Решение № 132 от 08.03.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Благоевград, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Любомира П. Петрова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201846 по описа за 2022 година Делото е по реда на чл.61 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. К. от гр. В против електронен фиш серия К № 5804838, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.

Иска се отмяна на обжалваният акт .

ОДМВР-Благоевград и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право на жалба и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗДвП.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от преносима установка /система за видео наблюдение за скорост на автомобилите на пътя- TFR1-M561/, със серия на фиша К и № 5804838. Във фиша е посочено, че на 11.04.2022г. в 22.57 часа, на ПП-1 Е-79, на км.376+800, гр.С , с посока на движение от Б към гр.К , при максимално разрешена скорост от 50 км/час за населено място, сигнализирано с пътен знак Д11, жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с марка „М “, с рег.№ , със скорост на автомобила от 99км/час, което е с превишение над ограничението от 49 км/час. Във фиша е посочено също така, че скоростта на автомобила е установена с техническо средство – TFR1-M-561. Към фиша са приложени и снимки от АТСС, на които е заснет описаният в обжалваният фиш автомобил именно на дата 11.04.2022г. в 22.57.43 часа , а местоположението на заснемането е конкретизирано с координати. Същевременно в снимковият материал е посочено, че скоростта на процесният автомобил към момента на заснемането му от автоматизираната система за контрол на пътя, е от 102км/час, а в електронния фиш е приспаднат толеранса от 3 % до 99 км/час.

Това описано във фиша деЯ.е на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, л.1, т.5 от ЗДвП, на С. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв.

Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени електронни фишове чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният електронен фиш е съставен на 19.04.2022г. и същият е връчен на жалбоподателя на 13.11.2022г., като в тази насока е представена по делото и изрично оформена разписка . До момента по делото не са представени доказателства за датата на постъпване на процесната жалба срещу електронният фиш при санкционният орган, но същата е изведена от дата 21.11.2022г. , което е в срока за обжалване по чл.189, ал.5 от ЗДвП и това обстоятелство не е спорно за страните. В извлечението от регистъра за издадени ЕФ е отразено , че тази санкция е и заплатена от жалбоподателя при изпращане на преписката за разглеждане в съда.

2

От приложеният регистър за МПС, се установява, че съсобственик на описаният в обжалваният електронен фиш автомобил, е именно жалбоподателят С. Н. К.. До приключване на делото от жалбоподателя не е постъпила декларация по ЗДвП за това, че той не е управлявал процесното МПС на процесната дата.

По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 относно система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение, с което се доказва, че процесното техническо средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на скорост при управление на МПС към 24.02.2010г. Представен като доказателство е и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M с № 2-3-21 от 09.11.2021г. , с който се установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в казуса е било технически изправно към датата на заснетото нарушението с обжалваният електронен фиш .

При разпита на св.В., на длъжност „младши автоконтрольор“ към санкционният орган, се установи, че същият е въвел параметрите за работа с АТСС за ограничение на скоростта и допустим толеранс над това ограничение, след което системата започва автоматично работа и при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока от въведеното ограничение, автомобилите се заснемат от тази система. Свидетелят е категоричен, че няма никакво отношение и намеса при заснемане на нарушението за скорост, което се прави автоматично от АТСС и тази система е изключително прецизна и точна. Нарушителя се установява в последствие въз основа на регистъра за собственост на заснетото с нарушение МПС. При издаването на електронен фиш, св.В. пояснява , че се приспада 3км/час толеранс от заснетата скорост на водачите с нарушение. По делото е изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна на св.В., в който изрично е отразил датата на работа с тази система /11.04.2022г. за времето от 22.5001.30 часа/, местоположението на системата /гр.Симитли/,ползваното техническо средство и отстоЯ.ето от знака за населено място на системата, а именно 300 метра.

По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателят е наказван неколкократно за нарушения по 3

ЗДвП до процесната дата.

Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова нарушение по ЗДвП.

При така установените фактически дадености, въз основа на ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деЯ.ето / на ПП-1 Е-79, на км.376+800, гр.С , с посока на движение от Б към гр.К /, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша /2 бр. снимки/, с изрично заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деЯ.ето /11.04.2022г. в 22.57 часа/. Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 50 км/час /за населено място/, сигнализирано чрез пътен знак Д-11, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство-/АТСС/, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от дееца от 102 км/час, от които в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 99 км/час или с превишение над ограничението от 49 км/час. В електронният фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш е и 4 надлежно връчен на жалбоподателя като собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор между страните.

Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деЯ.ето, също не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването му.

Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деЯ.е /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен.

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно вмененото му нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на ППС, е забранено да превишава определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.

В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната 5 дата, за водачите на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 50 км/час, чрез пътен знак /Д-11/, което ограничение не е съобразено от жалбоподателят, защото той е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 49 км/час./Тези факти се доказаха с приложените снимки към обжалваният електронен фиш, с показанията на св.В. и с изготвеният от него Протокол за ползване на АТСС. Техническото средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване с удостоверение от 24.10.2010г., като се доказа, че е то е било и технически изправно към процесната дата, след извършена му проверка за това, удостоверена в нарочен Протокол от 09.11.2021г. Ето защо, съда приема за безспорно доказана и надлежно установена скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място и , че тя е била именно посочената такава в обжалваният електронен фиш, въпреки наличното ограничение за скоростта в този пътен участък за населено място , а именно от 50 км/час./

Доколкото се касае за правоспособен водач на МПС, той е било запознат с всички правила и задължения, които има при управление на МПС, в това число и правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно не е спазил и така е реализирал вмененото му административно нарушение и от субективна страна.

За извършеното нарушение, санкциониращият орган е предвидил с разпоредбата на чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП, единствена като вид и размер административна санкция, а именно :“Глоба“ в размер на 600.00лв., когато превишението на скоростта на МПС е между 41-50 км/час. В конкретният случай превишението на скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателят спрямо въведеното ограничение с пътен знак Д-11 на процесната дата е било 49 км/час и за това отмерената му административна санкция се явява законосъобразна и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН.