Решение № 76 от 18.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Габрово, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600285 по описа за 2025 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат Р. Б. от АК Габрово, в качеството му на договорен защитник на подсъдимия Г. К. И. от гр.

Габрово против Присъда № 39/29.09.2025 г. по НОХД № 342/2025 г. на РС Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г. К. И., роден на ********** в гр. ****, живущ в гр. Г., български гражданин, ******* с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2025 г. в гр. Габрово, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал в себе си високорискови наркотични вещества : коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 1,47 грама, с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,7% тегловни на стойност 29,40 лева; метамфетамин и диметилсулфон с нетно тегло с 0,19 грама с процентно 1 съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 63,5% тегловни на стойност 13,30 лева, и с това е осъществил престъпление, поради което и на основание чл.

354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го е ОСЪДИЛ на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 222,71 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Съдът е осъдил подсъдимия Г. К. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на PC Габрово на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество, предадено на съхранение в Централно митническо управление, отдел МРР-НОП с приемо-предавателен протокол № 108 369 от 14.03.2025 година, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК.

Съдът е постановил веществените доказателства - полиетиленова опаковка, съдържаща празни опаковки от ВД и парчета бял полиетилен /закрепени на задната корица на делото/ - да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила.

Въззивната жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя нейната процесуална допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът приложил материалния закон приемайки, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Това се дължало на факта, че нямало нито едно събрано годно доказателство със способните и средствата в НПК, което да установява има или няма издаден разрешителен режим за притежание на процесните вещества. Никоя присъда не можело да почива на предполоЖ.я в случай, че не са събрани доказателства, които да аргументират една от законовите предпоставки "без надлежно разрешително".

Никъде районният съд не съобразил, че част от веществото изобщо не било под забранителен режим, така както го посочило вещото лице. Съдът си 2 позволил да постанови осъдителен диспозитив за грамаж, в който се намирали и позволени от закона вещества. Съдът признал подсъдимия за виновен за държане на вещество, което не е забранено по смисъла на НК. Вещото лице в съдебно заседание на 29.09.2025 г. посочило, че по отношение на 1,47 от 99,3 % не се явява наркотично вещество (а само 0,7 % от този грамаж). Посочило и, че по отношение на 0,19 - 26,5 % не се явяват наркотично вещество (а само 63,5% от този грамаж). По отношение на второто вещество изрично било посочено, че диметилсулфонът не е наркотично вещество. Въпреки това, подсъдимият бил осъден и по отношение на него. Неправилно съдът разсъждавал и по отношение на субективната страна на деянието приемайки, че е доказано от своята субективна страна. В хода на съдебното производство се установило, че субективната страна на деянието също следва да се докаже, което не било направено със средствата и способите, предвидени в НПК. Било недопустимо полицейските служители, които са провели беседи със задържаните лица, впоследствие да се приемат, като способ за доказване субективната страна на деянието. Отделно от това, неправилно протоколът за обиск бил кредитиран като годно доказателство, с което са приобщени веществата, предмет на експертно заключение. Това било така, тъй като съгласно последния се говорело за установени два броя кристалообразни вещества, а не едно. Не ставало ясно какво се е случило с това второ вещество и как на негово място се е установила зелената листна суха маса.

Недоказването на тези обстоятелства също правело обвинението недоказано, в противоречие и с нормите на чл. 13 и 14 от НПК. Всичко изложено по горе давало основание да се твърди, че неправилно е приложен материалния закон по смисъла на чл. 254а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК. Неправилни се явявали съжденията и по отношение института на чл. 9, ал. 2 от НК, като съдът следвало да разсъждава освен през призмата на съдимостта на дееца към датата на деянието, а именно - неосъждано лице, така също и по отношение обстоятелството, че се касаело за установено общо количество на наркотик 25 пъти под минималната работна заплата за страната към датата на деянието, фактът, че е трудово ангажиран, полага грижи за болен член на семейството. От друга страна било налице и безупречно процесуално поведение на подсъдимия. И на това второ основание подсъдимият следвало да бъде оправдан. На следващо място, съдът неправилно неприложил чл. 354а, ал. 5 от НК. За да се приложи института на маловажността, следвало да се преценят дали са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК. В конкретния случай било очевидно, че забранените за държане вещества били с изключително нисък грамаж, а именно 1,47 от 0,7% или с други думи забраненото вещество било с грамаж 0,01029 грама, а по отношение на другото било 0,19 от 63,5% или 0,12065 грама. Освен това, самото наркотично действащо вещество било по-ниско от тези, установени в практиката, особено това, касаещо зелената суха листна маса. Касаело се за лице, което не се води осъждано по смисъла на закона. Не било нали афиширане на поведението му, т.е. да стигне до по-голям кръг от правни субекти, които да възприемат 3 държането, като същото станало известно само на правоохранителните органи, имащи отношение в хода на производството. Стойността на веществата се явявала 25 пъти под минималната работна заплата. Тук от правно значение били трудовите навици на дееца, фактът, че се грижи за болен член на семейството и отношението му към деянието. Следвало да се посочи, че не е без значение и факта, че същият съдействал във всеки един момент в хода на производството. Горното давало основание да се иска изменение на атакувания съдебен акт, като се приложи института на "маловажния случай", като бъде преквалифицирано деянието от такова по чл. 354а, ал. 3 в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. На последно място, жалбоподателят счита, че при прилагането на нормата на чл. 55 от НК съдът следвало при условията на алтернативност да наложи най-лекото възможно наказание, а именно такова в размер на три месеца, тъй като деянието и дееца не се отличавали с такава степен на обществена опасност, която да не аргументира налагане на абсолютния минимум, като наказание.

Претендира се окръжният съд да отмени атакуваната присъда, като неправилна, вместо което да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия поради недоказаност на обвинението от своята обективна и субективна страна, както по отношение предмета на деянието, така и по отношение неговото количество; Алтернативно се претендира: окръжният съд да отмени атакуваната присъда като неправилна, вместо което да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 от НК; да измени атакуваната присъда като неправилна, вместо което да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия по по-тежкото обвинение и да го признае за виновен за това по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК; да измени атакуваната присъда, като неправилна в частта на наказанието, като постанови акт, с който да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание от абсолютния минимум, а именно – три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да отложи при условията на чл. 66 от НК.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание на 26.11.2025 г. подс. Г. И. не се яви редовно призован, без да посочва уважителни причини. Ход на делото е даден в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и по съобраЖ.я, посочени в протоколното определение. Защитникът адв. Р. Б. от АК Габрово поддържа въззивната жалба и направените искания.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че 4 присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

На 08.02.2025 г., за времето от 07,00 часа до 19,00 часа свидетелят К.К.

/старши полицай в РУ Габрово/ работил на територията на община Габрово в състава на автопатрулен екип на РУ Габрово. На същата дата около 15,15 часа свидетелят К., заедно с полицейският служител, с който били заедно в екип Д.И., забелязали Г. К. И. на улица „Николаевска" в гр. Габрово. Тъй като подсъдимият И. бил криминално проявен, а и дни преди датата 08.02.2025 г. бил установяван да държи наркотични вещества без надлежно разрешително, решили да го спрат за извършване на проверка. При запитване от страна на полицейските служители дали притежава забранени вещества, подсъдимият заявил, че в джоба на панталона си има наркотични вещества. Това наложило задържането на подс. И., уведомяване на ОДЧ при РУ Габрово и отвеждането на И. в сградата на РУ Габрово за извършване на процесуално-следствено действие - обиск и изземване.

При извършения обиск, в десен джоб на долнището на анцуга на подсъдимия И. били намерени две полиетиленови свивки, които били обозначени като обект № 1 и обект № 2. В обект № 1 била намерена зелена, суха растителна маса, която при полеви наркотест реагирала на наркотично вещество „канабис". Чрез дигитална мерителна лъжица било измерено брутното тегло на свивката и растителната маса в нея, което било 1,88 грама. В обект № 2 било намерено бяло кристалообразно вещество, което при полевия наркотест реагирало на наркотично вещество „метамфетамин". Чрез дигитална мерителна лъжица било измерено брутно тегло на свивката и веществото в нея, което било 0,41 грама. За извършеното процесуалноследствено действие е изготвен Протокол от 08.02.2025 г., надлежно подписан от присъстващите лица и подсъдимия, и с който обектите са иззети.

От заключението на физико-химическата експертиза е видно, че в представения за изследване обект № 1 - суха, растителна маса с нетно тегло 1,47 грама, е доказано наличие на канабиноиди, характерни за конопеното растение, в това число тетрахдироканабинол. На база външен вид и химичен 5 състав обектът е определен, като смес от коноп /канабис, марихуана/.

Определеното процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол е 0,7 % тегловни. Стойността му е определена на 29,40 лева, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

В представения за изследване обект № 2 - бяло кристално вещество с нетно тегло - 0,19 грама е доказано наличие на метамфетамин и диметилсулфон /MSM/, с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин в него 63,5% тегловни. Стойността му е определена на 13,30 лева, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.