице З., л. 182-186; съдът не цени заключението в останалите му части, доколкото то повтаря споделеното от С. Ш. пред вещото лице, а от тези обяснения на С. Ш. съдът няма непосредствени впечатления. Също толкова съществено, вещото лице З. е установила, че при използването на личностния въпросник на Айзенк при С.

Ш. е била леко набелязана тенденция към даване на социално желани отговори).

[18] Не се спори, че към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) и на Г.М., и на И. И.-Т. е била застрахована при ответника Л.И.. На 19.08.2022 г. С. Ш. е предявила пред Л.И. претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 82-83). Не се спори, че Л.И. не ѝ е заплатил такова.

[19] С. Ш. е заплатила: 100,00 лева държавна такса (л. 101), като е била освободена от заплащането на такава над 100,00 лева до 2 000,00 лева (л. 97);0 5

1 275,00 лева за вещи лица (л. 169 и л. 261). С. Ш. е била представлявана безплатно от адвокат (л. 295). Л.И. е заплатил: 325,00 лева за вещи лица (л.

137 и л. 263); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 145); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 146).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО