Решение № 283 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500410 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 188/13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 7425/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено по отношение на ответницата Н. Н. Е., ЕГН **********, от гр. Червен бряг, че същата дължи на ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, сумата от 233,83 евро, представляваща остатък от главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ013044/27.11.2024 г.

Със същото решение е отхвърлена, като неоснователна исковата претенция за признаване на вземането на ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД за законна лихва върху главницата за периода от 13.08.2025 г. до изплащане на вземането.

Осъдена е Н. Н. Е. ЕГН **********, от гр. Червен бряг да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, сумата от 191,91 евро, представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 298,64 евро, представляваща направени деловодни разноски в исковото производство, съобразно признатата част от вземането.

1

Осъден е „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *** да заплати на адв. А. З. Д. от АК - София, адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 97,15 евро с ДДС в заповедното производство и в размер на 16,07 евро с ДДС в исковото производство.

Отхвърлено е, като неоснователно искането на ответницата Н. Н. Е., ЕГН **********, от гр. Червен бряг за разсрочване на изпълнението на постановеното решение при условията на чл.241 от ГПК.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от Н. Н. Е., ЕГН ********** чрез пълномощника й – адв. А. Д. от САК, в която се изразява становище, че решението на ПлРС е недопустимо и следва да се обезсили, поради произнасяне на съда по непредявен иск, а именно на извъндоговорно основание, при издадена заповед за изпълнение на Договор за кредит, като е допуснал недопустимо изменение на иска, както на основанието, така и на петитума. Ако съдът счете първоинстанционното решение за допустимо, въззивницата изразява становище, че същото е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон - погрешно приложение на чл.23 от ЗПК и допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК. Въззивницата твърди, че съдът служебно е присъдил суми на ищеца на основание, непредявено в исковата молба и така е нарушил диспозитивното начало и равнопоставеността на страните. Твърди, че ако се възприеме, че съдът следва да приложи нормата на чл.23 от ЗПК автоматично, като смени основанието, въпреки че е заявено договорно такова, то това означава, че потребителят, като по-слаба страна, е поставен в по-неблагоприятно положение от други субекти, вкл. търговец, за които няма да се приложи чл.23 от ЗПК. При липса в исковата молба на позоваване на дължимостта на претенцията на извъндоговорно основание, присъждането й на такова е недопустимо. Въззивницата твърди, също така, че във вече висящ процес на договорно основание, преминаването към извъндоговорно представлява изменение на основанието и петитума на предявения иска, а такова изменение е недопустимо и не следва да се приема от съда. Следва да има идентичност между заявената претенция в заповедното производство и тази в исковото производство по чл.422 от ГПК, както по основание, така и по размер. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че решението не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, 2 въззивницата твърди, че същото е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, като посочва, че съдът не е събрал доказателства за настъпването на предсрочната изискуемост на процесното вземане, както и не ги е обсъдил в мотивите на съдебното решение, т.е. не е обосновал решението си по отношение на въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като същата е посочена в исковата молба като основание за претендиране на вземането от ищеца, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК.

Въззивницата моли Окръжния съд, да обезсили първоинстанционното решение, като недопустимо в частта, в която е уважен искът по чл.422 от ГПК за размера на неизплатената главница. Ако съдът счете първоинстанционното решение за допустимо, въззивницата моли съда да го отмени, като неправилно, поради противоречие с материалния закон в частта, в която се установява съществуването на вземането за остатъка от главницата. Ако съдът не счете първоинстанционното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, въззивницата моли съда да го отмени, като неправилно, поради съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 вр. ал.2 от ЗА в исковото производство в размер на 245,42 евро, с вкл. ДДС.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „КЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. С. М., в който се изразява становище, че постановеното първоинстанционно решение в частта, с която са уважени предявените искове е правилно и законосъобразно. Твърди се, че в процесния случай ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтичащо от Договор за потребителски кредит, по силата на който заемната сума е била реално предоставена на ответника и именно това правоотношение е въведено като предмет на спора и е било разгледано от съда. Обстоятелството, че в рамките на спора съдът е достигнал до извод за недействителност на договора, не води до промяна на предмета на делото, нито до въвеждане на ново основание на иска. При така установената недействителност, съдът е длъжен да приложи предвидената в специалния закон последица, а именно тази по чл.23 от ЗПК и потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи. Твърди 3 се, че съдът е разгледал същото спорно право, произтичащо от същия фактически състав, но е приложил материалноправна норма, уреждаща последиците от вече установената недействителност, като това е въпрос на правна квалификация и приложение на закона, а не на изменение на основанието на иска. Ищецът не е изменял иска си, не е заменял основанието, не е въвеждал нов фактически състав и не е претендирал друго вземане.

Твърди се, че прилагането на чл.23 от ЗПК не влошава положението на потребителя, а напротив, ограничава отговорността му единствено до чистата стойност на кредита и изключва лихви и разходи.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

С Определение № 1426/25.03.2026 г., постановено по гр. дело № 7425/2025 г. по описа на ПлРС е оставена без уважение молбата на Н. Н. Е. от гр. Червен бряг за изменение на Решение № 188/13.02.2026 г., постановено по същото дело в частта, досежно деловодните разноски.

Постъпила е частна жалба от Н. Н. Е., ЕГН ********** чрез пълномощника й – адв. А. Д. от САК против постановеното определение на ПлРС по реда на чл.248 от ГПК, в която същата моли съда, да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, като присъди на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер с вкл. ДДС. В жалбата се твърди, че релевантен е интереса, който е изходно положение, което обуславя какви и колко искове да бъдат предявени. В случая са предявени два самостоятелни обективно кумулативно съединени иска, като уважаването на всеки един иск води до постигането на различен правен резултат. Твърди се, че няма как двата иска да защитават един и същ правен интерес, поради което и адвокатското възнаграждение не следва да съвпада със сбора от цената на отделните искове, а за всеки да бъде присъдено отделно такова. В случая, следва да бъдат заплатени две отделни адвокатски възнаграждения по всеки от самостоятелно предявените искове. Цитира се съдебна практика на ВКС и на СЕС.

Постъпил е отговор на частната жалба от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. С. М., в който се изразява становище, че 4 обжалваното определение е правилно, като с постановеното първоинстанционно решение, ПлРС правилно е присъдил и разпределил разноските по делото.

В съдебно заседание, въззивницата Н. Н. Е. не се явява и не се представлява. В депозирана молба, пълномощникът й – адв. А. Д. от САК поддържа въззивната жалба. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на другата страна.

В съдебно заседание, въззиваемият „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *** не се представлява. В постъпила молба от пълномощника – адв. С. М. чрез ЕПЕП на 26.05.2026 г., докладвана по делото на 27.05.2026 г., след приключване на о.с.з., се поддържа изцяло отговора на въззивната жалба, с искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма 5 произнасяне в повече от поисканото.

Пред Районен съд – Левски е депозирана искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *** с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

Образувано е гр. дело № 838/2025 г. по описа на Районен съд – Левски. С Определение № 1000/19.11.2025 г. е прекратено производството по гр. дело № 838/2025 г. по описа на Районен съд – Левски и същото е изпратено на Районен съд – Плевен по подсъдност. Пред Плевенски районен съд е образувано гр. дело № 7425/2025 г. по описа на същия съд, чието решение е предмет на въззивна проверка.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *** пред Районен съд - Левски е образувано ч.гр.д. № 720/2025 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 387/14.08.2025 г., с която е разпоредено Н. Н. Е., ЕГН **********, от гр. Червен бряг, обл. Плевен да заплати на заявителя „КРЕДИТ ИНС“, ЕИК *** следните суми: 583,34 лв., представляваща главница; законната лихва върху главницата за периода от 13.08.2025 г. до изплащане на вземането; 126,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2025 г. до 27.07.2025 г..; 15,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2025 г. до 08.08.2025 г., както и да заплати следните разноски на заявителя „КРЕДИТ ИНС“, ЕИК ***: държавна такса в размер на 21,25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от дължими суми по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № ДЗ013044/27.11.2024 г. С оглед постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, с Определение № 779/12.09.2025 г., постановено по гр. дело № 720/2025 г. по описа на ЛРС е указана на заявителя възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Подаденото възражение от длъжника /ответника/ обуславя допустимостта на настоящия установителен иск, който е предявен за сумата от 457,34 лв., представляваща остатък от главницата по договора.