Решение № 260576 от 03.11.2020, Районен съд - Бургас

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№

260576 / 03.11.2020 год., гр. Бургас

Бургаският районен съд XXXVII – ми граждански състав

На трети ноември две хиляди и двадесета година

В закрито заседание, в състав:

Районен съдия: Асен Радев при секретаря_____________, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2132 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал.1 от ГПК и е по молба на адв.Ч. - процесуален представител на ответния Гаранционен фонд, за допълване на постановеното по делото решение.

В молбата се посочва, че актът е непълен, тъй като в него не е отразено, че е постановен при участието на третото лице – помагач на страната на ответника.

Препис от същата е връчен на ищеца, който изразява становище за нейната основателност.

Молбата е депозирана в преклузивния срок, пред надлежен съд, от надлежна страна (р-1458-69-I), поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Делото е образувано по искова молба на С.А.С., за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на ищеца сумата от 4500 лв. – неплатен остатък от дължимо обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2018 год. в с.Р*, общ.Т*, по вина на водач, управляващ мотоциклет без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при което е увреден собствения на ищеца мотоциклет „***”, рег. № *******, ведно с мораторна лихва в размер на 716.25 лв., начислена за периода от 19.09.2018 год. до 06.05.2020 год., както и законната лихва върху горната главница, начиная от 11.05.2020 год. до окончателното й изплащане.

В този смисъл е и постановеното решение

(поправено по реда на чл.247 от ГПК), с което предявените искове са уважени частично - за основателните им размери, отхвърлени са за неоснователните, като са разпределени и деловодните разноски.

Допълване по см. на чл.250 от ГПК би било мислимо, при положение, че липсва произнасяне по цялото искане на страната, какъвто случаят очевидно не е – съдът в своя акт е взел отношение и по главния иск, и по акцесорния иск за мораторна лихва, както и по претенцията за законна такава, присъдил е исканите разноски, т.е. произнесъл се е по всички искания, с които е сезиран - така, както са били заявени и докладвани на страните.

Що се отнася до отношенията между подпомагаща и подпомагана страна, предвид интереса на ответника - настоящ молител от привличане на помагач, не диспозитива, а мотивите биха послужили и имат ex lege обвързваща сила.

Т.е. помагачът е обвързан по силата на закона, а не защото така е записано в съдебното решение, която обвързаност ще следва от акта за конституиране на третото лице и съдебния акт. Отделен е въпросът, че ако и да е отбелязано, че решението е постановено при участието на помагача, то не е част от диспозитива в тесен смисъл, ерго - липсата му не би могла да се отрази дори и на последиците по чл.223, ал.1 от ГПК, отново настъпващи ex lege, в отношенията на подпомагащата с насрещната страна.

По изложените съображения и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Гаранционен фонд, с правно основание чл.250 от ГПК, за допълване на решение № 260316 / 01.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 2132 / 2020 год. на Бургаския районен съд.

Допълнителното решение е неразделна част от решение № 260316 / 01.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 2132 / 2020 год. на Бургаския районен съд и подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия:

/п/

Вярно с оригинала: М Е