Решение № 336 от 07.05.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2389/2024
- Вид
- Решение № 336
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Други актове по делото
- Решение № 212 от 09.04.2025 · СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.203 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 336 гр. Казанлък., 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. Г.ЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.ЕВА Гражданско дело № 20245510102389 по описа за 2024 година
Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.69 от Закона за наследството /ЗН/. Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фаза след допускане на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 212/09.04.2025 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът е допуснал съдебна делба между М. К.
Д., ЕГН **********, К. М. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес село Б., улица ***. и П. К. И., ЕГН **********, с адрес град П., улица *** по отношение на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от *** г., адрес на поземления имот гр. К. ул. "Ц.“ ***-едно, площ: 398 кв.м.-триста деветдесет и деветдесет и осем кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план *** квартал ***, ведно с построената в поземления имот сграда идентификатор *** със застроена площ от 62 кв.м.-шестдесет и два кв.м., брой етажи 1-един, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при квоти : 1 /3 идеална част, за М. К. Д., 1 /3 идеална част за К. М. Д. и 1 /3 идеална част за П. К. И..
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищецът К. М. Д., чрез пълномощника си адвокат М. Д. е предявил претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот на основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
Ищецът М. К. Д. не взема становище относно начина на извършване на 1 делбата.
Ответницата
П. К. И., чрез пълномощника си и процесуален представител адвокат Г. М. взема становище, че допуснатия до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан.. Заявява, че искането на ищеца за възлагане на делбения имот е неоснователно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Относно претенцията за възлагане
В първото заседание след допускане на делбата ищецът К. М. Д. е предявил претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК. Посочената разпоредба допуска поставяне в дял, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Ищеца извлича правото си по чл.349, ал.2 от ГПК от наследяване от майка си. Следва да се отбележи, че съобразно т.7 от Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004 на ВКС по гр.дело №1/2004г. на ОСГК право на възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК отм. – идентичен по съдържание на сегашния чл.349, ал.2 от ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.
Основно законово изискване е делбеният имот недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 от ЗУТ и т.30 от ДР на ЗУТ /обн., ДВ, бр.1 от 2002 г./, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл.203 от ЗУТ.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.М.М., Б.Д.Р. и В.К.А..
От показанията на свидетеля М. се установява, че знаел, че М. и К. имали къща на „*** К.“. *** на К. се казвала В.. „Живееше при М. в Б.“.
Твърди, че *** на К. не е живеела в К..
Свидетелят Р. познавал К. и М. и знаел, че имат имот къща в К.. Знаел, че никой не живеел в къщата. „Приличаше на необитаема къща“ В момента знаел, че никой не живее в къщата.
Свидетелката В.А. заявява „в Б. живееха всички – майка им, М., К. и П.“, Преди *** г. заживели в Б. Твърди, че никой от тях не е идвал да живее в К.. Къщата в К. била отдавана под наем.
По реда на чл.176 от КПК обяснения е дал М. К. Д.. От неговите обяснения се установява, че не е отдавал под наем за последните 5 години 2 делбения имот. Не било вярно, че е получавал пари за периода под формата на наем. Вярно било, че обявил имота за отдаване под наем, но след *** г. след като направил ремонта се отказал.
От събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че никой от съделителите не е живял в делбения имот към момента на смъртта на общата им наследодателка В. К. Д.а, починала на *** г. В този смисъл са и всички събрани по делото гласни доказателства. Свидетелят Е.. „И К. живееше в къщата в Б., когато и майка му живееше там. Майка му не е живяла в К.. К. трябва да има около година да живее тук…“. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б. Р. „Аз което знам е, че никой не живее там. Не съм виждал хора там. Приличаше на необитаема къща. В момента знам, че никой не я ползва, няма никой да живее вътре…“. Техните показания се подкрепят и от показанията на свидетелката В.А. „В Б. живееха всички – майка им, М., К. и П.. ..Никой не е идвал да живее в К.. В. не е идвала в имота.
Никой не е живял в имота. Показанията на разпитаните по свидетели се потвърждават и от приложените по делото съдебни удостоверения на служба ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на В. К. Д.а и К. М. Д., от които е видно, че адреса е в село Б..
Всички тези събрани по делото доказателства изключват приложението на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК.
По извършване на делбата
Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем, тъй като не е възможно от него да се обособят самостоятелни обекти съобразно квотите на страните. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно и мотивирано и не е оспорено от страните по делото.
Предвид изложеното съдът счита, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл.348 от ГПК – процесния имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. С оглед на това делбения имот следва да бъде изнесен на публична продан, като се има предвид пазарната му цена, установена от заключението на съдебно – техническата експертиза – 157 428 лева равностойността на 80 491.66 евро. От заключеното на съдебно – техническата - експертиза се установява, че стойността на всеки един от дяловете е 52 476 лева.
По отношение на разноските:
Съдът намира искането на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение за неоснователно по следните съображения:
При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, както и наличието на постигнато съгласие относно способа на делбата, всеки съделител следва да понесе сам направените разноски - в случая за ангажирането на адвокатско съдействие 3 при реализиране на избрания способ за ликвидиране на съсобствеността. В определение ***52/08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., определение № 47/29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., определение ***77/12.03.2015 г. по ч. гр. д. № 657/2015 г., ІV г. о., определение № 252/11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2024/2014 г., І г. о., приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи както разпоредбата на чл.355, така и константната практика на ВКС прима, че общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба. Това е така, защото всяка едно от страните има двойно качество и на ищец и на ответник.
Съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му.
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. 4 % върху стойността на дела си, като се имат предвид квотите, при които е допусната делбата по отношение на всеки от съделителите и паричната оценка на тези квоти, дадени в заключението но вещото лице. Тъй като делбата е допусната при равни квоти по 1/3 идолна част за всеки от съделителите, стойността на всеки дял е 52 476 лева. Ето защо всеки съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 2 099.04 лева.
В производството по извършването на делбата всички страни са едновременни ищци и ответници, за възнаграждението на вещото лице всеки от съделителите дължи разноски по делото съразмерно с правата /квотите/ си.
В случая разноските по делото за възнаграждение за вещо лице за изготвяне и изслушване на съдебно – техническата експертиза отнасяща се установи, че ответницата е надвнесла сумата от 187.80 евро повече от дължимото от нея съразмерно с дела й. Ето защо, с оглед принципа на равенство на страните, съделителя М. К. Д. и К. М. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителя П. К. сумата от 187.80 лева. съразмерно с правата /квотите/ в процесния делбен имот на всеки от съделителите.
Съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му.
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. 4 % върху стойността на дела си, като се имат предвид квотите, при които е допусната делбата по отношение на всеки от съделителите и паричната оценка на тези квоти, дадени в заключението но вещото лице. Тъй като делбата е допусната 4 при равни квоти, стойността на всеки дял е 52 476 лева равностойността на 26 830.55 евро. Ето защо всеки съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 1 073.22 евро.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от *** г., адрес на поземления имот гр. К. ул. "Ц.“ ***-едно, площ: 398 кв.м.триста деветдесет и деветдесет и осем кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план *** квартал ***, ведно с построената в поземления имот сграда идентификатор *** със застроена площ от 62 кв.м.шестдесет и два кв.м., брой етажи 1-един, предназначение: жилищна сградаеднофамилна Пазарната оценка на този имот е 80 491.66 евро.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К. М. Д., ЕГН **********, с адрес село Б., община К., улица *** за възлагане на основание чл.349, ал.2 от ГПК на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от *** г., адрес на поземления имот гр.
Разпечатката съдържа 43 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1040dbc-8594-478a-9735-1f8e75ed08ed