Решение № 454 от 05.07.2018, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Плевен , 05.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева при секретар Милена

Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №56 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от К.К. Б. ***. Посочено е, че искът е предявен срещу „Държавата” и е в размер на 10 000 (десет хиляди)лева, „заради отказ от правосъдие, въпреки забраната за отказ от правосъдие по адм.дело №175/2014 год. по описа на АС-Плевен; по адм.дело №11781/2014 год. на Пето отделение на ВАС”.

Въз основа на исковата молба е било образувано съдебно производство пред Върховен административен съд №6720/2016 год., прекратено с определение №9744/16.09.2016 год. Това определение е оспорено с частна жалба пред петчленен състав на ВАС, който с Определение №626/17.01.2017 год. по адм.дело №12317/2016 год. е отменил определението за прекратяване на делото, постановено от ВАС и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд.

Настоящият състав на съда е констатирал, че исковата молба е нередовна и е оставил същата без движение за отстраняване на следните нередовности: ищецът да уточни дали предявява иска си срещу държавен и/или общински орган и/или длъжностно лице и срещу кой конкретно, като има предвид и разпоредбата на чл. 205 от АПК, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите; да уточни дали вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, кой е той като номер , дата на издаване и издател и отменен ли е по съответния ред; или вредите произтичат от незаконосъобразно действие и/или бездействие на административен орган и/или длъжностно лице, какво е конкретното действие и/или бездействие и от кого е извършено, респ.е следвало да бъде извършено; какви вреди е претърпял ищецът като размер и вид и дали те са имуществени и/или неимуществени и какви са конкретно-претърпени загуби, пропуснати ползи, болки, страдания или други и какви; за кой период са причинени вредите; какви са конкретните факти и обстоятелства, които са довели до причиняване нему на твърдените вреди –да ги изложи кратко, ясно и недвусмислено; да представи уточнителната молба с преписи за останалите страни според броя на посочените от ищеца ответници и един препис за Окръжна прокуратура, която е страна в производствата по ЗОДОВ; представените в съда молби да са подписани саморъчно или чрез квалифициран електронен подпис.

В указания от съда 7 (седем) дневен срок ищецът е представил уточняваща молба с препис за насрещната страна, в която е посочил следното: 1. Искът за обезщетение за вреди предявява срещу Областна дирекция на МВР-Плевен в качеството й на юридическо лице на основание чл.37, ал.2 от ЗМВР. Счита, че ОД на МВР Плевен като ЮЛ е отговорна за действията на лицето Д. Д., който е изготвил предложение за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13, в нарушение на чл.268а,ал.3 от ППЗМВР, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е следвало да бъде направено от прекия му ръководител-началник група „Охранителна дейност” при РУ на МВР –Белене; Счита, че ОД на МВР Плевен като ЮЛ е отговорна за действията на лицето Д. Д., от които също произтича Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен, която е издадена въз основа на предложението на Д. Д., който не е бил пряк ръководител на ищеца, но е предложил да се прекрати служебното му правоотношение; 2. Твърди, че вредите, които е претърпял, произтичат от действията на лицето Д. Д., изготвил предложението за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13 в нарушение на чл.268а, ал.3 от ППЗМВР и като последица от това се е стигнало до издаването на Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на Б.; 3. Сочи, че е претърпял имуществени вреди по два пункта: 9 000 (девет хиляди) лева за периода от м.март 2014 год. до м.август 2015 год., представляващи разликата между размера на заплатата му като полицейски служител за периода и размера на пенсията за същия период; сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева за периода м.септември 2015 до м.февруари 2017 год., представляваща произведение от броя на месеците и размера на брутната заплата за периода. Излага конкретни съображения за фактите, довели до предявяване на исковата му претенция. Сочи, че е било образувано в Административен съд –Плевен адм.дело №175/2014 год., в рамките на което не е било разглеждано предложението за прекратяване на служебното му правоотношение, направено от Д., а то е довело до впоследствие издадената Заповед №336/04.02.2014 год.

Копие от уточнителната молба е изпратена на ОД на МВР-Плевен, за становище. Такова е депозирано и в него се сочи неоснователност на подадената искова молба и се претендира същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено с влязла в сила заповед, оспорена и потвърдена от съда, поради което с оглед липсата на незаконен административен акт, не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Предложението за прекратяване на служебното правоотношение от своя страна се сочи, че няма самостоятелно правно значение, тъй като е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Счита, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата при липса на елемент от фактическия състав.

Съдът, след запознаване с твърденията в исковата и в уточнителната молба е постановил Определение №226/8.03.2017 год. с което е приел, че е сезиран с искова претенция, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , против Областна дирекция на МВР-Плевен, за причинените на ищеца имуществени вреди в размер , както следва:

9 000 (девет хиляди) лева за периода от м.март 2014 год. до м.август 2015 год., представляващи разликата между размера на заплатата му като полицейски служител за периода и размера на пенсията за същия период; сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева за периода м.септември 2015 до м.февруари 2017 год., представляваща произведение от броя на месеците и размера на брутната заплата за периода. Претенцията е, че вредите са причинени от действията на длъжностното лице Д. Д., който е изготвил предложение за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл.245, ал.1, т.13, в нарушение на чл.268а,ал.3 от ППЗМВР, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е следвало да бъде направено от прекия му ръководител-началник група „Охранителна дейност” при РУ на МВР –Белене; от действията на лицето Д. Д., от които произтича и Заповед №336/04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен, която е издадена въз основа на предложението на Д. Д..

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.Б. с пълномощно на л.68 от делото, който поддържа исковата молба на зяявените в нея основания, по същество моли да се присъдят на ищеца съответните обезщетения съобразно заключението по назначената експертиза. Представя подробни писмени бележки, в които навежда доводи, че предложението, изготвено от Д. Д. на основание заповед №3509/13.11.2013 год. за възлагане на допълнителни функции, както и заповед №336/4.02.2014 год. са нищожни. Счита направеното предложение за нищожно, т.к. е налице действие на служител без правомощия-незаконосъобразно действие на лице, което не е оправомощено от министър и от закона да прави предложение. Счита, че длъжността Началник

РУ Белене не е освободена, а оправомощаването може да се направи само когато длъжността е свободна, т.е. титулярът не заема тази длъжност поради различни причини и съответно на неговото място да е назначен началник по съответиня ред или временно изпълняващ длъжността и то от Министъра на МВР. На второ място счита, че длъжността на Д. Д. е началник група „Криминална полиция“, поради което оправомощителната заповед не изменя длъжността му и не го прави пряк ръководител на ищеца съгласно щатното разписание. Тази заповед според ищеца упълномощава началник група „Криминална полиция“ с допълнителни функции по осъществяване на общото и непосредствено ръководство, без да изменя длъжността на Д. като началник на група, като му се делегират правото на организиране на заповедите на вишестоящите органи да подписва документи, свързани с приложението на ЗСРС и да издава разрешения за придобиване на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия съгласно чл.50 от ЗОБВВПИ. С тази заповед се възлагат обикновено разпределение на пощата, поставяне на задачи и др., но счита, че с нея не се възлага дори издаване на наказателни постановления. Счита, че за Началник РУ се изисква заповед, издадена от Министъра на МВР, каквато няма , поради което всички правомощия на Началник РУ не могат да се възлагат на Началник на група. Твърди, че титуляр и носител на правата съгласно закона е министъра и той е лицето, което може да дава права, а не ВНД Директор. Позовава се на чл.286а, ал.3 от ППЗМВР, според която предложенията се изготвят от прекия ръководител, а в случая Началник на група „Криминална полиция“ не е пряк ръководител на ищеца, който е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в Оперативно-дежурна част на РУ- Белене съгласно длъжностната характеристика и е подчинен директно на Началник РУ. На тези основания счита, че предложението , изготвено от Д. е нищожно. Сочи още, че по това време Д. не е заемал титулярна длъжност по щата на РУ Белене, тъй като Йо. К. не е освободен от длъжността Началник РУ Белене, поради което разпоредбите на чл.186, ал.1 от ЗМВР от 2006 год. и чл.268, ал.3 от ППЗМВР се отнасят единствено до титуляри, а тяхната промяна се извършва с акт на министъра съгласно чл.21, ал.7 от ЗМВР от 2006 год. В настоящия случай Й. К. се явява пряк и непосредствен ръководител на К.Б., тъй като заема длъжността Началник РУ Белене. На тези основания счита, че е налице неправомерно действие-изготвяне на предложение от служител на МВР Белене без права на Началник РУ Белене. Според адв.Б. единствен, който е имал право да прави предложение е началник РУ Белене Й. К. съгласно чл.245, ал.13 от ЗМВР от 2006 год., тъй като в Заповед №3509/13.11.2013 год. са делегирани точно определени права, поради което Д. не е имал право да подписва документи и да прави предложения, свързани с прекратяване на служебни правоотношения. Затова направеното от Д. предложение е нищожно, поради което ОД на МВР Плевен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните суми за обезщетение за причинени имуществени вреди : за периода м.3.2014-м.8.2015 год.-сумата 8525,56лв. и за периода м.9.2015-20.03.2017 год.-17750,60 лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Възразява против поисканите от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение,тъй като последният е на трудов договор и получава заплата, той изпълнява задължения въз основа на трудовия договор. Представени са и писмени бележки с вх.№2549/13.06.2018 год. от упълномощения адвокат, в които се излагат подробни съображения за нищожност на направеното предложение. Твърди се, че незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

Постъпили са и писмени бележки от самия ищец, в които се прави искане настоящият състав на съда с решението си да се произнесе по направените от ищеца възражения относно нищожността/ недопустимостта/неправилността на следните елементи в тяхната взаимносвързаност и взаимозависимост и съвместна допустимост: Предложение №4081/3.02.2014 год., изготвено от старши инспектор Д.