Решение № 823 от 21.07.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Кюстендил, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. А.а като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520103786 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С. ш.“ № ***, срещу В. А. З., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ № *.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2 000 лв. (1022,58 евро след превалутиране по официалния валутен курс), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 980 лв. и 20 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 10.09.2025 г. до окончателното плащане. За вземането е издадена Заповед № 368/03.10.2025 г. по ч. гр. д. № 534/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

Ищецът твърди, че на 08.05.2022 г. ответникът виновно е причинил пътнотранспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № КН **** ВТ, за който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество. Сочи, че ответникът не е спрял на пътен знак Б2, отнел е предимството на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № КН ****ВХ, напуснал е местопроизшествието преди пристигането на органите за контрол, управлявал е с временно отнето свидетелство за управление и впоследствие в кръвната му проба е установен 1 етилов алкохол. По образуваната щета № 0902-5060-22-000032 дружеството е изплатило на собственика на увредения автомобил 1 980 лв. и претендира още 20 лв. обичайни разноски по ликвидацията на щетата.

В подкрепа на иска дружеството се позовава на застрахователната полица, протокола за ПТП с пострадали лица, материалите по досъдебното производство, преписката по ликвидацията на щетата, платежното нареждане за обезщетението, справката на ОДМВР – Кюстендил за статуса на свидетелството за управление и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Поддържа, че всяко от твърдените обстоятелства по чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ е самостоятелно достатъчно да породи регресното право, а установената по-късно алкохолна концентрация обосновава и основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

В последното открито заседание ищецът не изпраща представител, но с предварително депозирано писмено становище поддържа иска, като претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът оспорва иска. Не отрича настъпването на произшествието, валидността на застраховката и изплащането на обезщетение. Поддържа, че пътният знак Б2 е бил закрит от клони, че се е движил със съобразена скорост и че е напуснал мястото поради главоболие, световъртеж и позиви за повръщане след удара. Твърди също, че е бил правоспособен водач за категория „В“. В първото открито заседание чрез процесуалния си представител изрично признава вината си за причиняването на ПТП и заявява, че не оспорва факта на изплащане на застрахователното обезщетение.

За установяване на причината за напускането ответникът ангажира показанията на свидетеля Т. Ст.. В устните състезания поддържа, че специалните предпоставки за регрес не са доказани и моли искът да бъде отхвърлен. Не оспорва заключението на вещото лице след изслушването му и не ангажира доказателства, които да оборят официалната справка на МВР за временно отнетото свидетелство.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното ч. гр. д. № 534/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево се установява, че по подадено на 10.09.2025 г. заявление е издадена Заповед № 368/03.10.2025 г. по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение. Настоящият иск е предявен от заявителя срещу възразилия длъжник в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и има за предмет вземането по издадената заповед. Налице е правен интерес от търсената установителна защита, поради което искът е допустим.

Налице е пълно тъждество между страните, основанието и размера на вземането по заповедта и по установителния иск. Допълването на доклада с чл. 500, ал. 2 КЗ не представлява изменение на иска, тъй като още в исковата молба е въведен фактът, че към произшествието ответникът е управлявал с 2 отнето свидетелство. Правната квалификация се определя от съда въз основа на наведените факти, а не от посочената от страната законова разпоредба.

Следователно възражението за недопустимост е неоснователно.

Съдът установява фактите след съвкупна преценка на приетите писмени доказателства, материалите по досъдебното производство, показанията на свидетеля Т. Ст., признанията на страните и заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Между отделните доказателствени източници няма противоречие относно настъпването и механизма на ПТП, участието и вината на ответника, наличието на застрахователно покритие, причинените имуществени вреди и извършеното плащане.

От застрахователна полица № BG/22/121003226932 се установява, че за лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. № КН ****ВТ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „Лев Инс“ АД за периода от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. Следователно към 08.05.2022 г. застрахователното правоотношение е било действащо.

На 08.05.2022 г. около 15:20 часа, на кръстовището на път III-6224 с път II-62 в района на бензиностанция „Струма петрол“, ответникът управлявал застрахования автомобил в посока от с. Сл.. При наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ той не спрял и навлязъл в кръстовището, като ударил движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № КН **** ВХ, управляван от Б. Н. К. и собственост на Н. Д. Д.. След удара автомобилът „Форд“ напуснал платното и се ударил в крайпътно дърво. При произшествието са пострадали Б. К.и Кр.

Д..

Механизмът на произшествието, противоправното поведение на ответника и причинната връзка с уврежданията по автомобила „Форд“ се установяват от протокола за ПТП с пострадали лица, материалите по досъдебното производство, признанието на ответника и приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза. Заключението е обосновано, почива на събраните материали и не е оспорено по същество, поради което съдът го кредитира. Възражението, че знакът е бил закрит не е подкрепено с доказателства и не опровергава нито признатото нарушение на правилото за предимство, нито експертно установения механизъм.

Вещото лице е анализирало мястото на удара, посоките на движение, деформациите по двата автомобила, протокола за оглед и снимковия материал.

Според заключението ударът е настъпил след навлизане на „Ауди“-то от пътя, сигнализиран със знак Б2, в траекторията на движещия се по пътя с предимство „Форд“. Уврежданията, включени в застрахователната калкулация, са технически съвместими с този механизъм и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.

След произшествието ответникът напуснал мястото преди пристигането на органите на МВР. Свидетелят Т. С. установява, че ответникът му се обадил по телефона, казал, че е ударил главата си и че има главоболие и 3 световъртеж, след което свидетелят го откарал до дома му в гр. Кюстендил.

Свидетелят не помни да е видял рана. Не се установява ответникът да е бил отведен в лечебно заведение, да е потърсил спешна или друга медицинска помощ или да е разполагал с медицински документ за травма, налагаща незабавно напускане на местопроизшествието.

Показанията на свидетеля се кредитират относно проведеното телефонно обаждане, заявените от ответника оплаквания и превозването му до дома. Свидетелят обаче не е медицинско лице, не е присъствал на самия удар и не установява външно видима травма или поведение, сочещо на животозастрашаващо състояние. От показанията му не следва, че целта на напускането е била получаване на медицинска помощ - напротив, ответникът е отведен до дома си.

По случая е било образувано досъдебно производство № 299/2022 г. по описа на РУ – Кюстендил, прекратено с постановление на Районна прокуратура – Кюстендил от 31.10.2022 г. В постановлението е възпроизведено, че след напускането ответникът се прибрал в дома си и започнал да употребява алкохол, а по-късно доброволно се явил в полицията.

Прокурорското постановление не обвързва гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК и съдържащите се в него фактически изводи се преценяват наред с останалите доказателства.

С протокол № 210/10.05.2022 г. в изследваната кръвна проба е установен етилов алкохол с концентрация 3,45 промила. Пробата обаче не е взета на мястото и непосредствено при произшествието. По делото не е изслушана токсикологична експертиза и липсват данни, въз основа на които да се направи надеждно обратно изчисление на концентрацията към 15:20 часа на 08.05.2022 г., особено предвид сведенията за прием на алкохол след прибирането на ответника у дома.

От писмото и справката на ОДМВР – Кюстендил се установява, че свидетелството за управление на ответника е било иззето на 21.08.2021 г. във връзка с нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а с последващо наказателно постановление от 09.09.2021 г. му е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Свидетелството е възстановено на 23.11.2023 г.

Към датата на процесното ПТП - 08.05.2022 г., срокът на лишаването не е бил изтекъл и свидетелството е било временно отнето.

Справката е издадена от компетентен държавен орган въз основа на данните в автоматизираната информационна система и удостоверява официално датите на изземване и възстановяване на свидетелството, както и периода на наложеното лишаване от право на управление. Ответникът не оспорва истинността на документа и не представя доказателство за по-ранно възстановяване на свидетелството или за спиране на изпълнението на мярката и наказанието.

За вредите по автомобила „Форд Мондео“ ищецът е образувал щета № 0902-5060-22-000032. С платежно нареждане от 27.06.2022 г. е изплатил на 4 собственика Н. Д. обезщетение от 1 980 лв. Плащането не се оспорва от ответника. Според съдебно-автотехническата експертиза стойността за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени възлиза на 3 338,25 лв., а действителната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието е 2 075,31 лв. Изплатените 1 980 лв. не надхвърлят действителния размер на вредата.

Преписката по щетата съдържа уведомяване за събитието, опис на уврежданията, снимков материал, експертна оценка, ремонтна калкулация, доклад за определяне на обезщетението и платежно нареждане. Тези действия обективно налагат административни и експертни разходи по завеждане, проверка, оценка и приключване на щетата. Претендираните 20 лв. са в обичайния минимален размер за такава ликвидационна дейност.

Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът формира изводите си след преценка на всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност. В тежест на ищеца по чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже валидното застрахователно правоотношение, виновното причиняване на вредите, плащането и размера на обезщетението и поне една от специалните предпоставки за регрес. Ответникът носи тежестта за доказване на твърдяното изключение по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – наложителност от медицинска или друга неотложна помощ.

Направените в откритото заседание изявления, че ответникът е виновен за ПТП и че изплащането на обезщетението не се оспорва, представляват признания на неизгодни за страната факти по смисъла на чл. 175 ГПК. Те се подкрепят от писмените доказателства и експертизата и поради това съдът ги възприема. Признанието на вината не освобождава ищеца от доказване на специалното регресно основание, но отстранява спора относно общия деликтен фактически състав.

Протоколът за ПТП и справката на МВР са официални документи и се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените от длъжностните лица действия и непосредствено възприети обстоятелства. Тази сила не е оборена. Прокурорското постановление за прекратяване няма обвързващото действие на влязла в сила присъда по чл. 300 ГПК, затова съдът не възприема автоматично правните му изводи, а ползва съдържащите се в преписката първични доказателствени материали и ги съпоставя с останалите доказателства.