Решение № 447 от 09.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 238/2024
- Вид
- Решение № 447
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23а · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 25, ал. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 447 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000238 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 6 от 10.01.2024 г. по т. д. № 46/ 2023г., Софийски окръжен съд е уважил предявения от А. И. И. срещу Сдружение на ловците и риболовците „Ловно – рибарско дружество „Сокол“ иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че решението по т. 5 от проведеното на 06.06.2021 г. общо събрание на сдружението, за изключване на ищеца като член на сдружението е нищожно.
Недоволен от решението е останал ответникът, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост и моли да бъде отменено.
Поддържа, че иска е недопустим, поради липсата на правен интерес, тъй като към датата на предявяването му, ищецът не е бил член на сдружението.
Противопоставя се на изводите на съда, че по делото липсват доказателства, ищецът да е уведомен за решението на УС от 23.02.2021 г., с което същия е бил изключен. Твърди, че според признанието в исковата молба, на 11.03.2021 г. с писмен отговор с изх. № 13/05.03.2021 г. на сдружението ищецът е уведомен за това решение, поради което и на 24.03.2021 г. е подал заявление 1 до общото събрание за обжалването му. Навежда, че единствения ред за оспорване на решението е пред общото събрание на сдружението, в едномесечен срок от узнаването му, но това не било сторено, поради което и решението е влязло в сила.
Излага доводи, че ищецът е изключен и с решение на ловната дружина, а съобразно чл. 24 – 28 от Устава на сдружението, не се предвижда процесуален ред за оспорване на други, извън тези по реда на чл. 23 от Устава, решения на общото събрание на дружината.
Въззиваемият А. И. И. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Твърди, че в протокола от проведеното на 23.02.2021 г. заседание на УС не е отразено да е гласувано и прието решение за изключването му от сдружението. УС разгледал единствено въпроса за изключване от ловната дружина, но не и от ловното сдружение. Съгласно устава, членът на сдружението си запазвал членствените права дори при изключване от дружината и имал право да се премести в друга ловна дружина.
Развива доводи, че не е присъствал при гласуване на процесното решение от 23.02.2021 г. С писмения отговор от 05.03.2021 г., председателят В.
Ч. му съобщил неистинско обстоятелство, а именно, че е изключен от сдружението, каквото решение въобще не било обсъждано на това заседание.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва решението лице и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и наведените от страните съображения, намира за установено следното:
Правният интерес, който чл. 124, ал.1 има предвид като специфична предпоставка е конкретно процесуално поведение на ответника, обосноваващо извод, че защитаваното с иска право е заплашено и може да бъде защитено чрез силата на присъдено нещо на решението, с което би се уважил предявения от ищеца иск. В случая, предмет на иска е установяването на факта, че взетото от ОС на ответното сдружение решение от 06.06.2021 г., за изключването на ищеца като член на сдружението от състава на СЛР „ЛРД 2
Сокол – Ихтиман“ е нищожно, поради липса на компетентност. Видно е, че е налице поведение на ответника, което представлява основание за търсене на защита. Поддържаните от ищеца факти не сочат за отмяна на решението, чрез конститутивния иск по чл. 26, ал. 4 ЗЮЛНЦ, поради което и съдът намира, че предявения установителен иск е допустим.
Възражението на ответника, че към датата 06.06.2021 г. е налице влязло в сила решение за изключването на ищеца като член на сдружението е неоснователно. От съдържанието на разискванията в приобщения към доказателствата по делото протокол № 1 от заседание на УС на СЛР ЛРД „Сокол“ проведено на 23.02.2021 г. става ясно, че е разглеждано заявление на А. И., с което същият в съответствие с чл. 23, ал. 6 от Устава, обжалва решение взетото на 19.06.2020 г. от ОС на ловна дружина „Ихтиман“ за изключването му от ловната дружина. С това съдържание – управителния съвет да потвърди решението на ловната дружина „Ихтиман“ относно изключването на ищеца е и поставеното за гласуване решение. Същевременно, в окончателната редакция за приетото единодушно с гласовете на всички присъствали 10 членове на УС е отразено, че на основание чл. 24, ал. 4 от Устава, А. И. е изключен като ловец от СЛР „Сокол – Ихтиман“ по предложение на ловна дружина „Ихтиман“. Отново от съдържанието на протокола обаче, е видно, че преди да бъде проведено гласуването, ищецът е напуснал заседанието, поради което, той не е запознат с процесното решение в деня, в който е взето.
С разпоредбата на чл. 23а ЗЛОД е казано, че изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Според чл.
23, ал. 6 от устава на сдружението, решението на УС за налагане на наказание изключване от сдружението подлежи на обжалване пред общото събрание на сдружението в 14 дневен срок, считано от датата на съобщаването му. Според чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани през общото събрание по искане на заинтересованите членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по – късно от една година от датата на вземане на решението. Уговорения по – кратък срок за правота на жалба пред ОС срещу решенията на УС не може да дерогира определения в закона едномесечен срок, поради което и съдът следва да съобрази този срок, а не по – краткия съобразно устава.
3
В посочената законова разпоредба, началото на срока е свързано с узнаването на решението, а не с връчването на същото. Ищецът признава, че е получил писмения отговор с изх. № 12/ 05.03.2021 г. изготвен от председателя на УС на СЛР „ЛРД Сокол“, В. Ч.. Твърди също, че това е основанието на подаденото заявление от 24.03.2021 г. до ОС, разглеждането на което е включено в дневния ред на насроченото за 06.06.2021 г. заседание на общото събрание. Ето защо, след като липсват доказателства за точната дата на която ищецът е узнал решението, съдът приема, че това е не по – рано от 05.03.2021 г. или заявлението за обжалване на решението на УС е подадено в срок.
При преглед на съдържанието на приобщения към доказателствата по делото протокол № 1 от бюджетно – отчетно ОС на СЛР ЛРД „Сокол“ гр.
Ихтиман е видно, че при изслушването на ищеца и разискванията по тази точка от дневния ред – по депозираното от А. И. заявление, не е разискван въпроса за решението на УС от 23.02.2021 г. Последното не е споменато в нито един ред от протокола, за да се направи извод, че общото събрание е обсъждало законосъобразността на решението на управителния съвет, мотивите за изключването на ищеца и предвидената за тази цел процедура в устава. Изказани са мнения само относно изключването на И. от ловната дружина „Ихтиман“ и т. нар. „самоизключване“, поради това, че ищецът до края на предходната календарна година, в която е наложено наказанието от ловната дружина, не е продължил членството си в друга дружина. При гласуване на решението, еднозначно е записано, че общото събрание изключва А. И. от състава на сдружението, при което с оглед липсата на каквито и да било мотиви относно законосъобразността на решение на УС от 23.02.2021, съдът намира, че не е налице непрецизно формулирано решение на ОС, а този орган на сдружението, на самостоятелно основание е изключил ищеца.
Съобразно изложеното по - горе, общото събрание няма компетентност да изключва ловец от ловното сдружение, затова и решението от 06.06.2021 г. е нищожно.
В обобщение, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
4
При този изход на спора, въззивникът дължи направените от въззиваемите разноски в размер на 800 л за адвокатски хонорар пред САС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 10.01.2024 г. по т. д. № 46/ 2023г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Сдружение на ловците и риболовците „Ловно – рибарско дружество „Сокол“ да заплати на А. И. И. сумата в размер на 800 лв. разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5