Решение № 366 от 22.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора К. П. Софиянкски като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200482 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Ц. С. чрез упълномощения й защитник адв. П. срещу въззивно решение на Апелативен съд – гр. София, № 116/13.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 74/2025 г. по описа на същия съд. В касационна жалба на защитата се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК и се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимата или за преквалификация на деянието по чл. 255, ал.4 от НК и прекратяване на наказателното производство спрямо нея поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.

В подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се излагат доводи за ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, поради осъждането й по нейна жалба след отмяна на осъдителната присъда на първата инстанция при първото разглеждане на делото, поради неправилно формулирано обвинение в частта относно приложимата бланкетна норма по ЗДДФЛ. Защитата счита, че това се установява от мотивите на първото въззивно отменително решение, съгласно което с осъждането на подсъдимата по непредявеното й обвинение съдът от първата инстанция се е произнесъл извън фактическите рамки на обвинителния акт в нарушение на процесуалния закон, поради липса на изменение на 1 обвинението по реда на чл. 287 от НПК. След връщането на делото, първият съд при повторното му разглеждане е върнал делото на прокурора, след което е бил изготвен нов обвинителен акт с промяна на приложимата бланкетна норма, по който е постановена осъдителната присъда, потвърдена с контролираното въззивно решение. Въззивният съд неправилно е приел, че не е било необходимо прилагането на института на изменение на обвинението по чл. 287 от НПК, като се е позовал на задължителната съдебна практика, ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, която е тълкувал неправилно. Отделно не се е съобразил и с практиката на ВКС по сходни казуси, цитирани в касационната жалба, съгласно които е следвало да оправдае подсъдимата, поради недопустима промяна в предмета на обвинението в нейна вреда, което е осъществено по жалба на самата подсъдима.

Алтернативно поддържаното искане за преквалификация на деянието, поради допуснато нарушение на материалния закон се аргументира по съображения за платен от подсъдимата данък, предмет на обвинението в хода на наказателното производство, чийто размер е следвало да се определи на базата на стойността на имота, отразена в нотариалния акт, а именно 137 000 лв., като подсъдимата е собственик на ½ от имота, който е бил съпружеска имуществена общност /СИО/ към момента на неговото придобиване. Подсъдимата не е разполагала с обективна възможност да декларира друга стойност на процесния имот, тъй като към датата на деянието не й е било известно каква е пазарната му стойност, която е претърпяла промяна и в хода на наказателното производство. След преквалификацията на деянието по чл. 255, ал.4, вр. ал.1 от НК същото е погасено по давност, поради което и се прави искане за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимата.

Подсъдимата С. пред ВКС се представлява от упълномощения защитник адв. П., който поддържа касационната жалба от името на подзащитната си по изложените в нея съображения. Акцентира върху допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на процесуалните права на подсъдимата чрез осъждането й по ново обвинение, предявено с внесения нов обвинителен акт, след като първата присъда е била отменена по нейна жалба, което намира за недопустимо. Счита, че единственият способ за отстраняване на допуснатото нарушение е чрез отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимата. Поддържа и алтернативното искане за прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютната погасителна давност след преквалификация на деянието по привилегированата разпоредба на чл. 255, ал.4 от НК, поради заплащане на действително дължимия данък, определен на база стойността на имота от изготвения нотариален акт за придобиването му.

Подсъдимата С. в последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната жалба на защитата срещу въззивното решение.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимата чрез упълномощения й защитник за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Посочва, че с жалбата защитата по същество оспорва процесуалното право на прокурора да изготвя нов обвинителен акт след връщането на делото за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което на практика е реализирано с актуалния 2 обвинителен акт, в който не е налице промяна в обстоятелствената му част, а е извършено само прецизиране на приложимия материален закон. По тези съображения подсъдимата не е била поставена в положение на процесуална изненада и правото й на защита не е било нарушено. Отделно посочва, че предлаганата от защитата правна квалификация по чл. 255, ал.4 от НК е неприложима, поради липса на извършено плащане от подсъдимата на недекларираното и неплатено данъчно задължение в цялост, а е налице само частично плащане, което препятства и изтичането на давността.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените съображения в касационната жалба на подсъдимата С. и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото, в което е постановено контролираното въззивно решение, предмет на настоящото касационно производство е второ по ред, след като с първото решение на въззивния съд е отменена първоинстанционната осъдителна присъда срещу подсъдимата С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Хронологията на наказателното производство по делото е следната:

С присъда № 260056/06.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 105/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 5 -ти състав подсъдимата Ц. Л. С. е призната за виновна в това, че за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в /населено място/ като местно физическо лице избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък общ доход за 2016 г. в размер на 39 750, 00 лв., дължим за получен облагаем непаричен доход, земя и сграда /подробно описан в присъдата/ като не подала годишна данъчна декларация за 2016 г., която се изисква по силата на закон, чл. 50 , ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и не декларирала получения доход, поради което и на осн. чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с три – годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

С въззивно решение на Апелативен съд – гр. София, № 220/25.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 497/2021 г., по описа на същия съд /въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата/ присъдата на градския съд е била отменена изцяло и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. При новото разглеждане на делото пред градския съд в хода на разпоредителното заседание е констатирано, че във внесения обвинителен акт са допуснати съществени процесуални нарушения и това е довело до прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора с цел тяхното отстраняване.

След връщането на делото пред първоинстанционния съд е бил внесен нов обвинителен акт срещу подсъдимата С. за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 от НК. Съдебното производство пред СГС по този обвинителен акт е приключило с присъда №199/18.11.2024 г., с която подсъдимата С. е призната за виновна в това, че на 03.05.2017 г. в 3

/населено място/ като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък общ доход за 2016 г. в размер на 15 413,55 лв., дължим за получен облагаем непаричен доход по чл. 10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ от друга стопанска дейност – ½ ид. част земя и сграда/ подробно описан в присъдата/ на стойност 205 514 лв. в замяна на извършени услуги по консултантски договор от 12.10.2007 г. на стойност 137 000 лв., като в периода 01.01.2017 г. до 02.05.2017 г. не подала пред ТДД на НАП – С.-град годишна данъчна декларация за 2016 г., която се изисква по силата на закон, чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и не декларирала получения доход в размер на 205 514 лв., поради което и на осн. чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с три – годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата е оправдана по обвинението относно избягването установяването и плащането на данъчните задължения в останалата им част над този размер. С присъдата на градския съд направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата.

С въззивно решение на Апелативен съд – гр. София, № 116/13.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 74/2025 г. / производството е образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимата/ присъдата на градския съд е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимата С. чрез упълномощения защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се намери за неоснователна.

На първо място следва да бъде даден отговор на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в накърняване процесуалните права на подсъдимата, доколкото при констатиране на същото е недопустимо да се проверява оплакването за неправилно приложение на материалния закон.

В касационната жалба се твърди че подсъдимата е била призната за виновна по непредявено с първоначалния обвинителен акт обвинение, след като присъдата на първоинстанционния съд е била отменена само по нейна жалба и делото е било върнато на прокурора за внасяне на нов обвинителен акт без изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, което е недопустимо.

Възражението е неоснователно. Подсъдимата С. е била предадена на съд с внесен обвинителен акт по обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3 от НК с предмет избягване установяване и плащане на данъчни задължения от получен непаричен доход, земя и сграда, прехвърлени в нейна собственост срещу парично задължение в размер на 137 000 лв., като произходът на получения доход е бил квалифициран по чл. 10, ал.1,т.5 от ЗДДФЛ, а именно като доход от прехвърляне на права или имущество, респективно с тази разпоредба е бил запълнен бланкета на нормата по чл. 255, ал.3 от НК.

Едновременно с това в обстоятелствената част на този първи по ред обвинителен акт са били 4 описани фактическите обстоятелства от значение за правилно приложимата бланкетна норма, която е по чл. 10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, а именно, че произходът на подлежащият на деклариране непаричен доход е от друга стопанска дейност - извършена от подсъдимата консултантска дейност, за която тя е получила като възнаграждение процесният недвижим имот. Всички факти от значение за правилната квалификация на деянието в частта за запълващата бланкетната диспозиция на чл. 255, ал.3 от НК норма от специалното законодателство/ЗДДФЛ/ са били подробно описани в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт и подсъдимата е била запозната с тях. При това положение за първоинстанционният съд не е била налице процесуална пречка да приложи закон за същото престъпление без изменение на обстоятелствената част на обвинението и с постановената присъда да измени обвинението относно приложимата запълваща норма от ЗДДФЛ от чл.10, ал.1, т.5 в чл.10, ал.1, т.3, което правомощие съдът е упражнил с постановената отменена присъда при първото разглеждане на делото.