Определение № 4392 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4392 гр. Варна, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502260 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от С. П. П., чрез адв.

З., срещу Разпореждане №32664/29.08.2023 г., постановено по гр. д.

№8750/2023 г. по описа на РС - Варна, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърлено изцяло заявление с вх. №51288/07.07.2023 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от жалбоподателя срещу П. Х. Г. за следните парични вземания: сумата от 566,21 лв., представляваща припадащата се за П. Г. дължима част от общия размер на дължимата от всички етажни собственици сума в размер на 7415,11 лв., съгласно заключението на вещото лице, прието с протоколно определение №3324/21.06.2022 г. по ч. гр. д. №9849/2021 г. по описа на РС – Варна, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски (21,08 лв. + 500 лв. + 300 лв. + 21,08 лв. + 22,50 лв.) според притежаваните от П. Г. 3,7766% ид. ч. на сградата и заплатения депозит за особен представител в размер на 253,52 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението - 06.07.2023 г., както и сторените по заповедното дело съдебно-деловодни разноски, от които 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че заключението на вещото лице не било посочено в уточнителната молба от 25.07.2023 г. като изпълнително основание, а като обосноваване на размера на претенцията. По отношение на разноските, сторени в производството по чл. 207 ГПК, посочва, че исковото 1 производство в случая се считало за започнало с подаване на заявлението.

Било уточнено, че правното основанието на претендирането вземане се намирало в чл. 49 ЗУЕС и че се претендирали имуществени вреди. Счита, че надлежно са изложени фактите и обстоятелствата, на които се основавала претенцията. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По арг. от чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба от кредитора, с която се обжалва разпореждането, с което е отхвърлено отчасти или изцяло заявлението, не се представя, респ. не се връчва на длъжника.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. №8750/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на заявление от С. П. П., ЕГН **********, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от жалбоподателя срещу П. Х. Г., ЕГН **********, за следните парични вземания: сумата от 566,21 лв., представляваща припадащата се за П. Г. дължима част от общия размер на дължимата от всички етажни собственици сума в размер на 7415,11 лв., съгласно заключението на вещото лице, прието с протоколно определение №3324/21.06.2022 г. по ч. гр. д. №9849/2021 г. по описа на РС – Варна, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски (21,08 лв. + 500 лв. + 300 лв. + 21,08 лв. + 22,50 лв.) според притежаваните от П. Г. 3,7766% ид. ч. на сградата и заплатения депозит за особен представител в размер на 253,52 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 07.07.2023 г., както и сторените по заповедното дело съдебно-деловодни разноски, от които 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане №25790/10.07.2023 г. производството по ч. гр. д.

№8750/2023 г. е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания за отстраняване на допуснатите нередовности на подаденото заявление, като посочи как е формирана претендираната главница от 566,21 лв., от коя дата претендира присъждане на законна лихва от датата на заявлението /07.07.2023 г./ до окончателното изплащане или посочената в заявлението дата - 06.07.2023 г.

С Разпореждане №28117/25.07.2023 г. производството по ч. гр. д.

№8750/2023 г. отново е оставено без движение поради неотстраняване на нередовностите, въпреки подаването на уточнителна молба от 25.07.2023 г.

Дадени са нови указания за отстраняване на допуснатите нередовности на подаденото заявление - да посочи основанието, въз основа на което претендира главното и акцесорно вземане. В предоставения от съда срок е депозирана уточнителна молба от 14.08.2023 г.

2

С обжалваното Разпореждане №32664/29.08.2023 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК след преценка, че въпреки направените уточнения заявлението е останало нередовно.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

На първо място, от изложените от заявителя уточнения не може да се изведе еднозначен извод за правното основание на искането за обезвреда, тъй като се твърди, че за кредитора са настъпили вреди вследствие на неизпълнението на Г. на задълженията му на етажен собственик, в частност неизвършването продължителен период на необходим ремонт по см. на чл. 49 ЗУЕС. Правилото на чл. 49 ЗУЕС урежда ред за вземане на решения от органите на етажната собственост – за отпускане на финансови средства с решение на управителния съвет (управителя), евентуално за набиране на средства с решение на общото събрание, за извършване на неотложен ремонт и др. Задължения за някой от етажните собственици не са уредени. Доколкото и в частната жалба заявителят поддържа, че основанието на претенцията му се намира в тази разпоредба, то не може да бъде направен безпротиворечив извод за еднозначно правопораждащо основание на вземането.

На второ място, от изложените от заявителя фактически твърдения следва, че вредите са настъпили вследствие както на бездействие на Г., така и на общото събрание на етажните собственици. Не е проведено разграничение кои точно вреди са настъпили от неизпълнение от страна на етажния собственик и кои от неизпълнение от страна на общото събрание.

На следващо място, не е необходимо при излагане на фактите и обстоятелствата по делото, заявителят да посочи изрично дали претендира имуществени вреди. Задължително обаче той следва да посочи конкретно в какво се състоят претърпените вреди и да уточни по отношение на коя от вещите каква увреда е настъпила. В случая заявителят е уточнил, че насрещната страна не била извършила неотложен ремонт на изключително увредени и компроментирани покрив на сградата, местата на преминаване на всички димоотводи /комински тела/, видими мокри петна по таваните и стените, контактите и разклонителните кутии, част от електрическите инсталации, вертикални ВиК проводи. Индивидуализация на вредите не е извършена. Същевременно заявителят посочва, че е собственик на няколко самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост, но не съотнася конкретни вреди към всеки обект, а само изрежда вещите и вредите.

Освен горното, заявителят следва да посочи и по какъв начин е формиран претендираният размер за главницата. От уточнението на заявителя не става ясно дали главницата от 566,21 лв. включва в себе си сторените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатен депозит за особен представител, както и въз основа на какви математически операции е изчислена същата.

Претендираните съдебно-деловодни разноски също следва да имат свое 3 фактическо и правно основание. Заявителят обаче не е навел фактически твърдения относно основанието, като не е посочил характера им – за държавна такса, за адвокатско възнаграждение, за депозит или друго.

Целта на заповедното производство е да се установи в кратки срокове дали претедираното от заявителя вземане се оспорва от насрещната страна или е безспорно. С оглед бързина на производството са въведени кратки процесуални срокове както за произнасяне на заповедния съд, така и за уточнения на претенцията. След като при двукратно дадени конкретни, ясни и подробни указания, кредиторът не е успял надлежно да уточни претенцията си, необходимост от трето оставяне на заявлението без движение за отстраняване на едни и същи нередовности, констатирани в искането, е безпредметно.

Вследствие на горното, настоящият съдебен състав намира, че и след направените уточнения заявлението е останало нередовно, поради което правилно искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е отхвърлено от заповедния съд.

По изложените съображения обжалваното

Разпореждане

№28117/25.07.2023 г. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

С оглед горното, разноски на жалбоподателя не се дължат.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №32664/29.08.2023 г., постановено по гр. д. №8750/2023 г. по описа на РС - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4