Решение № 4662 от 28.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330109168 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от **** Ю. Р. К., чрез пълномощник *** Х. Х., е предявил против Ф. С. К./Т., ЕГН: **********, от град П., ул. „Н. Б.” № **, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/ 16.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № ***/ 2024 г. на ****, суми, както следва: главница в размер на 872, 80 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.10.2020 г.- 31.10.2024 г. и мораторна лихва в размер на 111, 14 лева за периода 30.11.2020 г.- 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024 г., до изплащане на вземането.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

1

В исковата молба се твърди, че за периода 30.10.2020 г.- 31.10.2024 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град П., ул. „Н. Б.” № **, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия, достъпни на сайта на дружеството. Ответникът има качеството на потребител за процесния период, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П.- собственик на водоснабдения имот. Отчетът в имота се извършвал съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 8 и чл. 23 ал. 5 от ОУ- при условията на липсващо измервателно устройство, поради което било начислявано служебно количество по 5 куб.м. на човек, или в случая- общо 10 куб.м. за двама обитатели. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като било образуваното частно гр. дело № ***/ 2024 г. на ***, по което била издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което и след указания на съда, се предявяват настоящите установителни искове. Претендират разноските в заповедното и настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.

Както се посочи, още с исковата молба е направено особено искане за постановяване на неприсъствено решение, ако за това са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли именно за постановяване на неприсъствено решение.

Като писмени доказателства по делото са приети справки за неплатени задължения и за водомери на абонат, както и декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен за отговор на адреса на ответника на 22.07.2025 г., като страната е била редовно призована лично с получена призовка на 17.09.2025 г. за първото по делото с.з. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

2

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, като такива са присъдени само за държавна такса, изчислена по съразмерност, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника в размер на 100 лева, дължимо на основание чл. 78 ал. 8, вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ***/ 16.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № ***/ 2024 г. на ***, Ф. С. К./Т., ЕГН:

**********, от град П., ул. „Н. Б.” № **, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от **** Ю. Р. К., следните суми: главница в размер на 872, 80 (осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.10.2020 г.- 31.10.2024 г. и мораторна лихва в размер на 111, 14 (сто и единадесет лева и четиринадесет стотинки) лева за периода 30.11.2020 г.- 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ф. С. К./Т., ЕГН: **********, от град П., ул. „Н. Б.” № **, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** Ю. Р. К., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) левадържавна такса и сумата от 400 (четиристотин) лева без ДДС- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 75 (седемдесет и пет) левадържавна такса и в размер на 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4