Решение № 5118 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110213341 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-018861 о т 20.09.2022 г., Г.В.Д. - началник група към СДВР ОПП е наложила на А. К. А., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава в срок жалба, в която се излагат доводи, че лицето не е знаело, че автомобилът е бил с прекратена регистрация и липсва субективния елемент на нарушението. Не е уведомяван за прекратената регистрация, а нарушението не е описано достатъчно ясно. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, постъпили са писмени бележки от адв.С., който поддържа жалбата и моли за отмяна обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна - СДВР-ОПП, редовно призована – не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят А. бил правоспособен водач на МПС . На 03.07.2022 г. около 00:03 часа, в гр.София същият управлявал лек автомобил, Опел Инсигния Спорт Турър, негова собственост, с регистрационен номер СВ****НС по ул.Околовръстен път с посока на движение от ул.Суходолска към бул.Царица Йоанна и на кръстовището за гр.Банкя бил спрян за проверка от Б. и С., служителите на ОПП СДВР, които установили след извършена проверка и справка, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Видно от изисканата информация от съда от ОПП СДВР, жалбоподателят не бил уведомяван за прекратената регистрация. Самото МПС нямало знаци, че регистрацията му е прекратена, табелите с регистрационните номера били поставени на мястото им.

Актосъставителят Б. съставил акт за установяване на административно нарушение № GA586694, от 03.07.2022г., с който срещу жалбоподателя А. било повдигнато административно-наказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление наказателно постановление (НП) № 22-4332018861 от 20.09.2022 г., о т Г.В.Д. - началник група към СДВР ОПП е наложила на А. К. А., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповед и и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство , прокурорска преписка.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Редовно призованият и неявяващ се в съдебно заседание свидетел съдът намери, че не е необходимо да бъде разпитван с оглед събраните писмени 2 доказателства по делото, които изясняват в пълнота фактическата обстановка.

Поради това разпитът на този свидетел настоящият съдебен състав намери за не необходим за изясняване на обективната истина, доколкото ОПП СДВР в изискана справка за заявили, че жалбоподателят не е уведомяван за прекратената регистрация.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, който е сложил началото на производството.

Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от 3 настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент . При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя А., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.

Превозното средство е било негова собственост и както повелява разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е било сторено, както се установява от изисканите справки от СДВР, още помалко има данни по делото жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена. Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение въобще, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл.

11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8338/2020 г.

Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се следват.

Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

4

(НП)

№ 22-4332-018861 от

20.09.2022 г., Г.В.Д. - началник група към СДВР ОПП е наложила на А. К. А., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5