Решение № 378 от 05.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. гр. Добрич, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20223200500756 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, чрез упълномощен юрисконсулт К. К., срещу постановление от 30.08.2022г. по изпълнително дело № 20223230400050 по описа на СИС при Районен съд – Добрич, с което държавният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, отказал е да възстанови на длъжника събраните суми за авансово внесени от взискателя такси и за платено от него адвокатско възнаграждение и е определил размера на дължимата държавна такса по чл.

53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на отказа на ДСИ да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и за недължимост на разноските по изпълнението, тъй като задължението по изпълнителния лист е платено от длъжника преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, а изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е представено писмено 1 възражение от взискателя.

В мотивите на съдебния изпълнител се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – на 26.09.2022г., след получаване на съобщение за постановлението на ДСИ от длъжника на 21.09.2022г. и е допустима, съгласно разпоредбите на чл. 435, ал.

2, т. 6 и т. 7 от ГПК.

Производството по изпълнително дело №20223230400050 по описа на СИС при Районен съд – Добрич е образувано на дата 17.03.2022г. по повод подадена молба от Т. Р. С., чрез упълномощен адвокат М. Г., с приложен изпълнителен лист № 37, издаден на 21.02.2022г. въз основа решение № 487 от 22.10.2021г. по гр.д.№ 2781/2021г. по описа на Районен съд – Добрич, срещу „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД за сумата от 460 лева.

С образуването на делото ДСИ е разпоредил на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение за сумата по изпълнителния лист (460 лева), за разноските по делото в размер на 42 лева (внесена такса за образуване на делото и за налагане на запор от взискателя), за платеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Тарифата) – уточнена по размер в поканата като 91,20 лева, както и е наложил запор върху вземане на длъжника от „Изипей“ АД до размера на задължението по делото. Поканата е получена от длъжника на 23.03.2022г., а запорното съобщение е връчено на третото лице на

29.03.2022г., което е превело по посочената от ДСИ сметка общата сума от 893,20 лева (така отговор на л. 26 от делото).

На 01.04.2022г. длъжникът е подал възражение, с което е поискал ДСИ да намали, поради прекомерност, размера на събираното адвокатско възнаграждение, платено от взискателя. Искането е оставено без уважение от ДСИ с разпореждане от 14.04.2022г., съобщено на длъжника на 19.04.2022г. В срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 03.05.2022г., против разпореждането не е постъпила жалба от длъжника. Подадената на 04.05.2022г. жалба с вх.№ 2297 по регистъра на ДСИ е оставена без разглеждане с определение № 677 от 27.07.2022г. по в.гр.д.№ 477 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Добрич, като просрочена. Разпореждането от 2

14.04.2022г. е влязло в сила на 04.05.2022г. и спор относно размера на дължимото възнаграждение за адвокатска защита на взискателя по делото вече не може да бъде повдиган от длъжника.

Установява се от данните в изпълнителното дело, че на 14.04.2022г. длъжникът е представил доказателство (разписка № 03971344) за приет на дата 18.03.2022г. в 10:20 часа от „Български пощи“ ЕАД нареден от „ВиК – Добрич“ АД паричен превод в размер на 460 лева с получател Т. Р. С..

Посочено е в заявлението, че предвид наложения запор върху вземания на длъжника от трето лице сумата от 460 лева, която е платена чрез пощенски запис на кредитора, се явява надвнесена и същата следва да бъде възстановена на длъжника по посочена от него банкова сметка. С разпореждане от 14.04.2022г. ДСИ е отказал да намали задължението на длъжника, тъй като представената от него разписка установява извършено плащане след датата на образуване на изпълнителното производство, а това изисква длъжникът да представи доказателства не само за изпращане на сумата чрез пощенски запис, но и за получаването й от взискателя.

Разпореждането е връчено на длъжника на 19.04.2022г., обжалвано е с жалба с вх.№ 2297 по регистъра на ДСИ, която е оставена без разглеждане с определение № 677 от 27.07.2022г. по в.гр.д.№ 477 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Добрич, като просрочена.

С уведомление от 13.05.2022г. по електронен път взискателят е признал, че длъжникът му е изплатил чрез пощенски запис сумата от 460 лева (задължението по изпълнителния лист). ДСИ е уведомил длъжника със съобщение, получено на 02.06.2022г., че задължението по изпълнителното дело е намалено със сумата от 460 лева, която е платена с пощенски запис.

Със заявление вх.№ 2664 от 06.06.2022г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като по това искане ДСИ не се е произнесъл.

Според отбелязването на изпълнителния лист, сумата от 460 лева е възстановена на длъжника с платежно нареждане от 03.08.2022г. На същата дата на взискателя са преведени 42 лева (платени от него държавни такси за образуване на изпълнителното дело и за налагане на запор), а по сметка на Районен съд – Добрич са преведени 91,20 лева – държавна такса по чл. 53 от Тарифата. Отново от отбелязването върху изпълнителния лист става ясно, че 3 на 23.09.2022г. на взискателя е преведена сумата от 300 лева – платеното от него възнаграждение за адвокат.

На 09.08.2022г. длъжникът е подал пред ДСИ възражение с вх.№ 3717, в което е посочил, че по сметката на дружеството е постъпила сумата от 460 лева, но сумата, която е следвало да бъде възстановена на длъжника е 893,20 лева – цялата сума, постъпила в изпълнение на наложения запор на вземане от трето лице. Изложени са подробни съображения, относимите от които се свеждат до това, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поради извършеното от длъжника плащане преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, както и че в този случай от длъжника не следва да се събират платените от взискателя авансово държавни такси, платеното от него адвокатско възнаграждение и таксата по чл. 53 от Тарифата.

С постановление от 30.08.2022г. ДСИ, като е взел предвид, че по делото са постъпили всички дължими суми и същите са разпределени – за погасяване на вземането на взискателя и за такса по чл. 53 от Тарифата, е приключил изпълнителното производство. С друго постановление от същата дата ДСИ се е произнесъл по исканията на длъжника, направени с възражението от 09.08.2022г., а преди това и със заявление вх.№ 2664 от 06.06.2022г., като е отказал да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, по съображение, че не са налице предвидените в разпоредбата предпоставки; оставил е без уважение искането за възстановяване на длъжника на всички събрани по делото суми (893,20 лева, постъпили в изпълнение на наложения запор), като получени без основание, защото сумата от 460 лева е вече възстановена на длъжника, а останалите суми са разпределени за държавни такси и разноски на взискателя и са му преведени; преизчислил е размера на дължимата по чл. 53 от ТДТСС по ГПК – 36 лева вместо първоначално определения размер от 91,20 лева и е постановил възстановяване на длъжника на разликата – 55,20 лева.

Правилно е приетото от ДСИ, че не са налице предпоставките по чл.

433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Приложимостта на това основание изисква длъжникът да представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е 4 платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. От значение е плащането да е извършено не преди получаване на поканата за доброволно изпълнение (каквото е твърдението на длъжника), а преди образуването на делото. Изпълнителното производство е образувано на 17.03.2022г., а представената от длъжника разписка от „Български пощи“ ЕАД удостоверява приемане от пощенския оператор на сумата от 460 лева с получател Т. Р. С. на дата 18.03.2022г., т.е. предаване на сумата в пощенската станция в деня след този, в който изпълнителното дело е образувано. Щом плащането не е извършено от длъжника преди датата на образуване на производството 17.03.2022г., изпълнението не може да бъде прекратено на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени, не са за сметка на длъжника. Не са налице условията за приложението на изключенията от правилото, че разноските по изпълнението следва да бъдат понесени от длъжника – изпълнителното производство не е прекратено, а е завършило с постановление за приключване; взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителните действия, нито такива са отменени от съда; няма разпределени разноски, които да са за неприложени способи за изпълнение (чрез наложения запор по делото са събрани авансово внесените от взискателя такси за образуване на изпълнителното производство и за налагане на запор, както и платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, които са в тежест на длъжника).

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя - чл. 73, ал. 3 от ГПК, като по силата на чл. 79 от ГПК между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им - взискателят има вземане срещу длъжника за направените разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, но се събира в изпълнителното 5 производство, образувано въз основа на него. При липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях се реализира в изпълнителното производство чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то може да приключи едва след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Само авансовото внасяне от взискателя на таксите и разноските по изпълнението не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника - необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител за определяне на дължимите разноски по основание и размер, с възлагане на плащането им върху длъжника. Така вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 3 от 10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС.