Решение № 5 от 12.01.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Разград, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20233330200616 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “********„ ЕООД - София, против наказателно постановление № 17- 2200089 от 13.01.23г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на обжалващото търговско дружество, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода 08.03.22г. - 21.03.22г. била извършена проверка по работни места в обект склад за съхранение на минерални торове, находящ се в гр. Разград, Гарова промишлена зона, стопанисван от „********„ ЕООД – София. Контролните органи от ДИТ констатирали, че не са направени измервания на факторите на работната среда - химичен агент: амониев нитрат с кисели амониеви фосфати и калиев, сулфат /комбинирана тор/ в нарушение на чл.

10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 на МТСП и M3 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн. ДВ, бр.47 от 1999 г.), във връзка с чл. 10, ал. 4 от Наредба № 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (обн. ДВ, бр.8 от2004 г.). За извършената проверка бил съставен Протокол №ПР2207233/21.03.2022г., в т.1 от който протокол се съдържало задължително предписание, 1 а именно жалбоподателят да направи измервания на факторите на работната среда - химичен агент: амониев нитрат с кисели амониеви фосфати и калиев сулфат/комбинирана тор/, в срок до 14.04.2022г., като едновременно с това бил задължен писмено да уведоми ДИТ - Разград за изпълнение на дадените задължителни предписания. Протокола бил връчен на упълномощено от дружеството лице. Тъй като в ДИТ - Разград не постъпило писмено уведомление за изпълнение на дадените задължителни предписания, в периода от 12.12.22г. до 16.12.22г. контролни органи от ДИТ - Разград извършили последваща проверка в обекта на жалбоподателя, при което констатирали, че задължителните предписания по т.1 от Протокол № ПР2207233 от 21.03.2022 г. не са изпълнени. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №17-2200089/16.12.2022г. в който била изложена посочената фактическа обстановка и било прието, че обжалващото юридическо лице е извършило нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. На база посочения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на актосъставителя – свидетелката С. В. /старши инспектор в ДИТ/. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката на обекта констатирали, че предписанията дадени с предходен протокол не били изпълнени – нямало протокол за извършени измервания на факторите на работната среда и управителят на дружеството обяснил, че нямало нужда от такива измервания, тъй като съхраняваните препарати били добре опаковани. Свидетелката сочи, че се извършвало пресипване от големи опаковки в малки, при което ставало разпрашване и поради това следвало предписаните измервания да се извършат, за да се прецени качеството на работната среда. Не се спори, че предписанията не са изпълнени. Всъщност изложената фактическа обстановка не се оспорва и съдът я намира за доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Ясно е очертано нарушението от фактическа страна, като са посочени място и време не извършването му. Доколкото от обжалващата страна се излагат доводи за изтекла давност за осъществяване административноказателната отговорност по смисъла на чл.34 от ЗАНН то тези доводи не се споделят от съда. В случая няма предварително известно административно нарушение, а същото е установено след извършената последваща проверка в периода 12.12.22г. до 16.12.22г.. Именно от този момент тече давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, т.е. същият няма как да е изтекъл към момента на последващата проверка. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. Спрямо 2 жалбоподателя е отправено задължителното предписание, издадено от оправомощен орган, същото предписание не е обжалвано и е станало окончателно, поради което е било задължително за жалбоподателя в качеството му на работодател. За жалбоподателя не съществуват опции да преценява нужно ли е или не да изпълни това предписание.

Преценката е направена от компетентния контролен орган и обжалващото дружество е следвало да се съобрази с отправеното му предписание. Предписанието обаче не е изпълнено, поради което правилно е прието, че обжалващото дружество е нарушило чл.415, ал.1 КТ, който текст санкционира неизпълнение на приложени мерки в това число и задължителни предписания на контролни органи по трудовото законодателство. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 2000 лв, което е в размер малко над законовия минимум и съдът, с оглед тежестта на конкретното нарушение, го намира за справедливо. С оглед всичко изложено наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17- 2200089 от 13.01.23г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на “********„ ЕООД – гр.София, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3