Решение № 190 от 10.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Даниела Минкова Стоянова (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601243 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С.Л. срещу Присъда №

260065/11.03.2021г. по НОХД №8085/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, І–ви н.с., с която подсъдимият К. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 20.09.2013г. в гр.Пловдив е принудил А.Т.Д. да извърши нещо противно на волята му- да му предаде сумата от 8218лв., като е употребил за това заплашване, за което на осн. чл.143 ал.1, вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е осъдил на "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Със същата присъда подс. Д. е признат за виновен и в това, че на 20.09.2013г. в гр.Пловдив е принудил И. А. П. да извърши нещо противно на волята му- да му предаде сумата от 8218лв., като е употребил за това заплашване, за което на осн. чл.143 ал.1, вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е 1 осъдил на "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

С присъдата подс. К.Д. е признат за виновен и в това, че на 20.09.2013г.в гр.Пловдив се е заканил на С. М. М. с престъпление против неговата личност- убийство, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, за което на осн. чл.144 ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е осъдил на "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл.23 ал.1 от НК на подс.Д. е наложено едно общо най- тежко наказание "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл.53 ал.1 б.“а“ от НК вещественото доказателство- револвер марка "Смит и Уесън" е отнето в полза на държавата, а вещественото доказателство- автоматичен пистолет марка "Глок" е постановено да се предаде на съхранение в служба "КОС" при ІІ-ро РУ при ОД на МВР-Пловдив до приключване на процедурата за издаване или отказ на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.

С присъдата е уважен предявения от гражданския ищец С.М. граждански иск за причинени му неимуществени вреди в размер на 3000лв., като до претендирания размер от 10000лв. искът е отхвърлен като недоказан.

Подс. Д. е осъден да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 120.00лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да заплати на граждански ищец С.М. сумата от 1000лв. разноски по делото.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 60.00лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив, както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 150,00лв. по сметка на РС-Пловдив.

2

Присъдата е обжалвана от защитника на подс. К.Д.– адв. С.Л. с искане да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска на осн. чл.337 ал.1 т.1 от НПК да бъде намален размера на наложено наказание на подсъдимия предвид неговата явна несправедливост. В тази насока се излагат доводи, че съдебното производство по делото е продължило в дълъг период от време, близо осем години, не по вина на подсъдимия, което съобразно практиката на ВКС и ЕСПЧ следва да се приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Сочи се, че здравослословното състояние на подс.Д. се е влошило в резултат на продължилия срещу него съдебен процес, претърпял е операции, химиотерапия и лъчелечение, което също следва да се вземе предвид при преценка дали наложеното му наказание не е явно несправедливо.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му – адв.Л. поддържат жалбата по изложените в нея аргументи.

Твърди се, че правните конструкции на обвинението са неправилни и са налице нарушения на процесуалния закон, които не могат да бъдат санирани от съда, поради което следва да се отчетат в полза на подсъдимия и същият да бъде оправдан. Излагат се съображения, че неправилно първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на заинтересуваните от изхода на делото свидетели- М., П. и Д., както и показанията на свид.Б., поради нелогичността им и е признал подс.Д. за виновен по повдигнатите му обвинения. Адв.Л. сочи, че здравословното състояние на сина на подс.Д.- е влошено, поради което и семейството на подсъдимия пребивава във ФРГ, където се провежда лечението му. В тази насока се сочи, че ако бъде потвърден атакувания съдебен акт не би могъл да изпълнява наложеното му наказание „Пробация“, поради което алтернативно се пледира, в случай, че съда счете, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които е предаден на съд да му бъде наложено по- тежко наказание, а именно лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК. По отношение на приетия за съвместно разглеждане гражданския иск предявен от С.М. се сочи, че не е доказан по основание и размер, поради което и се иска да бъде отхвърлен. Алтернативно се иска намаляване на размера му с оглед действително претърпените неимуществени вреди.

3

Подсъдимият изразява желание да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно моли ако бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание, което би му позволило да пътува и да пребивава в чужбина.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.

Частните обвинители и граждански ищец, чрез повереника им- адв. П. изразяват становище, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована, предвид което следва да бъде потвърдена. Сочи се, че не следва да бъде уважено искането на подсъдимия и неговия защитник за намаляване на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на С.М..

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Д. Д. е роден на ***г. в гр. Пловдив, с постоянен адрес: с. Я., ул. „***“ №*** и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ №***, б., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен, ЕГН: **********.

През 2013г. свид. К.В. Б. бил съсобственик и изпълнителен директор на „***“ АД, както и собственик и управител на „***“ ЕООД. Търговското дружество „***“ АД било с основен предмет на дейност търговия със замразени хранителни стоки и към онзи момент ползвало база, находяща се в гр.Пловдив, на бул. „***“ №***. Тя представлявала ограден двор 4 правоъгълно пространство с площ около 2 дка, като в началото имало офис сграда, а по протежението на двора се намирали два реда от сгради с хладилни помещения. Търговското дружество ползвало под наем две хладилни помещения, в които се съхранявала стоката, както и помещение от 40 – 50 кв.м. за офис. По това време в пловдивския филиал на посоченото дружество работили свид. А.Т.Д. - търговски представител на „***“ АД, свид. И. А. П. - складов работник и касиер и свид. С. М. М. - шофьор. Редовен клиент на „***“АД и на „***“ ЕООД била фирма „***“ ООД, която закупувала предимно замразена риба. Към 2013г. търговското дружество „***“ ООД имало натрупани задължения към „***“ АД в размер на 91867.79 лв. и задължения към „***“ ЕООД в размер на 109739.48 лв. Въпреки това „***“ АД продължавала да работи с „***“ ООД, като между ръководствата на двете дружества имало уговорка за разсрочено изплащане на задълженията на фирма „***“ ООД, като към всяка поредна сметка се добавяла горница от 500 лв. за изплащане на натрупаните задължения.

На 19.09.2013г. свид. А.Д. бил на работното си място, в офис сградата, находяща се в гр. Пловдив на бул.“***“ №***, когато бил потърсен по телефона от жена, представила се за служител на „***“ ООД. Посочената жена била свидетелката Н.П.В., което обстоятелство станало известно на свид. Д. впоследствие. Тя поискала информация за цени на определени стоки, след което направила заявка за следващия ден за закупуване на скумрия 300/500 испания японикус, тегло 1010 кг., на обща стойност 3030 лв.; скумрия чистена, с тегло 25 кг., на обща стойност 1060 лв. и филе херинга, с тегло 860 кг., на обща стойност 4128 лева, на обща стойност 8218 лева. При разговора по телефона свид. В. се представила за служител на „***“ ООД и заявила, че стоката е за тази фирма, но впоследствие била направена писмена заявка за „Алфа Фриго“ АД. Свид. Д. се обадил от служебния си телефон в отдел „Логистика“ на „***“ АД, находящ се в гр.София, като пуснал заявката за закупуване на описана по-горе стока от страна на „***“ ООД.

На 20.09.2013г. сутринта свид. А.Д. и свид. И.П. отишли на работа в офис сградата, ползвана от „***“АД, намираща се в гр.Пловдив, бул. „***“ №***. Свид. П. се разпоредил на работниците на фирмата да приготвят заявената от „***“ ООД стока в посочения размер на рампа за товарене. Свид.

Д. бил уведомен по телефона от колегите си в гр.София, че в пловдивския 5 офис на „***“ АД следвало първо да дойде представител на фирма „***“ ООД и да заплати заявеното, след което стоката ще бъде доставена. Свид. Д. позвънил на служителката на „***“ ООД – свид. Н.В., с която разговарял предния ден и й обяснил, че по разпореждане на ръководството на „***“ АД, дружеството „***“ ООД следвало първо да преведе дължимата сума за закупуване на заявената стока, след което стоката ще им бъде доставена.

Свид. Н.В. обяснила на свид. Д., че в момента нямало свободен работник от „***“ ООД, който да донесе парите и помолила техен представител да отиде в офиса на „***“ ООД, за да получи паричната сума. След разговора, свид. Д. бил откаран със служебен автомобил, управляван от свид. С.М.М. до офиса на „***“ ООД, находящ се в гр.Пловдив на бул.“***“ срещу магазин „Кауфланд“. Там свид. Д. разбрал, че служителката на „***“ ООД, с която комуникирал от предния ден е именно свид. Н.В. - счетоводител във фирмата.

Малко след това свид. Д. се срещнал и се запознал и с подс. К.Д., управител на „***“ООД като го уведомил, че стоката няма да бъде доставена без да е платена предварително. Подс. К.Д. и съпругата му – свид. К.Д., се качили на ползван от тях автомобил и придружили свид.Д. до офиса и склада на „***“ АД в гр.Пловдив. Там, свид. Д. показал на подс. Д. и свид. Д. офиса на „***“АД, след което подсъдимият поискал да види заявената стока. Свид. Д. завел подсъдимия и свидетелката Д. до рампата, където заявената от „***“ ООД стока била стоварена. Подсъдимият огледал стоката и заявил, че ще я купи. Свид. К.Д. останала до рампата, за да наблюдава товаренето на стоката, а подсъдимият влязъл в офиса, за да заплати дължимата сума. В това време в офиса на „***“ АД се намирал свид. И. А. П., който работил като складов работник и касиер. Подс. Д. дал на свид. П. сумата от 8218 лв. /основно в банкноти по 100 лв. и малко по-дребни банкноти/. Свид. П. в присъствието на подсъдимия изброил парите, прибрал ги в сейфа и го заключил. Подс. Д. излязъл от офиса и казал на свид. П., че ще се върне след малко, за да получи касовите бележки. Свид. Д., след като разбрал, че подсъдимият заплатил заявената стока, уведомил по телефона свид. Б. за това. Последният му наредил заявената стока да не се товари, тъй като парите дадени от подсъдимия щели да се разпределят по стари задължения на „***“ ООД към „***“ АД. Свид. Д. уведомил свид. П., че от ръководството на фирмата било разпоредено да не се дава стока на „***“ ООД, а за парите дадени от подс. Д., свид. П. щял да изготви касови бележки по стари задължения и да ги 6 разпредели съответно по отделни фактури, издавани при получаване на стара стока, която не била платена. За същото бил уведомен и подс. Д., който провел телефонен разговор със свид. Б., който потвърдил казаното му от свид.