Решение № 716 от 11.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Варна, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110205143 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 68, вх. Ж, ет. 1, ап. № 3, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 16973/ 03 от 10.12.2003 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Д. са наложени следните административни наказания: на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 8 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 30 лева за това, че около 01:25 часа на 15.11.2003 г. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ в посока центъра на гр. Варна управлява лек автомобил с рег. № В 4287 СН, като използва мобилен телефон по време на управление, без наличието на устройство „Свободни ръце“ – нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата. на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева за това, че около 01:25 часа на 15.11.2003 г. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ в посока центъра на гр. Варна управлява лек автомобил с рег. № В 4287 1

СН с АУАН с изтекъл срок на валидност – нарушение на чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. С. Д. намира за незаконосъобразно процесното наказателно постановление, като посочва, че никога не му е било връчвано издаденото на 10.12.2003 г. Наказателно постановление № 16973/ 03 от 10.12.2003 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна. Навежда твърдения, че в случая не е била спазена процедурата за връчване на наказателното постановление, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че не следва да бъде ангажирана административно – наказателната му отговорност, поради обстоятелството, че е изтекла абсолютната давност, изключваща наказателното преследване срещу него. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, както и претендира присъждане в негова полза на сторените от него деловодни разноски.

В проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5143 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. С. Д. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

К.К. от АК – Варна, която моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че липсват доказателства за връчване на наказателното постановление, респ. за влизането му в законна сила.

В проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5143 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 14.02.2023 г. в деловодството на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л. - А.а се застъпва становище за процесуална недопустимост на съдебното производство, предвид факта, че наказателното постановление е връчено през 2004 г., на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 01:25 часа на 15.11.2003 г. жалбоподателят С. С. Д. управлявал лек 2 автомобил с рег. № В 4287 СН по бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна в посока на движение към централната част на града.

На КПП „Комитово ханче“, разположено на бул. „Владислав Варненчик“ бил спрян за проверка от Б.Г.Б. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който установил, че жалбоподателят Д. използва мобилен телефон, докато управлява превозното средство, без наличието на устройство „Свободни ръце“, както и констатирал, че жалбоподателят управлява автомобила, след като е бил изтекъл срока на валидност на Акт № 249130 от 20.09.2003 г. за установяване на административно нарушение.

Приемайки, че със своето поведение на 15.11.2003 г. жалбоподателят Д. е извършил нарушения на разпоредбите на чл. 104а от Закона за движение по пътищата и на чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата дата мл. автоконтрольор Б.Г.Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 10.12.2003 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл.

183, ал. 3, т. 8 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 30 лева за извършено нарушение по чл. 104а от Закона за движение по пътищата, респ. на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

3

На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателят Д. и неговите процесуални представители адв. А. и адв. К. не оспорват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства. Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба, а и впоследствие в дадения ход на делото по същество, е, че нарушенията са били извършено през 2003 г., като давностния срок за ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за процесните нарушения, според самия него, вече е изтекъл.

Съдът се солидаризира изцяло с тази позиция. Според Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото и за двете административни нарушения са предвидени административни наказания „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал.

3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая всяко едно от двете нарушения е извършено на 15.11.2003 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е изтекъл на 15.05.2008 г.

Поради тази причина и с оглед изричното възражение на жалбоподателя Д., че административно – наказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана поради изтичане на давностния срок, според съда Наказателно постановление № 16973/ 03 от 10.12.2003 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

Съдът не може да сподели възражението, наведено в писмените бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна, че съдебното производство е недопустимо, предвид обстоятелството, че наказателното постановление е било връчено в условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Напротив – според съда въззивната жалба е процесуално допустима за разглеждане, поради следните съображения: В кориците на административно – наказателната преписка се съдържа 1 бр. известие за доставяне, изготвено 4 от „Български пощи“ ЕАД, от което се установява, че на датата 06.02.2004 г. адреса на жалбоподателя Д. би трябвало да е посетен от служител на дружеството, за да му бъде връчен препис от наказателното постановление.

Опитът се е оказал неуспешен, но по – важното е, че според съда би било редно на първо място да бъде отбелязано кога точно, в кой времеви интервал е посетен адреса и какво точно е установено на този адрес, и кой е служителят посетил адреса. Защото в настоящия случай са налице безкрайно неубедителни писмени доказателства, че въобще адреса е бил посетен, предвид подозрителната еднаквост на подписите на пощальона и Началника на пощенската станция, удостоверяващи ходенето на адреса и неуспешното връчване на наказателното постановление, поради което и съдът не може да приеме, че наказателното постановление е било връчено въз основа на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което и прие жалбата за процесуално допустима за разглеждане. Още повече липсват доказателства за каквито и да е други опити процесното наказателно постановление да бъде връчено на жалбоподателя, поради което с още по – голямо основание не може да се приеме, че наказателното постановление е било връчено в условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 480 лева, съгласно приложения на л. 14 от НАХД № 5143 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023 г., сключен между жалбоподателя Д. и адв.

Й. А. от АК – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16973/ 03 от 10.12.2003 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на С. С. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 68, вх. Ж, ет. 1, ап. № 3, са наложени следните административни наказания:

5 на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 8 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 30 лева за това, че около 01:25 часа на 15.11.2003 г. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ в посока центъра на гр. Варна управлява лек автомобил с рег. № В 4287 СН, като използва мобилен телефон по време на управление, без наличието на устройство „Свободни ръце“ – нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата. на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева за това, че около 01:25 часа на 15.11.2003 г. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ в посока центъра на гр. Варна управлява лек автомобил с рег. № В 4287 СН с АУАН с изтекъл срок на валидност – нарушение на чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на С. С. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 68, вх. Ж, ет. 1, ап. № 3 парична сума в размер на 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 5143 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6