Решение № 1686 от 15.10.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1686 15.10.2019г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На осми октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов административно дело № 1390 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.3, вр. чл.121, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Е.К.П.,***, против решение №

60/30.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК (ПНПОМ) изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление са незаконосъобразни, като издадени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е имало обезпечителна нужда и същата не е била обоснована от публичния изпълнител, което е квалифицирано като липса на мотиви за налагане на мярката. Заявява се също, че липсват обстоятелства, които да налагат ангажиране отговорността на жалбоподателката в качеството на съдружник на дружеството с установени задължения – „Екотермал Строй-1“ЕООД. Счита се, че с налагането на обезпечението е нарушен принципът за съразмерност. Твърди се също, че липсват данни към момента на издаването на процесното постановление, ревизията да е започнала с връчването на заповед за възлагането й. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него ПНПОМ.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Представя подробни писмени бележки (л.13) в които поддържа жалбата на изложените основания. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен нарочен списък.

Ответникът по жалбата – зам.директор на ТД на НАП-Бургас представя административната преписка по която е издадено атакуваното решение. Чрез пълномощника си, юрисконсулт Мирослава К.-Тодорова, оспорва жалбата. Представя нарочна молба с която иска отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Процесното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е обжалвано пред контролния орган, който го е потвърдил и така е определил предмета на настоящото разглеждане. Постановеният резултат, наред с подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.197, ал.2, изр.първо от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост. Срокът за обжалване на решението се приема за спазен, защото ответникът е ангажирал доказателства по преписката за връчването на решение № 60/30.05.2019г. на 07.06.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 13.06.2019г. (вж. присъединеното адм.д.№ 1475/2019г.) Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е цитираното по-горе решение № 60/30.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас, надлежно оправомощен да замесва директора на дирекцията със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017г. (л.31). С това решение е потвърдено ПНПОМ изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, с което е наложена възбрана върху 1/2 ид.част от Офис с кадастрален идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда със същия идентификатор, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за офис, брой нива на обекта, с посочена в документа площ: 36,60 кв.м., заедно с прилежащите ид.части от общите части на сградата, находящ се в гр.Бургас, ***.

В конкретния случай се касае за предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл.121 от ДОПК, наложени във връзка със започнало ревизионно производство, възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219002486-020-001/15.04.2019г.

Тази заповед не е представена по преписката, но част от съдържанието й е описано в процесното ПНПОМ и съгласно него с тази заповед е възложена ревизия на жалбоподателката Е.П. с обхват:

1.Отговорност за

ДДФЛ на наети лица (трудови правоотношения) за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.

2.Отговорност за

ДДС за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.

3.Отговорност за

ДОО на работодатели за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.

4.Отговорност за

ЗОВ на работодатели за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.

Посочено е също, че това ревизионно производство е възложено с цел установяване на отговорност за непогасени данъчно-осигурителни задължения (установени с ревизионен акт и декларирани) на „Екотермал Строй-1“ЕООД, ЕИК-*********, като размерът на отговорността на ревизираното лице Таня Янкова Рогачева (същата явно не е жалбоподателката, а другия съдружник, видно от справката в търговския регистър), ще бъде определен пропорционално на притежаваните от нея дялове в капитала на дружеството – 33,33 %.

Поради това с искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000219002486-039-001/19.04.2019г. (л.24 от делото на РС), главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, в качеството на ръководител на ревизия, възложена със заповед № Р-02000219002486-020-001/15.04.2019г. е сезирал дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Бургас с искане за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на извършваната ревизия на Е.П.. В искането са посочени същите факти, които са цитирани впоследствие и в процесното ПНПОМ – че ревизионното производство е възложено с цел установяване на отговорност за непогасени данъчно-осигурителни задължения на „Екотермал Строй 1“ООД, като размерът на отговорността на ревизираното лице (отново посочена Таня Янкова Рогачева) ще бъде определен пропорционално на притежаваните от лицето дялове в размер на 33,33% от капитала. Посочен е очакваният размер на задълженията към момента на искането, възлизащи на 91`921,64 лева главница и 61`261,81 лева лихва. Направен е извод, че предварителните обезпечителни мерки са необходими за предотвратяване на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията.

С процесното

ПНПОМ изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г. издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК (л.22 от делото на РС), старшият публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас наложил възбрана върху гореописания имот, а с друго ПНПОМ изх.№ С190002-023-0001378/25.04.2019г.

(л.23) като обезпечителни мерки били наложени и запор върху банкови сметки на П. в Първа инвестиционна банка; Банка Пиреос България; Централна кооперативна банка; Юробанк и Еф Джи България; Банка ДСК – за сумата от 153`183,45 лева. В мотивите и на двете постановления е посочено, че възбраната и запорът се налагат за обезпечение на публично вземане в предполагаем размер 153`183,45 лева, от които 91`921,64 лева главница и 61 261,81 лихва към 29.03.2019г.

Процесното ПНПОМ е било вписано в Агенцията по вписванията на 03.05.2019г., съгласно нарочното уведомително писмо (л.20 и 39), след което е обжалвано пред директора на ТД на НАП-Бургас с жалба вх.№ 94-Е-104/16.05.2019г. (л.27).

В обжалваното решение (л.21) зам.директорът на ТД на НАП-Бургас е приел, че постановлението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Погрешно е посочено, че с обжалваното постановление е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки. Изложено е, че към датата на запора задълженото лице има банкова сметка ***, съгласно отговор на банката – без авоар и в Банка ДСК АД – няма данни за авоари. Посочена е наложената възбрана, която съгласно описанието е на имота по процесното ПНПОМ, но е записано, че върху имота има и предходно обезпечение (договорна ипотека съгласно представения нотариален акт на л.25). Поради ипотеката е прието, че имотът е с нулева стойност. Изложени са теоретични съображения, според които обезпечителната мярка представлява едновременно защита и санкция, в които се състои обезпечението на конкретно вземане, както и следва да е налице съответствие между същата и справедливия интерес на длъжника. Решаващият орган е приел, че са обсъдени мотивите на органа по приходите за исканото предварително обезпечение. Съобразена е целта, с която са наложени предварителните обезпечителни мерки – улесняване събирането на задълженията и предотвратяване извършването на разпоредителни сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията. С оглед изложените мотиви, зам.директорът на ТД на НАП-Бургас е приел, че ПНПОМ е правилно и в съответствие със закона и потвърдил същото.

При осъществената проверка на обжалвания в настоящото производство административен акт, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган при надлежно оправомощаване, но е постановен в противоречие с материалния закон.

Следва да се подчертае, че предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК от страна на компетентния за това публичен изпълнител, изисква да бъде установено проявлението на някое от обстоятелствата по чл.121, ал.1 и 3 от ДОПК, като при всички случаи следва да бъдат спазени и общите правила на закона за налагане на обезпеченията. Следва да са спазени и основните принципи на правото, включително и принципа за съразмерност, проявна форма на който е правилото, че наложеното обезпечение следва да съответства на очакваното задължение, залегнал изрично и в нормата на чл.195, ал.7 от ДОПК, към чиито правила препраща изрично нормата на чл.121, ал.2 от ДОПК. При всички случаи нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК изиска това да стане въз основа на мотивирано искане от страна на компетентния за това орган по приходите.

Именно мотивираното искане определя обхвата от гледна точка на субекта, спрямо когото е образувано ревизионното производство и в този смисъл титуляр на очакваните публични задължения и спрямо чието имущество следва да се предприемат предварителните обезпечителни мерки за обезпечаването им. От друга страна с това мотивирано искане се посочва и конкретизира размера на очакваните публични задължения, който следва да бъде обезпечен.

Органът по чл.121, ал.1 от ДОПК, компетентен да разгледа искането и да се произнесе по него, е обвързан и следва да се произнесе в неговите рамки, досежно субекта и размера на очакваните публични задължения, както и да прецени с оглед на тези данни, дали е налице необходимост от налагане на предварително обезпечение или не.

В конкретния казус производството е започнало с мотивираното искане до публичния изпълнител.

Последният има оперативна самостоятелност да прецени във всеки отделен случай, според съдържанието на мотивираното искане и други факти, които следва да събере, дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания. В случая формално е налице искане, каквото разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК изисква, което изхожда от орган по приходите – ръководител на ревизията. В искането е посочена прогнозна сума на задълженията, която от гледна точка на размера не подлежи на проверка от съда, доколкото само в компетентността на приходния орган на този етап е да прецени какъв е размера на тези задължения.

Съгласно чл.195, ал.1 и 2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно чл.198, ал. 1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1.с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2.със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3.със запор на сметките на длъжника; 4.със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал.2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200-207 от ДОПК е предвиден редът за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.