Решение № 6 от 06.03.2023, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Административно наказателно дело 555/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 06.03.2023
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.2 т.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Елхово, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20222310200555 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е въз основа на жалба, депозирана от Г. Й. Й. от гр.Елхово, обл.Ямбол, против Наказателно постановление №22-0813001063/23.09.2022г., издадено от Т.П.М. - Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021г., с което са му наложени следните административни наказания: - на основание чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по 147 ал.1 от ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателят атакува издаденото наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно и желае отмяна изцяло на същото. Жалбоподателят оспорва изложената в НП фактология като твърди, че на посочената дата и време – на 29.08.2022г. около 22.25 часа не се е движил с л.автомобил „Ситроен“ с рег.№*** по описаните улици, като на кръстовището на ул.“Индже войвода“ по посока на ул.“Ал. Стамболийски“ не е извършил вмененото му с НП нарушение на чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от ЗДвП, по начина по който е описан. По отношение на отнетите с НП общо 8 контролни точки в жалбата се акцентира, че АНО не е изписал точната разпоредба, на която се основава отнемането, а е цитирал Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, като по този начин на жалбоподателя не е станало ясно в каква връзка и за какви нарушения се отнемат контролните точки, което според атакуващия НП съставлява съществено нарушение, ограничаващо правата му.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и чрез процесуалният си представител по делото – адв.И. Ч. от АК-Ямбол заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане – отмяна на атакуваното НП. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на направеното с жалбата оспорване на вменените му нарушения. В пледоарията си по делото адв.Ч. излага доводи и аргументи, с които се цели отмяната на атакуваното НП като незаконосъобразно, съдържащо неверни данни. В тази насока се изтъква, че събраните по делото доказателства и преди всичко показанията на актосъставителя и свидетеля по констатиране на нарушенията и по съставяне на акта установяват съвсем различна фактическа обстановка от тази, констатирана с АУАН, като се изтъква, че отразените улици не съответстват на действителното местопроизшествие, на което са били констатирани нарушенията, което според двамата полицейски служители се дължи вероятно на неправилно боравене с техническото средство, с което те служебно извършват проверката. Само по себе си това според пълномощника на жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение и опорочава НП. Предвид на тези си съображения адв.Ч. заявява искане за постановяване на решение, с което процесното НП да бъде отменено изцяло.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган – Началник сектор ПП в ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег.№ 813000-6983 от 08.11.2022г. е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложените с атакуваното НП наказания.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Й..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2022г. разпитаните по делото като свидетели – актосъставителят Н. Й. К. и колегата му И. Д. П., и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор“ при ОД на МВР-Ямбол били на смяна, по график извършващи контрол по ЗДвП на територията на град Елхово, когато около 22.25 часа в района на кръстовището на ул.“Търговска“ с ул.“И. Николов“ възприели движение на лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ***, движещ по ул.“И. Николов“ с посока на движение от ул.“Велико Търново“ към Т-образното кръстовище с ул.“Търговска“. Двамата полицейски служители видели, че въпросният автомобил не е спрял на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/ поставен в края на ул.“И. Николов“ преди кръстовището й с ул.“Търговска“. Поради това двамата свидетели последвали л.автомобил, който на кръстовището на ул.“Търговска“ с ул.“Ал.Стамболийски“ завил наляво и го спрели при движението му по ул.“Ал.Стамболийски“, в близост до автобусната спирка. Там полицейските служители К. и П. след като 2 извършили проверка на документите на водача на автомобила и тези на МПСто констатирали, че водач на л.а. „Ситроен Берлинго“ е жалбоподателят Г. Й.
Й., който не е собственик на управляваното от него МПС, което било фирмено и същото не е преминало годишен технически преглед.
За така констатираното, на място /на ул.“Ал.Стамболийски/ свидетелят Н. К., в присъствието на свидетеля И. П. /свидетел по съставянето на АУАН и по констатиране на нарушенията/, както и на жалбоподателя, е съставил процесният АУАН серия GA № 780602 от 29.08.2022г. против Г. Й. Й., за това, че на 29.08.2022г. около 22.25 часа в гр.Елхово, по улица ”Цар Симеон”, с посока на движение от ул.“Г. Сава Раковски“ управлява лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ***, като на кръстовището на ул.“Цар Симеон“ с ул.“Индже войвода“ при наличието на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/ не спира и продължава движението си в посока към ул.“Александър Стамболийски“. Управляваното от водача МПС не е представено на годишен технически преглед, същият е сам в автомобила. Нарушенията са квалифицирани от актосъставителя като такива, съответно - по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Като доказателство е иззет Контролен талон № 7618207.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от нарушителя Й., като на последния, на същата дата срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт е отразил, че „няма възражения“.
В 7-дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Г. Й. не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН, Т.П.М. - Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021г., е издал на 23.09.2022г. Наказателно постановление №22-0813-001063 против жалбоподателя Г. Й. Й., като за констатираните с АУАН две административни нарушения, квалифицирани и описани по идентичен начин и в НП, на жалбоподателя са наложени съответно следните административни наказания: - на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП. В НП АНО е отразил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушение по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, както и че деянията не са маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Постановено е и отнемане на 8 контролни точки по Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Наказателното постановление е редовно връчено на жалбоподателя на 15.10.2022 година, а жалбата на Й. е входирана в РС-Елхово на 25.10.2022г. с вх.№4372.
От приложената към АНП Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на 3
Министъра на МВР – Б.Р., приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно:
- на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Ямбол да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.7/, както и тази на контролния орган, констатирал нарушението /т.1.3.2/.
Към АНП е приложена справка за нарушенията на жалбоподателя като водач, от която е видно, че преди процесните адм.деяния Й. не е бил санкциониран за извършени адм.нарушения по ЗДвП както с НП, така и с фишове. Видно от отразеното в тази справка се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от м.12.2021г., с категории В и М.
По делото по искане на жалбоподателя съдът разпита като свидетел И.
Н.И., без родствени връзки с жалбоподателя, познат. Същият в показанията си заяви, че на инкриминираната дата и време е видял на ул.“Ал.Стамболийски“ на автобусната спирка, находяща се срещу млекомата жалб.Й., който е бил със служебния автомобил „Ситроен Берлинго“ и е разговарял с полицейски служители, като в близост е бил спрян и полицейския автомобил. Впоследствие св.И. твърди в показанията си, че се е чул по телефон с жалб.Й., от който е разбрал, че му е бил съставен АУАН за това, че не е спрял на знак „Стоп“ на кръстовището на ул.“И. Николов“ с ул.“Търговска“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – преди всичко от показанията на ангажираните от наказващия орган двама свидетели – Н. К. /актосъставител/ и И. П. /свидетел по констатиране на нарушенията и по съставяне на АУАН/, дадени в хода на съдебното следствие, които излагат в логична и хронологична последователност фактологията по констатиране на нарушенията и по извършване на полицейската проверка на жалбоподателя, кореспондиращи както помежду си, така и с показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел И. Н.И.. От показанията на двамата полицейски служители като констатирали нарушенията, се установява местопроизшествие, различно от посоченото в АУАН и в НП, като същите са категорични в твърденията си, че е налице неправилно отразяване от тяхна страна в съставения акт на улиците и на кръстовището, на което са констатирали нарушенията на инкриминираната дата и време, като обясняват, че разминаването се дължи на грешка при боравенето с ел.карта на града.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 14-дневен срок и пред надлежния съд – по местоизвършване на процесните две нарушения.
Разгледана по същество жалбата се преценя за основателна по 4 следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. При условията на чл.189 ал.2 от ЗДП в рамките на производството по издаване на НП и по налагане на административни наказания, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които съгласно цитираната законова разпоредба се считат за верни до доказване на противното. От друга страна по силата на чл.14 ал.2 от НПК във вр.с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН преклузивни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита. Съдът намери, че както АУАН, така и атакуваното НП страдат от съществени пороци, касаещи задължителното им съдържание, до степен, налагаща отмяната на НП изцяло.
Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени при нарушаване на императивните изисквания за съдържание, предвидени съответно в чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, тъй като същите не удостоверяват действителното място на извършване на нарушенията. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и да са посочени доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и в НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В конкретния случай съдът констатира разминаване на маршрута на движение на управляваното от жалбоподателя МПС и на мястото на извършване на вменените с АУАН и с НП две адм.нарушения с действителните такива. Жалбоподателят Й. е санкциониран за две нарушения – по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, като изпълнителните деяния и на двете адм.нарушения визират реализиране на управление на МПС, а субект е водачът на МПС. По смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП "водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Или жалбоподателят следва да е имал качеството на водач на МПС, за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за вменените му две деяния. Следователно 5 решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на доказателствените средства, установяващи реализирано от страна на жалбоподателя управление на посоченото в АУАН и в НП МПС на отразеното в тях място /кръстовище/ и маршрут на управление. Съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираните две нарушения. Изложеното в АУАН и НП като място на извършване на първото деяние по чл.6 т.1 от ЗДвП /кръстовището на ул.“Цар Симеон“ с ул.“Индже войвода“/ и като реализиран маршрут на управление по констатираното деяние по чл.147 ал.1 от ЗДвП /по ул.“Цар Симеон“ с посока на движение от ул.“Г.С. Раковски“ към кръстовището с ул.“Индже войвода“ и продължаване по ул.“Ал.Стамболийски“/, не се потвърждават от показанията на двамата полицейски служители – актосъставителя К. и свидетеля по акта П., констатирали двете адм.нарушения. В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин въз основа показанията именно на тези двама свидетели на АНО, че на 29.08.2022г. в 22.25 часа, Г. Й. не е управлявал процесното моторно превозно средство – посоченият по-горе лек автомобил по маршрута, посочен в АУАН и в НП и в района на посоченото кръстовище.