Решение № 40 от 03.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ботевград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20241810200453 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„В.Г.“ ЕООД – гр.*, с ЕИК *, представлявано от управителя му ***, чрез адв.Н. Д. от БАК е обжалвало в законния срок електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505177728 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, като се присъдят и направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява, а в писмена молба от упълномощения адв.Н. Д. от БАК се заявява, че се поддържа жалбата, прилагат се и писмени доказателства.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, редовно призована,в съдебно заседание се представлява от юрк. Др. Д, който иска от съда да потвърди обжалвания ЕФ като законосъобразен и правилен и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505177728/16.02.2022г.; известие за доставяне; пощенски плик; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; справка за собственост на МПС – извлечение; снимков материал – 2 бр.; извлечение с данни за местонахождение на СКТ 20342 и местно компетентен съд; Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на УС на АПИ ведно с бланка на електронен фиш; пълномощно, писмо с вх.

№ 8946/30.10.2024 година от АПИ, с приложени към него извлечение от Електронната система за история на обработка на нарушението и становище от отдел „УИСИ“ с приложени трафични данни, се установява следната фактическа обстановка:

На 16.02.2022г., в 17,14 ч. с устройство № 20342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) влекач м.„*“ с регистрационен номер *, с техническа допустима максимална маса 18 600 кг, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, по път А-2 км 61+656, в община Правец, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно „В.Г.“ ЕООД – гр.*.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в 2 законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай се установи, че на 16.02.2022г., в 17,14 ч., П П С влекач м.„*“ с регистрационен номер *, с техническа допустима максимална маса 18 600 кг, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, се е движил по път А-2 км 61+656, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Санкцията е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП , според който Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , на собственика се налага имуществена санкция, се наказва с имушествена санкция в размер 2500 лв. Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото).

3

Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е. ал. 8 от ЗДвП, а именно: „ Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл, 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“

Посочените по-горе разпоредби по императивен начин придават отнапред ясно изразена доказателствена стойност на създаваните доклади и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките от Електронната система за събиране па пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.

В процесния случай жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция „Пътна инфраструктура“. В посочения в ЕФ времеви диапазон не са декларирани съответните данни и е било невъзможно изчисляването дължимата тол такса. В следствие на това, тол такса, която да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена (образувана). Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – тоест санкционираното нарушение не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".

С оглед на принципа на служебното начало за съдебния състав 4 възниква задължение да се изясни дали така определеното от българския законодател наказание "имуществена санкция" във фиксиран размер от * лева, независимо от характера и тежестта на нарушението противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която разпоредба въвежда задължение за държавите - членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) е възприето, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. При нетранспониране на директива в срок или при неправилното транспониране /каквото според този съдебен състав с оглед практиката на СЕС е налице/ се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата от националните юрисдикции. Следователно и българските юрисдиксии са длъжни при определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на наказанията, което от своя страна се осъществява чрез преценката за наличие на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложеното означава, че при определяне на наказанието съдът следва да приложи пряко чл. 9а от Директива1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) като в съответствие с принципа на пропорционалност извърши преценка дали с оглед извода за съставомерност на извършеното деяние следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, в който смисъл е и горецитираната съдебна практика. В този ред на мисли при преценката за наличие на маловажен случай съдът взема предвид, че видно от справката за подадени тол декларации за процесното ППС на дата 16.02.2022г. са декларирани и са платени тол такси преди нарушението.

Следователно, макар и по делото да не са събрани доказателства за 5 стойността на дължимата тол такса за процесния пътен сегмент, за който не е подадена тол декларация, по пътя на дедукцията следва, че дължимата тол такса за процесния участък от платената пътна мрежа едва ли би надвишила сумата, платена за пътния участък, изминат през целия ден.

С оглед гореизложеното съдът намира, че въпреки безспорно да се установява извършването на санкционираното административно нарушение от обективна и от субективна страна, предвиденото от българския законодател наказание, несъответстващо на принципа на пропорционалност ведно с извода на съда да породилия се директен ефект на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неправилното транспониране в българското законодателство и извършената на тази основа преценка за наличие на "маловажен случай" формира у този съдебен състав извод, че деянието следва да се квалифицира като "маловажен случай". Това е така, защото настъпилите вследствие на него вредни последици обуславят по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, при които не е подадена тол декларация за за множество участъци от пътната мрежа. В случая сумата, която не е постъпила в държавния бюджет следствие липса на подадена тол декларация за един сегмент от платената пътна мрежа е в пъти по - ниска от размера на санкцията и в сравнение със случаите, в които не е подадена тол декларация за множество участъци от пътната мрежа.