Решение № 111 от 30.09.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600193 по описа за 2024 година Производството пред Варненския апелативен съд е второ по ред – с Решение № 91/19.06.2023 г. състав на ВАпС е отменил присъда № 74/20.12.2022 г, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД № 853/2022 г и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от разпоредителното заседание.

Предмет на настоящата проверка по реда на чл.313 и сл. от НПК е законосъобразността на постановената втора присъда от ВОС - № 76/20.12.2023 г. по НОХД № 803/2023 г.

Въззивното производство е образувано по бланкетна въззивна жалба от адв.А. Ж. от ВАК - защитник на въззивника Д. К. М., ЕГН ********** против постановената втора осъдителна присъда.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване в условията на реална съвкупност на две престъпления, наказуеми както следва: п о чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.12 от НК, за това, че на 12.02.2021 г. умишлено и с особена жестокост умъртвил К.М.П., ЕГН ********** и 1 убийството представлява опасен рецидив. На основание чл.54 и чл.38а от НК ВОС наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, при първоначален специален режим на основание чл.57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС; по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2021 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: един брой мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite Dual Lens 1:2 2/26 ASPH" c IMEI № 869268043862781, черен на цвят на стойност 252,00лв.; един брой телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, модел 32DM6600 със сериен № STA322001197000390EL със захранващ кабел и дистанционно към него на стойност 175,00лв.; един брой телевизор марка „STARLIGHT", черен на цвят, със сериен № STA321810142001166EL, м од е л 32DM3500 със захранващ кабел и дистанционно към него на стойност 131,00лв.; един брой преносим компютър „NOTEBOOK ACER ASPIRE A315-34 1 ТВ", със сериен № NXHE3EX02F0170A8742N00 на стойност 310,00лв., като всичко е на обща стойност 868,00лв., от владението на К.М.П., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. На основание чл. 54 от НК ВОС наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

С присъдата първата инстанция оправдала подсъдимия Д. К. М. по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал.1 от НК.

Била ангажирана и гражданската отговорност на подс. М., който е осъден да заплати на гражданските ищци следните обезщетения за обезвреда на нанесените в резултат на деянието по чл.116 НК неимуществени вреди: на М. М. Д. ЕГН ********** - сума в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието -13.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. на Ж. В. П. ЕГН ********** - сума в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 13.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата първоинстанционният съд е възложил сторените по делото разноски за заплащане от въззивника М.; присъдил е и дължимата държавна 2 такса върху размера на уважените граждански искове.

Оплакванията на защитата са свързани с процесуалната допустимост на извършената от първата инстанция преквалификация на деянието – от такова по чл.199 ал.2 т.2, вр.чл.199 ал.1, т.4 от НК (грабеж при опасен рецидив, придружен с убийство) в две други -такова по чл.116 НК и чл.196 от НК. Найвече се оспорва възможността подс.М. да бъде признат за виновен по квалифициращия признак „особена жестокост“, доколкото подобно обвинение не било предявявано никога срещу подсъдимия. На следващо място адв.Ж. оспорва и доказаността на този признак, тъй като нанесените 17 удара се дължали на факта, че подсъдимият бил в състояние „близо до делириум“ в резултат на употребените наркотични вещества и алкохол. Оспорва се и извода на първата инстанция, че извършеното убийство представлява „особено тежък“ случай, дало основание и за налагане на наказанието Доживотен затвор. В крайна сметка се извежда искане за отмяна приложението на чл.38а НК.

С писмено възражение повереникът на гражданските ищци и частни обвинители изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, мотивирайки се подробно с особености в проявите на дееца преди, по време и след деянието, с данните за съдимостта му, които преценени поотделно и съвместно сочат на невъзможност личната превенция да се постигне с наказание лишаване от свобода. Във възражението повереникът заема утвърдителна позиция по обосноваността на присъдата и приложението на материалния закон. Прави се искане и за присъждане на разноски за погребение на пострадалия.

В съдебно заседание въззивникът в личната си защита заявява, че желае единствено намаляване на наложеното му наказание.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна, за което са изложени убедителни мотиви. Първата инстанция правилно е отчела смекчаващите и отегчаващите отговорността на въззивника обстоятелства при индивидуализацията на наложеното наказание, което представителят на публичното обвинение намира за съответно както на личността на дееца, така и на стореното от него.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци също изразява становище за неоснователност на жалбата на подс.М..

В последната си дума въззивникът М. изразява съжаление за стореното.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за 3 установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Д. К. М. на 02.10.2018 г. бил освободен от затвора в гр.Белене, където излежал наказание лишаване от свобода за срок от четири години и три месеца. През 2021 г. се установил в гр.Варна. Живеел на семейни начала със св.Я.А., от която имал и малолетно дете. Последната живеела към момента на деянието в с.Българево, с оглед тежко финансово положение на М., и липсата на условия за отглеждане на дете в квартирата, наета от тях в гр.Варна жк „Победа“, бл.8, вх.А, ет.1 ап.1. Д. М. бил наркоман и работел по строежите като общ работник.

По този повод той познавал пострадалия К.П., който също работел като кофражист. Още в началото на 2021 г. подс.М. останал без работа – работодателят му го изгонил, тъй като се „друсал“ с наркотици.

К.П. живеел сам в гр.Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“, бл.1, вх.1, ет.7 апартамент №32. Често канел свои приятели и колеги в квартирата. Найблизките му били И.Б., А.М. - приятелка на Б., А. Д. - негова племенница. П. бил близък и с подсъдимия М., когото наричал „Д.“.

П. ползвал два телефонни номера - ***/на името на зет си Г.Д. / и *** на негово име. Той по често ползвал първия телефонен номер .

В началото на 2021г. П. напуснал работата си в строителна фирма „Спецстрой“ по собствено желание.

На 12.02.2021 г, в 17.47ч. пострадалият позвънил на подсъдимия М. на телефон *** и го поканил на гости. Подсъдимият се съгласил и в 20.52ч. бил пред жилището на пострадалия. Дотам стигнал придвижвайки се с ролери. Звъннал по домофона - по погрешка звъннал и на домофона на св.Е.

И. (живущ в съседния на П. апартамент №31). Св. И. излязъл пред входната врата на апартамента си, за да види кой звъни и там се засякъл с П., който му казал, че позвъняването е за него, защото са му се обадили по телефона. Св.Е.

И. се прибрал в апартамента и веднага погледнал на камерата за видеонаблюдение, кой е посетителя. Видял мъж с тромава походка, облечен в дебели дрехи и с раница на гърба - подс.М.. Необичайността на походката се обяснявала с това, че подсъдимият бил все още обут с ролери.

Подсъдимият помолил пострадалия да му изпере дрехите (които носел в раницата), тъй като в неговата квартира нямало пералня Пострадалият се съгласил и заредил пералнята и я пуснал. След това двата седнали в кухнята и пили ракия. По-късно двамата пръснали прането да съхне върху различни 4 мебели в спалнята.

В 22.26ч. П. се обадил на свой приятел от гр.Шумен - св.Р.М.. Двамата провели дълъг разговор, тъй като отдавна не се били чували. Пострадалият споделил с М., че е в дома си с негов колега, с когото се черпят.

Докато пострадалият провеждал този разговор, подсъдимият влязъл в банята на апартамента и скришом от К.П. (тъй като последният не одобрявал употребата на наркотици) си поставил венозно наркотично вещество. Тъй като изцапал с кръв, наложило се да чисти с душа. Телефонният разговор на К.П. със св.Р.М. приключил в 23:46 на 12.02.2021 г. Малко след това пострадалият разбрал, че подсъдимият се е дрогирал отново и започнал да му се кара, че продължава с този си вреден навик. Пострадалият вече бил алкохолно повлиян в значителна степен. От своя страна – подсъдимият пък бил „надрусан“.

Подс. М. се ядосал на думите му, хванал случайно намиращ се в близост чук за арматура и нанесъл множество удари /не по малко от седемнадесет/ в главата на седящия на дивана К.П.. След първия удар пострадалият вече бил в безсъзнание и паднал на лявата си страна, но подсъдимият продължил да го удря. След това взел нож и порязал шията му. След известно време завил главата на пострадалия с дрехи и завивка и се преоблякъл.

В 02.00ч на 13.02.2021г. М. излязъл от дома на П. (преоблечен и обут с бели маратонки, който носел в раницата си) и отишъл до денонощния магазин за хранителни стоки, находящ се гр.Варна, до бл.302 в ж.к.„Владислав Варненчик“, откъдето си купил хранителни продукти, тъй като хладилника в апартамента на пострадалия бил празен.

В 02.14ч. той се върнал с продуктите. Подсъдимият преспал в жилището на убития от него К.П.. Решил да си набави средства като продаде по-ценните вещи на убития – два телевизора, GSM апарат и лаптоп. К.П. притежавал два телевизора марка „STARLIGHT"- първия черен на цвят, модел 32DM6600 със сериен № STA322001197000390EL и втория – също черен на цвят, със сериен № STA321810142001166EL, модел 32DM3500. И двата били закупени от св.Г.Д. (съпруг на сестрата на убития). Единият бил в кухнята, а другия – в спалнята. К.П. притежавал и мобилен апарат „Huawei Р20 Lite Dual Lens 1:2 2/26 ASPH" c IMEI № 869268043862781 (закупен от сестра му М. М. Д.) , и л а п т о п „NOTEBOOK ACER ASPIRE A315-34 1 ТВ", със сериен № NXHE3EX02F0170A8742N00.

Така на 13.02.2021 в 11.18ч. подс.М. изнесъл от входа на блока мобилен апарат марка „Huawei Р 2 0 Lite Dual Lens 1:2 2 / 2 6 ASPH" c IMEI № 869268043862781 и телевизор марка „StarLight“, модел 32DM3500 и сер. № STA321810142001166EL, поставен в жълт кашон с размер на плазмен телевизор с рисунка на телевизор на него, облепен с черно тиксо. По пътя спрял таксиметров автомобил на „Транстриумф“ АД с водач св.Н.М., който го откарал до заложна къща „Линкеш“ на ул.“Капитан Райчо“, гр.Варна. Там подсъдимият продал телевизор марка „StarLight“, модел 32DM3500 и сер. № STA321810142001166EL, собственост на жертвата. В същото време откупил 5 от заложната къща по-рано заложения си мобилен телефон.

. В 22.04ч. на същата дата М. отново се върнал в жилището на жертвата, където отново пренощувал.