Решение № 5799 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5799 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100512446 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. А. С. (вх. 101299/24.09.2024 г. и идентични по съдържание въззивни жалби вх.№300476/25.09.2024 г., вх.№301189/25.09.2024 г. и вх.

№302477/26.09.2024 г.) срещу Решение № 14381/22.07.2024 г. по гр.д. № 54396/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че определеният с първоинстанционното решение режим на лични отношения на бащата С. С. С. с детето С.С.

С., родено на ****** г., не е съобразен с интересите на малолетното, с неговото здравословно състояние и с упражненото от този родител физическо и психическо домашно насилие по отношение на него. Навежда се, че допуснатите с определението за насрочване от 07.03.2024 г. фактически грешки в пола и името на детето на страните са довели до компрометиране на съдебния акт.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. С. С. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, 1 притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 14381/22.07.2024 г. по гр.д. № 54396/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.127, ал.3 СК, е определен режим на лични контакти на бащата С. С. С. с малолетното му дете С.С. С., като е предвидено право на бащата да вижда и взема детето при себе си всяка втора и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; всяка четна година от 10.00 часа на 23-ти декември до 18.00 часа на 25-ти декември с преспиване; от 10.00 часа на 30-ти декември до 17.00 часа на 01-ви януари следващата година с преспиване; всяка нечетна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и два пъти по петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на всички лични празници на бащата - рожден и имен ден, съответно ако е работен ден от 17.30 часа до 21.00 часа на същия ден, ако е почивен ден - от 09.00 часа до 19.00 часа същия ден, както и на рождения ден на детето, на който следва да присъстват и двамата родители и да си поделят разходите. Със съдебното решение е предвидено право на бащата на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 18.00 часа и 19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката Е. А. С. е задължена да обезпечава технически тези срещи.

Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 07.08.2014 г. се установява, че страните са родители на родената на 17.11.2012 г. С.С. С..

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият С. С. С. посочва, че за последен път се е срещал с дъщеря си С. на рождения ден през 2018 г., а през месец януари на следващата година за последно комуникирал с нея чрез мобилно приложение „Вайбър“. След обявяване на пандемията от COVID-19 майката прекъснала контакта на малолетната с бащата, поради страх от заразяване на детето, а впоследствие спряла да отговаря на телефонните повиквания на възиваемия. Същият поддържа искане за определяне на режим на лични отношения с дъщеря му С., доколкото срокът на определения с Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав е изтекъл. Изразява желание ежедневно да вижда детето, но не по – малко от два пъти месечно в събота и неделя и за половината от лятната ваканция. Съзнава необходимостта от плавен преход в режима, като счита за подходящо първите срещи да се осъществяват в присъствие на майката или посочено от нея лице, след което да има възможност за самостоятелен контакт помежду им. Споделя, че живее в къща, в която има обособена стая на детето С. и получава доход, който му позволява да посреща нуждите на подрастващата.

Сочи, че дъщеря му е виждала партньорката му, но двете не са имали възможност да се опознаят.

Въззивният съд не е придобил непосредствени впечатления за личните качества на въззивника. Неизпълнението на изискването на чл.59, ал.6 СК съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато на родителите не е осигурена възможност за 2 изслушването им от съда (а не когато те не са се явили, въпреки че съдът им е указал да сторят това и няколкократно е предоставил възможност в тази насока) и това е попречило на съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателските качества на неизслушания родител (Определение № 706 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2019 г., IV г. о., ГК), какъвто не е настоящия случай.

Процесуалното поведението на въззивника е попречило на съда да процедира по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет като малолетната не е доведена пред въззивния съд, а и пред първоинстанционния, за изслушването от родителя, полагащ непосредствените грижи за нея, без да са изтъкнати уважителни причини за това. Именно поведението на майката е препятствало възможността за преценка на изразеното от детето становище при отчитане на душевното и психическото му състояние и всички обстоятелствата, мотивирали това становище. Последното не следва да се превръща в пречка за регламентиране на режим на лични отношения на въззиваемия с детето, което в продължителен период от време е било лишено от контакт с бащата и от правото да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители.

С писма от 18.11.2024 г., от 07.03.2025 г. и от 19.05.2025 г. АСП, Д „СП“ – Бургас, компетентна социална служба по настоящ адрес на майката е посочила, че е в невъзможност да проведе възложеното от въззивния съд социално проучване, доколкото актуалното местонахождение на детето и на въззивника не е известно, на настоящия адрес на майката няколкократно, включително в предходен период, са полагани усилия за провеждане на социално проучване, но при посещения на адреса никой не отваря и не се отзовава на оставените от социалните работници съобщения, въззивникът не отговаря и на известния телефонен номер, а пощенските пратки до нея на адреса се връщан непотърсени от получателя.

Невъзможност за провеждане на указаното от въззивния съд социално проучване по постоянен и настоящ адрес на детето и постоянен адрес на майката е заявила и компетентната АСП, Д „СП“ – Красно село, доколкото на същия никой не отваря, на няколкократно оставените от екипа от социални работници съобщения никой не се отзовава, майката не отговаря на телефонни повиквания и не връща такива. И тази социална служба е заявила липса на данни за актуалното местонахождение на детето. Констатирано е, че същото се обучава в онлайн среда към Частно средно бизнес училище „Талантите“ в гр.Пловдив, има отличен успех, спокойна е и добре подготвена.

Явилият се в съдебно заседание социален работник И.В. от АСП, Д „СП“ – Красно село потвърждава изнесената в уведомлението информация за многократни посещения на адрес по регистрация на детето от представители на социалната служба и многократно опити за телефонен контакт с майката, всички останали без резултат. Същият изрично посочва, че на адреса са оставяни и уведомителни писма за необходимостта от провеждане на среща. Социалните проучвания установили, че майката живее на територията на гр.Бургас.

Въз основа на изготвените социални доклади от АСП, Д „СП“ – Младост по делото се 3 установява, че страните са разделени от 2014 г. и до 2018 г. срещите между въззиваемия и дъщеря му С. са провеждани регулярно и без приспиване в дома му. По мнението на бащата страховете преживявания на въззивника се задълбочили след обявяване на Пандемията от COVID-19, в резултат на което тя затворила детето в дома му, за да не се разболее и ограничила контакта между него и малолетната. Грижи за детето полага майката, а бащата не получава информация за подрастващата. Въззиваемият живее при условията на фактическо съпружеско съжителство с Д.С. в къща с просторен двор, разположена в с.Лозен, в която е обособена самостоятелна стая за детето, обзаведена и оборудвана с всичко необходимо за израстването и образованието му. Бащата е самоосигуряващо се лице, което работи на ненормиран работен ден. Изразява силното си желание за контакт с дъщеря си, изпитва отчаяние от невъзможността да види детето и изказва притеснения, че дъщеря му е отчуждена от него.

Въз основа на приетата по делото съдебна психологична експертиза (СПЕ) се установява, че бащата притежава висок родителски капацитет и годност да се включи в живота на своята дъщеря. Същият проявява респект и зачита напълно необходимостта майката да участва пълноценно в живота на детето. По делото не са установени данни за упражнено от бащата по отношение на детето психическо и/или физическо насилие.

Установени са нарушения във взаимоотношенията между двамата родители, които е заключено, че оказват неблагоприятно влияние върху развитието на малолетната С..

Отчетено е, че дългогодишният отказ за поддържане на режима на виждане с неотглеждащия родител може да доведе до необратими проблеми в психо-емоционалното развитие на детето. Експертизата е изтъкнала, че прекъсването на връзката на дете с някого от родителите влияе негативно върху подрастващото. Поради липса на съдействие от страна на майката нейните родителски капацитет и годност не е било възможно да бъдат оценени, но също и емоционалното състояние на дъщерята на страните. Поведението на майката се е явило препятствие за наблюдаване на интеракция на С. с бащата й, поради което и не могат да бъдат установени данни за наличие на връзка помежду им, за отчуждение или конфликт на лоялност при малолетната. С оглед данните за прекъснат контакт с единия родител, за обучение на малолетната в дистанционна форма в продължителен период от време, вещото лице е допуснало, че на детето са отнети естествената среда за развитие и образование и найвероятно е с нисък праг на фрустрация. Експертизата е препоръчала бързо възстановяване връзката на детето с неотглеждащия родител в защитена среда.

Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се възприема от съда.

От изслушването на вещото лице по делото се установява, че многократните опити за осъществяване на контакт с въззивника са останали неуспешни. Проведените изследвания при бащата не са индикирали за каквото и да е било агресивно поведение при този родител или склонност към агресия. При експертното изследване не са отчетени данни за анормално поведение, за рискови фактори за благополучието на детето С., за характерови особености и поведенчески прояви, които да сочат на застрашаване правилното развитие на малолетната 4 от страна на бащата.

Въз основа на служебно изисканите от въззивния съд справки от ЧСБУ „Талантите“ – гр.Пловдив по делото се установява, че дъщерята на страните се обучава в това учебно заведение от четвърти клас по заявление на майката и по настояване на същата обучението се провежда дистанционно в електронна среда. С. редовно посещава учебните занятия, справя се с лекота с учебното съдържание, има отличен успех, няма специални образователни потребности, успешно си сътрудничи със съучениците си в хибридна среда.

За детето грижи полагат майката и бабата по майчина линия.

С Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав е прекратен сключеният между страните граждански брак, поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнато помежду им споразумение по чл.51 СК, съгласно което родителските права по отношение на малолетната дъщеря на страните С.С. С. са предоставени за упражняване от майката, при която е определено тя да живее, а на бащата е разписан режим на лични контакти с детето като е предвидено до 17.11.2021 г. С. С. С. да има право да вижда детето С. в присъствие на майката или на определено от нея пълнолетно лице всяка събота от месеца от 12:00 часа до 16:00 часа, всяка неделя от месеца от 12:00 часа до 16:00 часа, всеки понеделник от месеца от 16:30 часа до 19:30 часа, всяка сряда от месеца от 16:30 часа до 19:30 часа и всеки петък от месеца от 16:30 часа до 19:30 часа. Предвидено е бащата да заплаща месечна издръжка на малолетната С., чрез нейната майка и законен представител, в размер на 100 лева, считано от 12.11.2014 г. до настъпване на законови основание за изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за забава.