Решение № 402 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000963 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1496/26.10.25 г. по т.д. № 2252/2024 г. на СГС е отхвърлен предявения от „Бор 8“ ЕООД срещу „Химтрейд-Комет“ ООД иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата от 8788 лв., представляваща обезщетение за ползването на имоти през м.07.2024 г. след прекратяване на договор за наем от 18.01.2019 г., но е осъдено дружеството „ХимтрейдКомет“ ООД, ЕИК 121193646, гр.София, ж.к.“Хиподрума“, бул.“Цар Борис III” N 81, магазин 1, да заплати на „Бор 8“ ЕООД, ЕИК 205408260, бул."Свиленица" № 14, вх. А, ет. 2, ап. 3, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата от 8788 лв. - наемна цена за м.07.2024 г. по договор за наем от 18.01.2019 г., както и на основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата от 26 364 лв., представляваща обезщетение за ползването на имоти през периода 01.08.2024 г. - 31.10.2024 г. - след прекратяването на договора за наем от 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 12.11.2024 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 6214 лв.

В срок е постъпила редовна и допустима въззивна жалба против горното решение /в осъдителната му част/ от „Химтрейд-Комет“ ООД с оплаквания за неправилността му поради неспазване на материалния закон. Иска се от САС да го отмени и и да го обезсили, а в условията на евентуалност да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски.

Насрещната страна в производството „Бор 8“ ЕООД изразява в писмен отговор по чл. 263 1

ГПК становище за неоснователност на жалбата.

В отговора на „Бор 8“ ЕООД са направени доказателствени искания, от които на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, съдът е уважил едно от тях, а именно – да се изслуша съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ със задача да се даде заключение за размера на дължимото месечно обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода 01.08.2024 – 31.10.2024 г. и общото обезщетение за този период, като се съобразят средните пазарни стойности за месечния наем на имоти със сходни характеристики и местоположение /локация/ за същия период от време.

От материалите по делото, настоящият съдебен състав установи следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Бор 8“ ЕООД, с която е предявен срещу „Химтрейд Комет“ ООД иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, а при условията на евентуалност е предявен иск по чл.232, ал.2 ЗЗД - за наемната цена за м.07.2024 г. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор за наем от 18.01.2019 г., по който е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника ползването на имоти, находящи се в гр.София, бул.“Цар Борис III“ N 81, вх.“В“, но ответникът от м.март 2024 г. е спрял да изпълнява насрещното си задължение за плащане на наемна цена, поради което договорът е прекратен автоматично след изтичане на забавата с продължителност повече от 15 дни, но с нотариална покана от 23.07.2024 г., връчена на ответника на 24.08.2024 г., ответникът е бил предупреден, че при неплащане на дължимите суми в 7-дневен срок договорът се разваля.

Ответникът не е върнал имотите след прекратяване на договора за наем, поради което дължи обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от 35 152 лв. обезщетение за ползването на имотите след прекратяване на договора за наем за периода 01.07.2024 г. 31.10.2024 г., а при условията на евентуалност се предявява иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата от 8788 лв. -дължима на договорно основание наемна цена за м.07.2024 г.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че договорът за наем не е бил прекратен и е действащ през процесния период.

Сочи се, че с договор за цесия от 26.04.2024 г. е придобил вземанията по чл.125, ал.3 ТЗ на П. Н. Б. срещу ищеца в размер на 550 000 лв., след което е извършил прихващане с вземанията на ищеца, поради което исковете са погасени.

Не са били депозирани допълнителна искова молба и отговор на допълнителна искова молба по реда на чл. 372-373 ГПК.

Софийският градски съд е постановил атакуваното пред САС решение, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, както и на приетата без възражения от страните ССчЕ, изготвена от в.л. А. Б..

Правомощията на въззивната инстанция са очертани с нормата на чл. 269 ГПК. В контекста на същата, първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като краен резултат – и правилно, поради което ще следва да се потвърди в атакуваните му части с жалбата. Съображенията за това са следните:

2

Първото от тях е по отношение на недопустимостта на обжалваното решение. Твърди се, че обжалваното решение било недопустимо и следвало да се обезсили. Твърди се още, че бил налице преюдициален спор /преюдициални спорове/, решаването на които било от съществено значение за настоящия правен спор.

Теорията и практиката са единодушни, че съдeбнoтo peшeниe e нeдoпycтимo, ĸoгaтo cъдът e paзглeдaл cпop, ĸoйтo нe e пoдвeдoмcтвeн нa cъдилищaтa – чл. 14 ГΠK, или нe e пoдcъдeн нa cъoтвeтния cъд. Cъщaтa пpaвнa пocлeдицa възниĸвa, и ĸoгaтo e paзглeдaн нeпpeдявeн иcĸ, или cъдът ce e пpoизнecъл пpи нeнaдлeжнo yпpaжнeнo пpaвo нa иcĸ – пo нepeдoвнa иcĸoвa мoлбa, пpи липca нa пoлoжитeлнa пpoцecyaлнa пpeдпocтaвĸa или нaличиe нa oтpицaтeлнa пpoцecyaлнa пpeдпocтaвĸa зa възниĸвaнeтo и нaдлeжнoтo yпpaжнявaнe нa пpaвoтo нa иcĸ. Xипoтeзи нa пpoизнacянe пo нeпpeдявeн иcĸ, вoдeщи дo нeдoпycтимocт нa пocтaнoвeнoтo peшeниe, ca нaлицe, ĸoгaтo cъдът e излязъл вън oт cпopния пpeдмeт, ĸaтo e пpиcъдил нeщo paзличнo в cpaвнeниe c иcĸaнoтo oт ищeцa, pecп. ĸoгaтo в нapyшeниe нa пpинципa нa диcпoзитивнoтo нaчaлo ce e пpoизнecъл пo пpeдмeт, зa ĸoйтo нe e бил ceзиpaн, както и в случаите, когато се е произнесъл по същия спор, със същия предмет и страни, който е вече решен със сила на пресъдено нещо.

По настоящето дело обаче не е налице нито една от гореизброените отрицателни процесуални предпоставки или да липсва някоя от положителните такива, за да се сподели виждането на въззивника, че първоинстанционното решение е недопустимо и то не е такова.

Дружеството-въззивник счита още и следното: предметът на исковото производство по настоящето дело касаел присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване, след прекратен договор за наем между „БОР-8“ЕООД и „Химтрейд-Комет“ ООД.

Въззивникът счита, че договорното правоотношение не било прекратено и тогава съществуването или несъществуването му било изключително съществено за изхода на спора, тъй като исковете щели да бъдат отхвърлени, ако се установяло, че всъщност бил налице валиден и действащ /непрекратен/ договор за наем. Сочи се, че по тези въпроси било образувано и се водело т.д. 1657/2024 г. на СГС.

След служебна проверка, съдът установи, че действително е налице образувано т.д. 1657/2024 г. на СГС. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „ХИМТРЕЙД – КОМЕТ“ ООД иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено съществуването на правоотношение между него и ответника „БОР 8“ ЕООД, въз основа на договор за наем от 18.01.2019 г. на магазин №1, находящ се в гр.София, р-н Красно село, ж.к.“Хиподрума“, бул.“Цар Борис III“№81, с твърдения, че е изправна страна по договора и не са настъпили основания за едностранното му разваляне поради неизпълнение.

САС обаче установи, че производството по т.д. 1657/2024 г. на СГС е спряно с определение на градския съд от 02.12.2024 г. до разрешаването с влязло в сила решение на търг.дело № 659 по описа за 2024 г. на СГС, ТО VI-11 състав. Въззивният съд констатира, че т.д. 659/2024 г. на СГС е образувано по искова молба на П. Н. Б. срещу „БОР 8“ ЕООД, с 3 която е предявен иск по чл.125, ал.3 ТЗ, но и то е спряно - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по гр.д.№ 3500/2024г. на СГС, I-11 състав. Последното дело пък е образувано по молба на ищеца П. Н. Б., с която и по реда на чл.30 ЗН се иска възстановяване на запазената му част от наследството на починалата му съпруга, която е била едноличен собственик на капитала на ответното дружество, тъй като е преживял съпруг и имал право на 1/3 част от наследството й, което включва и дружествените дялове в „БОР 8“ ЕООД, поети от сина му П. П. Б. по силата на саморъчно завещание от неговата майка и съпруга на ищеца. А по цитираното гр.д.№ 3500/2024г. на СГС е постановено Решение 4247/21.06.2026 г., с което са отхвърлени исковет с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, предявени от П. Н. Б., с ЕГН: ********** против П. П. Б., с ЕГН: ********** за възстановяване на запазената част на П. Н. Б. от имуществото на Д. А. И., с ЕГН: **********, починала на ********г.

Решението на СГС все още не е влязло в законна сила към настоящия момент.

Според настоящият състав на САС няма връзка на преюдициалност на посочените дела с предмета на настоящето в.т.д. № 963/2025 г. /т.д. № 2252/2024 г. на СГС/. Това е така, поради следното:

Спорът по т.д. 1657/2024 г. на СГС има за предмет установяването на съществуващо наемно правоотношение между страните по процесния договор, но съдът намира, че по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. В решение № 13 от 30.01.2019 г. по гр.д.

№ 1806/2018 г., ІV Г. О. на ВКС е посочено, че при развален договор за наем /както е и в настоящия случай/, е недопустимо да се установява по реда на чл. 124 ГПК съществуването на право по прекратен договор, защото така се иска съдът да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, а това е недопустимо.

Неизпълнението на един двустранен договор от една от страните по него е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл. 82 и сл. от ЗЗД/, но не и да се иска от съда да установява, че всъщност даден договор вече не бил прекратен, а действащ.

Поради това няма връзка на преюдициалност между настоящето производство и това по т.д.

1657/2024 г. на СГС.

Няма обаче и такава връзка между делата /преюдициалност/ между настоящето производство и тези по т.дело № 659 по описа за 2024 г. на СГС и гр.д.№ 3500/2024г. на СГС. Съотношението между възражението за прихващане, заявено с отговора на исковата молба от въззивника и предявен отделен иск за същото вземане не обуславя извод преюдициалност между двете дела, защото е възможно изобщо да не бъде разгледано в настоящото производство възражението за прихващане /определение № 218 от 30.05.2022 г. по ч.т.д. № 523/2022 г., І Т. О. на ВКС определение № 479 от 08.06.2012 г., ч.т.д. № 347/2012 г., ІІ Т.О. на ВКС/. Налице е идентичност на активното вземане, с което ответникът е заявил прихващане, и вземането, предявено с иск по чл.125, ал.3 ТЗ по т.дело 659/2024 г. на СГС, но изходът на настоящото дело не е обусловен от изхода на другото дело.

От друга страна следва да се има предвид, че с оглед изискването за връзка между предмета на делата и субективен идентитет, като условие за наличие на 4 преюдициалност, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, в хипотеза като настоящата, преценката следва да се извърши в съответствие с предмета и страните на всички, взаимно обусловени дела. Субективният идентитет, изискуем за противопоставяне силата на пресъдено нещо по обуславящото, в производството по обусловеното дело, изисква и в такава хипотеза страните по всички - каскадно спрени - дела, респ. крайното обуславящо дело - да съвпадат или между тях да е налице правоприемство. В противен случай, решението по обуславящите не би било противопоставимо на страна по обусловеното, отделно от обстоятелството, че съдбата на обусловеното дело би била зависима от процесуалното поведение, предпоставено от правния интерес на чуждо за спора лице, страна по обуславящо обуславящото дело.

В случая липсва изискуемия субективен идентитет, вкл. при условия на частно правоприемство, поради неустановима от формална страна - като правна последица от разрешаването на правните спорове по поредицата взаимно обусловени и в съвкупност обуславящи за настоящото дела - възможна материално-правна легитимация на „Бор 8„ ЕООД, като длъжник по вземане на цедента П. Н. Б., респ. на цесионера „Химтрейд – Комет“ ООД - обект на противопоставеното възражение за прихващане.