Решение № 912 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3251/2026
- Вид
- Решение № 912
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143,ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.1,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл.574,ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574,ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 912 гр. Бургас, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120203251 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. А. А. с ЕГН **********, чрез адв.И. Ж. от САК с посочен съд. адрес ******* против Наказателно постановление № 26-0434000151/03.08.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 255,56 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Със жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.В жалбата се отстоява теза за субективна несъствомерност на нарушението,т.к.жалбоподателят не е собственик на автомобила и липсват доказателства да е узнал за служебното прекратяване на регистрацията.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не се представлява. В писмена молба е заявено,че се поддържа жалбата и отразеното в нея искане за цялостна отмяна на НП, както и искането за присъждане на разноски.
В о.с.з. наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
На 06.04.2026 г., около 14.05 ч., в *****, актосъставителят спрял за проверка л.а.
„Ауди“, модел С6, с рег. №*****, собственост на фирма „Д.“ООД с ЕИК *****, управляван 1 от жалбоподателя З. А., като при извършена справка с РСОД било установено,че МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 03.03.2026 г. на основание чл.143,ал.10 ЗДвП поради липса на гражданска отговорност.
Актосъставителят съставил против водача З. А. АУАН, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1,пр.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.
По случая била извършена и проверка по пр.пр.№6117/2026г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 27.04.2026 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните доказателства, Началникът на РУ в ОДМВР –Бургас, 02 РУ-Бургас издал обжалваното Наказателно постановление, в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 18.08.2026 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 27.08.2026 г.
Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят К. К. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 06.04.2026 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Видно от справка л.22 процесното МПС „Ауди С6“ с рег.***** е с регистриран собственик „Д.“ООД и управител Н. И.в В., т.е. собствено е на трето за жалбоподателя лице.
Видно от приложена справка и уведомление от Гаранционен фонд – л.49-52, до собственика на процесното МПС с рег.№***** е изпратено уведомление №002221/01.02.2026 г. с посочена дата на изпращане 06.02.2026г.,като съгласно разпоредбата на чл.574,ал.10 КЗ, като процедурата за уведомяване собствениците на МПС и органите на МВР по чл.574,ал.11 КЗ не е обвързана с получаване на уведомително писмо. В т.см. и в Справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по регистрационен номер рег.
№*****, липсва информация относно дата на връчване на уведомлението по чл.574,ал.11 КЗ на законен представител на собственика „Д.“ООД. В посочената справка е отразено и,че служебното прекратяване на регистрацията поради липса на задължителна застраховка „ГО“ е извършено на 03.03.2026г., а на датата на проверката 06.04.2026 г.е налице автоматично възстановяване на регистрацията поради сключена полица за застраховка „ГО“.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства 2 съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в ОДМВР –Бургас,02 РУ Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – полицейски инспектор в ОДМВР –т.1.3.2 оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е определена материалноправната квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена кореспондиращата й санкционна норма-чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която в приложимата към процесната дата 06.04.26г. редакция - изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. регламентира, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.143,ал.10 ЗДвП/изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./:“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“
3
При тази актуална редакция формално е отпаднало от фактическия състав на служебното прекратяване на регистрацията изискването за уведомяване собственика на ППС,съгласно предходния вариант на този нормативен текст, който гласеше,че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Това е така, защото такова уведомление дължи Информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 г. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.
Следва да се има предвид,че макар и отпаднало от текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДП изискването за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията, което до датата на изменението се изискваше да бъде изпратено от компетентния по регистрация орган, това задължение продължава да е иманентна част от нормения комплекс на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр.
67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г/. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата регламентира,че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Независимо от това сама по себе си йерархичната структура на визираните нормативни източници предопределя на плоскостта на правилото на чл.15,ал.3 Закон за нормативните актове разрешение на въпроса,кое е приложимото позитивно материално правило. А именно, разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не следва да бъде прилагана на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на нормативен акт от по – висока степен.
В случая, доклокото конкретизацията на предмета на доказване е двустепенна, като от една страна съдържателно се фокусира в съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото, а от друга формално се съсредоточава в рамките на материално-правната норма, по която е квалифицирано нарушението, съдът независимо от относимото съдържание на нормата на чл.143,ал.10 ЗДвП всякога е длъжен да изследва субективния елемент като задължителен компонент при реализация на административнонаказателна отговонорст по чл.175,ал.1,пр.1 ЗДвП. На този извод навежда начинът, по който чл. 102 НПК е определил предмета на доказване в наказателния процес.
В случая абстрактната законова формулировка на чл. 102 НПК добива конкретно съдържание и на плоскостта на приложимите разпоредби на чл.140,ал.1 ЗДвП и чл.143,ал.10 ЗДвП.