Решение № 600 от 22.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100512590 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20157946 от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 64720 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав се: ОСЪЖДА „Е.с.о.“ ЕАД, да заплати на В. М. Н., на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 27 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 28.10.2018 г., при която е настъпила смъртта на наследодателя – В.И.Н., ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката – 28.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 27 700 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., или за размера от 122 300 лв.; ОСЪЖДА „Е.с.о.“ ЕАД, да заплати на М. В. Н., на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 37 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 28.10.2018 г., при която е настъпила смъртта на наследодателя – В.И.Н., ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката – 28.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 37 700 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., или за размера от 112 300 лв.

1

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби на:

1- В. М. Н., ищца пред СРС, лично за себе си и като майка и законна представителка на М. В. Н.. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищците по чл. 200, ал. 1 КТ са били отхвърлени от първоинстанционния съд, като неоснователни, съответно за сумата в размер над 27 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. по отношение на В.

М. Н. и за сумата над 37 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. по отношение на М. В. Н.. Излагат се подробни доводи за неправилност на решението, като се твърди, че съдът неправилно е приложил критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът не бил взел предвид тежкото емоционално състояние на ищците вследствие на смъртта на наследодателя им, което било установено от показанията на разпитаните свидетели. СРС бил определил обезщетение в размер на 90 000 лв. за В. М.

Н. и в размер на 100 000 лв. за М. В. Н.. Сочи, че смъртта на наследодателя им била бавна и мъчителна като съпругата В. била запозната с начина на смъртта. Това обстоятелство допълнително увеличавало неизлечимата й скръб от загубата на съпруга й. Установено било с медицински документи, че на В.Н. била поставена диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство“. Наред с това след смъртта на съпруга й тежестта върху отглеждането на детето щяла да падне изцяло върху нея. Следвало да се има предвид и, че В.Н. е загинал на 37 години. По отношение на М. се сочи, че било установено, че детето отрича смъртта на баща си. Установило се, че отглеждането на детето зависело от грижите на бащата, а М. била изключително привързана към него. Следвало да се вземе предвид, че детето е имало нужда от посещения при психолог. Не било взето предвид, че детето е на 7 години. Сочи, че съда не се бил съобразил със съдебната практика на СРС относно размера на обезщетението при подобни случаи като присъдил доста по-ниско обезщетение. Обезщетението следвало да се съобрази и с обществено икономическите условия. Цитира и съдебна практика на СГС в която се присъждало обезщетение в размер на 200 000 лв.

Правилно СРС бил приел, че не е налице съпричиняване. В хода на делото се 2 установило, че Н. бил закопчан с колан, което попречило на починалия да изхвърчи от коша на автовишката и това допринесло за последвалите множество удари, довели до смъртта му. Това се потвърдило и от съдебната експертиза, както и от описа на вещи на пострадалия при приемането му в УМБАЛ „Пирогов“ в който фигурирал колана. Счита, че възстановените от ответника разноски за погребение в размер на 2 413,90 лв. не следва да се отчитат изобщо при определяне размера на обезщетението защото ищците претендирали неимуществени вреди, а разходите за погребение били имуществени вреди като се аргументира и с разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ.

Извън приложното поле на тази разпоредба оставало и получената сума в размер на 60 325 лв., представляваща дарение от страна на служителите на ответника. Тази сума представлявала доброволни дарения на служителите на дружеството, които целели да подпомогнат опечаленото семейство. Затова счита, че СРС правилно бил отказал да намали обезщетението с тази сума.

Правилно СРС не бил намалил обезщетението й със сумата в размер на 20 000 лв., получена по КТД. Тази сума била получена на договорно, а не на деликтно основание. Тя представлявала еднократна помощ. Ответникът не бил ангажирал доказателства какви точно вреди е овъзмездил с тази сумаимуществени или неимуществени. Счита, че само сумата в размер на 124 600 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение следва да бъде приспадната от претендираните суми като се вземело предвид, че ищците оценяват търпените от тях болки и страдания на сума от общо 424 600 лв.

Именно обезщетение в този размер съответствало на принципа на справедливост. Затова след приспадане на платеното застрахователно обезщетение ответника следвало да заплати на ищците сумата в размер на 300 000 лв. или по 150 000 лв. на всяка от тях.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което претенцията по чл.200 КТ да бъде уважена изцяло.Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС„Е.с.о.“ ЕАД, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите на ищците са били отхвърлени. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установило, че починалия не е бил завързан с колан. Сочи, че свидетеля В.К. в показанията си отговорил, че не е видял дали Н. е бил с 3 колан. Свидетелят говорел за своите действия, не и за тези на починалия Н..

2- ответника пред СРС- „Е.с.о.“ ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която претенциите на ищците по чл. 200, ал. 1 КТ са били уважени, вкл. и във връзка с твърдяното от ответника съпричиняване. Сочи, че решението на СРС не кореспондирало напълно на събраните по делото доказателства. Счита, че възражението му за съпричиняване е доказано. Затова неправилно съдът не приложил чл.201, ал.2 /вероятно се има предвид КТ/ за намаляване на отговорността на работодателя. Установило се, че пострадалия е бил оборудван с лични предпазни средства, както и бил инструктиран относно мерките за безопасност. От експертизата по делото се установило, че травматичното увреждане не е настъпило вследствие на връзване с въже или други приспособления, а от неколкократни удари в стените на коша и впоследствие свободно падане съчетано с еднократен удар с терена, което водело до категоричния и единствено възможен извод, че пострадалият не е използвал колан, бил е свободен от парапета на коша, което било причинило травмите.

В този смисъл извода на СРС, че няма категорични данни, че пострадалият със своите действия е проявил груба небрежност бил неправилен. В хода на процеса се установило, че личните вещи, вкл. сбруята на починалия били върнати на ищцовата страна, което направило невъзможно изготвянето на експертиза досежно това дали са налице механични повреди на сбруята.

Сочи, че след инцидента в знак на съпричастност работодателят инициирал кампания за събиране на средства, които да подпомогнат семейството на пострадалия в резултат на което била събрана сумата в размер на 60 325 лв.

Тази сума била изплатена на съпругата. Счита, че тази сума следва да бъде приспадната от размера на присъжданото обезщетение.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС, в който отговор се излага становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта ,в която претенциите им били уважени. Сочи, че противно на твърдяното от въззивника/ответник от показанията на свидетеля К. се установило, че пострадалия Н. е бил със закопчан колан. Механизмът на падане бил установен от съдебномедицинската експертиза и от заключението на същата следвал извода, че Н. е бил закопчан. Самата експертиза не била оспорена. Изцяло в противоречие 4 със доказателствата било твърдението на въззивника/ответник, че е последвало свободно падане. Следвало да се имат предвид и доказателствата, съдържащи се в производството пред РС, гр.Ихтиман във връзка с обжалването от работодателя/ответник на наказателното постановление № 23-002498/10.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“- град София. Сочи, че НП било отменено с влязло в сила решение, което се ползвало със СПН и правилността на НП не можело да се изследва повторно в настоящето производство. Дружеството не било представило каквито и да е доказателства, че служителят е действал при условията на груба небрежност, за д е налице основание за намаляване на отговорността. По отношение на невъзможността за изготвяне на експертиза на сбруята, счита че СРС правилно не е допуснал това доказателство, защото състоянието на сбруята щяла да се установи към момента на експертизата, а не към момент на настъпването на инцидента. Относно сумата в размер на 60 325 лв. поддържа тезата си, че със същата не следва да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, тъй като представлявало дарение от страна на служителите. Сочат, че подкрепата не била от работодателя, а от колегите на починалия.

По допустимостта на въззивните жалби:

Ищците са били уведомени за решението на СРС, на 09.08.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 23.08. 2021 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

Въззивникът /ответник пред СРС/ е бил уведомен за решението на СРС на 20. 07.2021 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК-03. 08.2021 г.

Решението се обжалва в частта, в която предявения иск е уважен и е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

5

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По основателността на въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че спорните въпроси по настоящото дело се концентрират основно върху две групи обстоятелства: 1) налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия В.И.Н., изразяващо се в проявена от него груба небрежност, поради неизползването на предпазен колан, с който е бил длъжен да се прикрепи към коша на автовишката, както и 2) какъв би бил справедливият размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за всяка от ищците.

Тъй като съдебната практика приемала, че намаляване на отговорността на работодателя по реда на чл.201, ал.2 КТ е обусловено само от допусната груба небрежност от страна на работника, то необходимо било да се установи начинът на настъпване на процесната злополука и допуснато ли е нарушение на трудовите задължения от страна на пострадалия. С отговора на исковата молба ответникът обосновал виновното и противоправно поведение на починалия В.Н. единствено с извършено от него нарушение на правилата за безопасност, тъй като не бил използвал предпазен колан (сбруя), с който следвало да бъде прикрепен към коша на вишката. В случая, по делото се установило, че на 28.10.2018 г. посоченото лице е било част от работна група, натоварена с осъществяването на дейност по демонтаж на проводниците на портала на ВЛ 110 Kv пред подстанция „ЧЛК“, като по време на спускане на повдигателното съоръжение /автовишка/, в която се е намирал наследодателят на ищците, последният пада и по-късно почива вследствие на височинна травма. Безспорно за лицата, работещи в коша на подвижната работна площадка, какъвто е бил и Н., съществувало задължение за използване на лични предпазни средства (колани) и привързване към парапета на коша по време на работа на височина, в какъвто смисъл била и клаузата на т. 5 от Инструкция за работа с подвижни работни площадки (автовишки), приета при ответния работодател. По делото не се спорело, че посоченото лице е било запознато с тази инструкция, както и с останалите действащи при ответника вътрешни актове относно осигуряването на 6 здравословни и безопасни условия на труд, включително и вътрешните такива. От показанията на свидетеля В.К. се установило, че непосредствено преди започване на работата екипът, сред които и той самият, е бил инструктиран, поради което следвало да се приеме, че служителите са били запознати с взетите мерки за безопасност. Изрично свидетелят посочвал, че предварително всички са били запознати с характера на работата, за която са получили наряд, като на всеки от служителите били предоставени работни облекла и каски. Посоченият наряд бил представен в заверен препис по делото, като изрично в него било удостоверено, че техническите мерки за безопасност били изпълнени, а членовете на работната група били инструктирани на работното място, който факт те, включително и В.Н., били потвърдили с подписите си. Относно Н. свидетелят си спомнял, че освен с работно облекло и каска, е разполагал и с обезопасителен колан – тип сбруя, а за себе си разказвал, че е бил с колан на кръста. В случая, анализирайки заявеното от свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същият и понастоящем бил служител на ответника, СРС е приел, че в тази им част показанията му следва да бъдат кредитирани. Това било така, тъй като от една страна същият непосредствено бил възприел фактите, за които свидетелства, а от друга страна обстоятелството, че на В.Н. било предоставено работно облекло, част от което бил и обезопасителен колан (сбруя), се подкрепяло и от данните, удостоверени в представения по делото опис на личните вещи на пострадалия при хоспитализирането му в „УМБАЛСМ Пирогов“, в който било отразено, че част от облеклото му включвало работно яке, гащеризон и обезопасителен колан. От съвкупната преценка на така обсъдените доказателствени източници следвал извода, че същите са годни да установят твърдения от ответника факт, че по време на изпълнение на възложената работа същият е предоставил, а Н. е разполагал с необходимото работно облекло, в това число и обезопасителен колан (сбруя). Този извод на съда не се разколебавал от факта, че с наказателно постановление № 23-002498 от 10.01.2019 г. на директора на „Инспекция по труда – София област“ на дружеството била наложена имуществена санкция от 5 000 лв. поради неосигуряване на ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин, тъй като не бил предоставил на пострадалия лични предпазни средства, а именно колан за работа на височина. Това било така, тъй като с оглед изявленията на страните в хода на процеса, а и предвид 7 служебно извършена от съда справка, посоченият административен акт бил оспорен от ответника по съдебен ред, в резултат на което същият бил отменен, поради което отразените в него фактически констатации не следвало да се считат за обвързващи. СРС е отбелязал, че няма основание да се възприеме и изразеното от процесуалния представител на ищците в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г. предположение, че обезопасителният колан (сбруя) не е предоставен от ответника, а В.Н. си го бил набавил лично.