Решение № 405 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110127728 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „С.“ АД твърди, че на обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.70, вх.В, ет.1, ап.1, който е собственост на ответника е доставял ВиК-услуги. Претендира сумата от 3055.65 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода(отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води) за периода от 10.12.2014 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 26.09.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Р. А. Ч. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице облигационна връзка, между страните по делото, и оттам не е потребител на ВиК-услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на ВиКуслуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния период ищецът да е доставил ВиК-услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги(ЗРВКУ) „потребители“ по смисъла на закона са юридически или 1 физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК-услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК-услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на „С.“ АД.

Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, която императивно установява кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното правоотношение. По делото с Отговор на искова молба (вх.№ 52619/16.02.2024 г.) ответникът е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег.№ 4014, дело № 258/1999 г., видно от който ответникът Р. А. Ч. е собственик на процесния недвижим имот ап.1, находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.70, вх.В, ет.1 и до който се твърди да са доставяни ВиК-услуги за въпросния период от 10.12.2014 г. до 20.04.2022 г. От този титул за собственост се установява, че прехвърлителя/продавача Р. Д. Ч. е запазила пожизнено правото на ползване, върху процесния имот. С Искова молба (вх.№ 143490/22.05.2023 г.) ищецът е представил отчет за разходване на доставяна до обекта вода, който се води на името на ползвателя на процесния недвижим имот Р. Д. Ч.. Приложена е по делото Справка № 461008/13.04.2022 г. от Службата по вписванията-гр.София, като въз основа на нея ищецът е извършил служебна смяна на собственост от Р. Д. Ч. н а Р. А. Ч., видно от Бланка за корекция № 301169267/13.04.2022 г. В тази връзка е налице конкуренция между собственика Р. А. Ч. и ползвателя Р. Д. Ч. на процесния недвижим имот, кой следва да е потребител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като превес следва да има ползвателят на имота, тъй като същия осъществявайки фактическата власт върху него разходва и доставяната до него вода, респ. ползва ВиК-услуги. Според настоящият съдебен състав в случая като потребител на ВиК-услуги на процесния недвижим имот се явява вещния ползвател Р. Д. Ч., който е трето лице за правния спор, тъй като иска не е предявен срещу него. Още повече, че по делото не са представени доказателства, че правото на ползване на Р. Д. Ч. е погасено, (тъй като същото се погасява със смъртта на титуляра му) за да бъде реализирана отговорността на настоящият ответник Р. А. Ч..

По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се установи по безспорен начин наличието на първата предпоставка- ответникът да има качеството потребител на ВиК-услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение.

2

Недоказването наличието на валидно облигационно правоотношение, обвързващо страните през процесния период, като елемент от фактическия състав на иска, води до извод за неоснователност на същия без да е необходимо съдът да изследва наличието или липсата на останалите предпоставки.

С оглед на гореспоменатото предявеният иск се явява неоснователен/недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

С оглед на изхода на правния спор на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължи присъждането на разноски.

По делото още с Исковата молба, ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В т. 3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК при ВКС е прието, че при произнасяне по направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът трябва да направи преценка на фактическата и правна сложност на конкретния спор и ако след тази преценка направи извод за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договореното адвокатско възнаграждение.

Според тълкуването, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по – нисък от минималния, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(Наредбата), следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Следователно, произнасяйки се по въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвидените в Наредбата възнаграждения, а дължи преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на представената услуга, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес, както и конкретно извършената работа.

В настоящия случай предмета на делото е иск по чл.422, ал.1, ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 3 055.65 лева, представляваща задължения за заплащане на предоставени ВиК-услуги, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 Г П К - 26.09.2022 г. до окончателното изплащане. В процесния случай ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат П. Х. претендира адвокатско възнаграждение от 650 лева, което е над минимума, предвиден съобразно чл.2, ал.7, във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 605.56 лева.

По настоящото дело адвокат П. Х., като процесуален представител на ответника Р. Ч. е изготвил Отговор на исковата молба (вх.№ 52619/19.02.2024 г.), както и е взел участие в проведените две открити съдебни заседания. В тази връзка съдебният състав намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по исковото производство- гражданско дело № 27728/2023 г., съобразен с фактическата и правна сложност на делото и съответстващ на действително свършената работа(изготвяне на Отговор на исковата молба и процесуално

3 представителство в проведените две открити съдебни заседания) следва да бъде равен на претендирания от 650 лева.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано за процесуално представителство в заповедното производство- частно гражданско дело № 51908/2022 г. В тази връзка, предвид фактическата и правна сложност на делото и действително свършената работа-изготвяне на Възражение (вх.№ 248518/15.11.2022 г.), което е бланково и е Приложение –№7 към чл.7 на Наредба №6, съдът намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по заповедното производство- частно гражданско дело № 51908/2022 г., следва да бъде редуциран от претендирания размер 460 лева до сумата от 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център „Интерпред“ ет.2 и ет.3, срещу Р. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.70, вх.В, ет.1, ап.1, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 3055.65 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода(отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води) за периода от 10.12.2014 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 26.09.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „С.” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център „Интерпред“ ет.2 и ет.3, да заплати на Р. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.70, вх.В, ет.1, ап.1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 700 лева, представляваща разноски за адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производства.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4