Решение № 383 от 17.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Перник, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500296 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалва се Решение № 1343 постановено на 12.12.2022 г. по гр.дело № 3660 по описа на Пернишкия районен съд за 2022 г.,с което е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че на основание чл. 23 ЗПК в полза на „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин 9, бл. 963, ет. 1 съществува изискуемо вземане срещу Е. К. И., ЕГН **********, *** в размер на 1800,00 лева, представляваща непогасена част от чистата стойност на кредита по договор за кредит от разстояние № ***, сключен с „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД, ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 13.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.03.2022 г. до 13.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 2089/2022 г. по описа на Районен съд Перник.

С решението е отхвърлен като неоснователен предявения срещу Е. К. И. иск за признаване за установено, че в полза на „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД съществува изискуемо вземане в размер на 59,40 лева - представляваща възнаградителна лихва, дължима на падежната дата 27.03.2022 г., за която сума е 1 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 2089/2022 г. по описа на Районен съд Перник. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

С жалбата си, подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК Е. К. И., чрез адв. Н. О. обжалва постановеното решение в частта, с която се уважават предявените от ответното дружество искове. Навеждат се твърдения, че решението в оспорените му части следва да се отмени, тъй като мотивите в тези части били напълно неясни и вътрешно противоречиви. Сочи, че решението е постановено от първата инстанция при нарушаване на два от основните принципи на гражданския процес, а именно равенството на страните и безпристрастност на съда. В продължение се твърди, че не е възприето от първоинстанционния съд, направеното от страна на И. възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради липсата на съгласие, което възражение било направено още с отговора на исковата молба. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно и при липсата на доказателства е възприел, че договорът за кредит е сключен. С жалбата се излагат редица съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Сочи се, че ищецът в производството пред първата инстанция наред с исковата молба е представил като доказателства единствено бланки на Договор за кредит и Общи условия, които не са подписани от посочените в тях страни – кредитор и кредитополучател, както и някакви снимки, на които не става ясно кой е. В продължение се твърди, че ищецът по никакъв начин не е доказал, че Е. И. е сключила договор с дружеството, както и че е получила исковата сума по банков път. Ищецът не е доказал нито с исковата молба, нито в хода на делото, че сам е подписал Договора за потребителски кредит, нито било доказано, че „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД или Е. И. са положили подписи върху договора като страни по него. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение в обжалваните му части, като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото пред двете инстанции разноски за адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответната страна е изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за неоснователността й. Намира първоинстанционното решение в обжалваните му части за правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което счита, че същото следва да бъде потвърдено. Твърди се, че съдът е постановил решението си след правилна преценка на събрания доказателствен материал и обсъждане доводите на страните. Оспорва се наведеното с въззивната жалба твърдение, че ищецът в първоинстанционното производство не е провел пълно доказване по отношение на валидно сключване на процесния договор, като твърди, че по делото са представени изчерпателни доказателства, които обуславят правилните изводи на съда, относно постигнатото между страните съгласие за сключване на процесния договор във формата на електронен документ. Допълва се, че съгласно сключения договор, кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително и е запознат и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга. На следващо място, намира че клаузата за такса за експресно разглеждане е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без нея договорът би имал правно действие, както и че начисляването на такси 2 по договора за кредит, не следва да води до нищожност на договора в цялост, а може да доведе до частична недействителност на съответните неравноправни клаузи. С отговора се изразява категорично несъгласие от страна на дружеството с приетото от първата инстанция становище, че съгласно чл. 22 от ЗПК, процесния договор се явява недействителен и допълва, че след като същия е приет за недействителен, то главницата се дължи на договорно основание. В подкрепа на изложеното се сочи и съдебна практика. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното производство бъде потвърдено като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави искане за присъждане на сторените разноски в настоящото производство, включително за юрисконсулско възнаграждение.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД, чрез юрк. Б. С. е депозирало и въззивна жалба, с която обжалва постановеното от първата инстанция решение, в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от дружеството иск за установяване на вземане, дължимо по индивидуален Договор за потребителски кредит в размер на 59,40 лева - представляваща възнаградителна лихва, дължима на падежната дата 27.03.2022 г. Твърди се, че решението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Допълва, че аргументите на съда в тази насока са базирани на неправилна преценка, че е налице недействителност на договора, вследствие на твърдяна нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че по договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска и при каква възнаградителна лихва. Намира, че в ЗПК изчерпателно са изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други или да се тълкуват превратно и разширително. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е разгледал клаузата за такса експресно разглеждане на документи, тъй като същата не била относима към исковата претенция. Сочи за неправилен извода, до който е стигнала първата инстанция по отношение на клаузата за експресно разглеждане на документи, а именно, че същата е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. С жалбата се излагат подробни доводи, като в подкрепа на изложеното се цитира и съдебна практика. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, като Е. К. И. бъде осъдена да заплати на дружеството договорната лихва в размер на 59.40 лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивната страна не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки служебно при условията на чл. 269 ГПК валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а проверката за правилността му, съобразно посоченото в жалбите, за да го потвърди на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, взе предвид следното: Решението на Районен съд Перник е постановено от законен състав в правораздавателната му компетентност да се произнесе по редовния и допустим иск, предявен на правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК 3 от кредитора „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД за установяване на оспореното му от длъжника на парично вземане, за което Пернишкият районен съд по ч.гр.д.№ 2089/2022 г. по реда на чл. 410 ГПК му е издал заповед за изпълнение.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

С оглед ревелираните от страните оплаквания, очертаващи пределите на настоящата проверка, съдът намира, че настоящият спор се концентрира върху обстоятелството дали съществува облигационна връзка между страните въз основа на сключен между тях договор за заем от разстояние по правилата на ЗПФУР и евентуалното изпълнение, съответно - неизпълнение по него, както и дали в случая е налице недействителност на договора, вследствие твърдяно от първоинстанционния съд нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Вземането, предмет на процесния договор, е породено от сключения на *** между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, и Е. К. И., с ЕГН: ********** договор за кредит от разстояние при условията на ЗПФУР.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл.

18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен усъвършенстван или квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се 4 представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,както е в процесния случай , преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /така решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. /.