Решение № 468 от 11.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Велико Търново, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500611 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №447/19.06.2024г., постановено по Гр. д.№1001/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, са наложени на М. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Драганово, община Г.Оряховица, ул.“Трети март“ №83 и фактическо местоживеене в с.Драганово, община Горна Оряховица, ул.“Софроний Врачански“ №11, за извършения от него на 05.05.2024г. акт на домашно насилие спрямо А. М. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Драганово, община Г.Оряховица, ул.“Софроний Врачански“ №11 и фактическо местоживеене в с.Драганово, община Горна Оряховица, ул.“Илинден“ №132, изразяващ се в отправяне на обида с думата „боклук“ и нанасяне на удари с юмрук по гърба, мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.2 и 3 ЗЗДН, като мерките по чл.5 ал.1 т.2 ит.3 ЗЗДН са наложени за срок от шест месеца, считано от 08.05.2024г. – при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, съобразно чл.5 ал.2 ЗЗДН.

В срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН е постъпила въззивна жалба от ответника по молбата М.

И. Т., чрез пълномощник адв.П. С. – ВТАК, с която са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивникът /ответник по 1 молбата за защита по ЗЗДН/ не е извършил твърдения акт на домашно насилие, а разминаванията относно грижите за внука му, не представляват акт на домашно насилие.

Сочи се, че поведението на молителката в СЗ пред РС, според въззивника, давало основание да се приеме, че тя не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си. Твърди се, че молителката не ангажира гласни доказателства за твърдения акт на домашно насилие, не е представила и медицинска документация за причинените й телесни увреждания, а разпитаните по почин на ответника пред РС двама свидетели установяват, че на датата на твърдения за осъществен от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие – 05.05.2024г., не е имало конфликти между страните по делото. Твърди се, че първоинстанционното решение почива на предположения и е необосновано. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявената молба с правно основание чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН не са постъпили писмени възражения от насрещната страна А. М. И..

В СЗ въззивникът М. И. Т. лично и с пълномощника си адв.П. С. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Отрича да е осъществил спрямо въззиваемата страна /молител в производството/ твърдения акт на домашно насилие, като заявява, че не е удрял А. И., с която съжителства от 9г., и не я е наричал „боклук“. Посочва, че станалото е заради внучето му, което е палаво. Не претендира съдебни разноски.

В СЗ въззиваемата страна А. М. И. лично оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че съжителят й М. Т. постоянно я тормозел, че след процесният случай не е посещавала болница, за да я освидетелстват. Имала синьо петно, но минало.

Въззиваемата страна А. М. И. изслушана лично пред въззивният съд по реда на чл.176 ал.1 ГПК заявява, че на процесната дата 05.05.2024г. въззивникът, заради внука му, я ударил по болната страна в лявата половина на тялото с юмруци, обидил я, било сякаш вечерта, ударил я и в гърба.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание §1а от ЗР на ЗЗДН вр. чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

2

При проверка за правилност в предметния обхват по чл.269 изр.2 ГПК въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявена на 08.05.2024г. молба с правно основание чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН от А. М. И. от с.Драганово за защита по ЗЗДН, предявена против ответника по молбата М. И. Т., с ЕГН **********, с когото от около 5 години живеят в условията на фактическо съпружеско съжителство, с която се търси защита от осъществен на 05.05.2024г. от ответника по молбата спрямо молителката акт на домашно насилие, изразен в нанесена от Т. обида на И. с думата „боклук“ и нанесени от него няколко удара на молителката с юмрук в областта на гърба, съобразно представена от молителката Декларация за извършеното насилие по чл.9 ал.3 ЗЗДН.

Ответникът по молбата М. И. Т. лично и чрез пълномощника си е оспорил молбата по чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН като неоснователна и недоказана с твърдения, че не е осъществил спрямо молителката на 05.05.2024г. твърдения акт на домашно насилие, изразен в описаното в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН психическо и физическо такова.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели по почин на ответника по молбата, като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първоинстанционният съд за правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК.

Между страните по делото не е спорно, че са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство в жилището на молителката в с.Драганово, ул.“Софроний Врачански“ №11, както и че през 2021г. молителката е прекарала мозъчен инсулт, като е засегната лявата й половина на тялото. Съгласно представена по делото декларация от молителката за извършеното насилие по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 07.05.2024г., ответникът по молбата е извършил спрямо молителката на 05.05.2024г. акт на домашно насилие, като я е нарекъл „боклук“ и й нанесъл няколко удара с юмрук в областта на гърба. По почин на ответника по молбата в първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели, като св.Камелия Александрова, която познава страните по делото, тъй като са комшии в с.Драганово от 9 години, установява, че на Великден /05.05.2024г./ вечерта към 19,00ч. М. и А. дошли в дома й, дала им козунак и яйца, пред свидетелката в дома й страните по делото не са се карали и не изглеждали скарани, не е чувала да се карат и да се обиждат, не е виждала М. да удря А., страните живеели двамата и при тях било и внучето на М..

Св.Трифон Каранешев, който познава страните по делото от 5-6 години най - малко установява, че има магазин за хранителни стоки в с.Драганово, не знае страните по делото да са се карали на Великден, магазинът му работел на празника, дори били седнали при него, М. бил взел козунак и довел А. на магазина за Великден в следобеден час, яли отвън на масичките на магазина, не изглеждали скарани, не са се карали там, свидетелят не е виждал страните никога да се карат.

3

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Въз основа на правилно установена по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел правилни и законосъобразни правни изводи за основателност и доказаност на предявената молба с правно основание чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН за защита от домашно насилие, които въззивният съд възприема изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Молбата с правно основание чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН е предявена от активно процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.3 т.2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена в хипотеза по чл.13 ал.3 ЗЗДН.

На основание чл.2 ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Съгласно чл.2 ал.3 ЗЗДН, актовете по ал.1 може да се извършат чрез действие или бездействие. На основание чл.13 ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.

В процесният случай, противно на оплакванията на въззивника, по делото не са събрани други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, които да изключват извода за осъществен от ответника по молбата спрямо молителката твърдян акт на домашно насилие, извършен на 05.05.2024г. /Великден/ в дома на страните в с.Драганово, поради което предявената молба с правно основание чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН следва да се уважи и издаде в полза на молителката заповед за защита в хипотеза по чл.13 ал.3 ЗЗДН, а именно само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. От представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН безспорно се установява, че въззивникът е осъществил на 05.05.2024г. спрямо въззиваемата страна – молител в първоинстанционното производство акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, изразен в психическо такова, а именно в нанесена от М. Т. обида на молителката А. И., като я е нарекъл „боклук“ и във физическо такова, изразено в няколко удара, нанесени от Т. на А. И. с юмрук в областта на гърба, с което предявената молба по чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена в хипотеза по чл.13 ал.3 ЗЗДН. Разпитаните в първоинстанционното производство по почин на ответника по молбата /въззивник/ двама свидетели установяват, че на процесната дата 05.05.2024г. /Великден/ страните по делото гостували в дома на св.Камелия Александрова вечерта към 19:00 часа, където не са се карали и не изглеждали скарани, същия ден в следобеден час страните по делото яли козунак отвън на масичките на магазина в с.Драганово на св.Каранешев и не изглеждали скарани, но тези установени обстоятелства 4 не изключват възможността на същият ден вечерта, съобразно твърденията на молителката, да бъде осъществен спрямо същата от ответника по молбата в дома на страните твърдения акт на домашно насилие, съобразно представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Липсата на ангажирани гласни доказателства от молителката в подкрепа на твърденията й за осъществен от ответника по молбата спрямо същата на 05.05.2024г. процесен акт на домашно насилие, изразен в психическо и физическо такова, а именно в отправена й от Т. обида „боклук“ и нанесени й няколко удара с юмрук в областта на гърба, противно на оплакванията във въззивната жалба, не води до извод за недоказаност на молбата по чл.8 ал.1 т.1 ЗЗДН, доколкото не се твърди и не се доказва актът на домашно насилие да е осъществен в присъствието и на други лица, които да могат да свидетелстват. Фактът, че липсва медицинско освидетелстване на пострадалата и медицинска документация за нанесени й телесни увреждания, не изключват извода за осъществен от М. И. Т. спрямо пострадалата А. М. И. на 05.05.2024г. акт на домашно насилие, изразен и във физическо такова, а именно в нанесени няколко удара с юмрук в областта на гърба, доколкото от една страна само представената от молителката декларация по чл.13 ал.3 ЗЗДН е достатъчна за уважаване на молбата в хипотеза по чл.13 ал.3 ЗЗДН, а от друга, не винаги естеството на нанесените с юмрук удари оставят трайни следи и налагат медицинско освидетелстване. Не на последно място, въззивникът, както в първоинстанционното, така и лично във въззивното производство, макар и да отрича да е осъществил твърдения процесен акт на домашно насилие спрямо молителката, косвено признава този факт, с признанието, че заради детето /внучето му/ е станало това, т.е. разминаванията относно грижите за внука на въззивника са причината за осъществения конфликт между страните. Твърдението на въззивника във въззивната жалба, че молителката не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си, не почива на събрани по делото доказателства.