Решение № 354 от 28.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Русе, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520103310 по описа за 2024 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, представлявано от управителя Илиан Милев, твърди, че доставил на ответницата с абонатен № 2006136 и партида № 499/51, питейна вода и отвеждал отпадъчните й води, за имот, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, за което тя дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите й питейна вода и такса канал. Договорните отношения с ответницата се основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите съгласно чл.71, ал.2, от които потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок до 30 дни от влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В указания срок Б. не е подала такова заявление, с което е приела отношенията с оператора да се регулират от Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014г. За периода 08.02.2023г. до 08.11.2023г. ответницата е ползвала услугите на ищеца, но не е заплатила сумите за доставената й питейна вода и такса канал в общ размер на 685.73 лева, за което са били издадени съответните 9 броя фактури. Първата фактура за процесния период е от 01.04.2023г. не е била платена в 30 дневен срок, в резултат на което Б. е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 30.40 лева за периода 01.05.2023г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 19.01.2024г. За дължимите суми ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 304/2024г. по описа на РРС, но ответницата не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от 1

ГПК на длъжника и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея, което той е направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. Б., че дължи сумата от 685.73 лева главница за периода от 08.02.2023г. до 08.11.2023г. по партида № 499/51 и лихва за забава върху главницата в размер на 30.40 лева за периода от 01.05.2023г. до 19.01.2024г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 20.01.2024г. и разноските по заповедното производство в размер на 49.00 лева, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 304/2024г. по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Н. Б. Б. призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес, не е открита. Назначеният й особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че ищецът е представил фактури за доставки на питейна вода и за предоставени услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води за жилищен имот. От тях обаче не може да се направи обосновано заключение за каквито и да било облигационни отношения на ответницата с ищцовото дружество. На следващо място, ищецът не представя доказателства за действителното извършване на доставки на питейна вода до посочени обект /претенцията за услуги по отвеждане и пречистване е следствие на доставката на питейна вода/. Ищецът не представя доказателства, а и особеният представител оспорва да е било извършвано правилно отчитане на доставки на питейна вода до посочения обект. От представените фактури прави впечатление, че разходът на вода варира между 6 и 23 куб.м., което е нереалистично спрямо нормалното ползване на вода, което обичайно е в близки граници за всеки обект. Оспорва и обстоятелството, че фактурираното количество питейна вода е правилно определено, включително и това, разпределено от общия водомер. Видно от посочения адрес на имота, за който се твърди да е извършвана доставката, това е апартамент от етажна собственост. Съгласно чл.30 от Наредба № 4/2004г. и чл.25 от ОУ разликата между сбора на индивидуалните отчети и отчета на общия водомер се разпределя пропорционално между абонатите в етажната собственост. В ал.5 и сл. на чл.25 от ОУ има предвидена специална процедура в случаите, докато тази разлика е по-голяма от 20%. В настоящия случай очевидно тази разлика е много по-голяма. Вижда се от представените фактури, че в повечето от тях разпределената от общия водомер вода е между 25% и 42%. В същото време ищецът не е представил доказателства, че е провел процедурата по чл.25, ал.5 и сл. от ОУ.

По тези съображения счита, че предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

2

Представено е заявление подадено от ответницата на 04.01.2021г. за промяна на партида, в което е посочила, че като нов собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, желае партидата № 499/51 за ползване на питейна вода да бъде прехвърлена от името на предишния собственик на имота, на нейно име. Представено е и предписание от 08.08.2023г. до ответницата да извърши периодична проверка на индивидуалния си водомер в имота, поради изтекъл 10 годишен срок. По делото не са представени доказателства, това предписание да е било изпълнено от страна на ответницата. Представени са електронни карнети, в които е отразена потребеното количество вода в имота на ответницата за периода от 01.05.2023г. до 19.01.2024г. включително. Отразеното в електронния карнет изцяло съвпада с отразеното в издадените от ищеца на ответницата 9 броя фактури за ползвана от нея питейна вода и такса канал за периода от 08.02.2023г. до 08.11.2023г., която е в размер на 685.73 лева, за имота, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, с абонатен № 2006136 и партида № 499/51. Представени са и уведомления изпратени до управителя на ЕС за начислена и разпределената от общия водомер вода, като по делото не са представени доказателства той да е оспорил същите в указания й срок и да е била сформирана Комисия от представители на ЕС и ВиК, които да установят какви са причините за натрупаните разлики по общия водомер. Поради това е разликата е била разпределена между всички собственици на имоти и потребители в ЕС. Ищецът издал на ответницата 9 броя фактури за ползвана от нея питейна вода и такса канал за периода от 08.02.2023г. до 08.11.2023г. в размер на 685.73 лева, за имот, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, с абонатен № 2006136 и партида № 499/51.

Ицовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за начислената от него на ответницата потребена вода и такса канал за периода от 08.02.2023г. до 08.11.2023г. по издадените 9 броя фактури, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 304/2024г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение е била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, но Н. Б. не е била открита и заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея, което той е направил по настоящото дело.

Не се спори по делото, че лихвата за забава върху главницата от 685.73 лева за периода от 01.05.2023г. до 19.01.2024г. включително възлиза в размер на 30.40 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

От представеното заявление за промяна на партида и останалите писмени доказателства е видно, че ответницата се явява потребител съобразно правилата в одобрените ОУ на ищцовото дружество, на доставяна от последното питейна вода и отвеждане на отпадъчните й води за нейн имот, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, с абонатен № 2006136 и партида № 499/51. Договорните отношения на ищеца с ответницата се основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на 3 потребителите съгласно чл.71, ал.2, от които потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок до 30 дни от влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В указания срок Б. не е подала такова заявление, с което е приела отношенията с оператора да се регулират от Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014г. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, последните са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От представеното електронно извлечение от електронен карнет за имота, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, с абонатен № 2006136 и партида № 499/51, е видно, че в края на периода – на 08.11.2023г. е бил извършен реален отчет, което означава, че дори и да е имало служебно начислена консумация преди това, с реалния отчет консумацията е била изравнена. По отношение на възражението на особения представител за начислените количества потребена вода от общия водомер, по делото са представени 4 броя уведомления отправени до управителя на етажната собственост, две от които са били получени, а две непотърсени.

Липсват доказателства етажната собственост да е подала заявление към ВиК, за да се сформира комисия и заедно с ЕС – всички собственици с комисия да установят каква е причината за натрупаните разлики, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 от ОУ. Отразеното в електронния карнет изцяло съвпада с отразеното в издадените от ищеца на ответницата 9 броя фактури за ползвана от нея питейна вода и такса канал за периода от 08.02.2023г. до 08.11.2023г., която е в размер на 685.73 лева, за имота, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, с абонатен № 2006136 и партида № 499/51. Поради това и съдът счита, че от представените счетоводни документи, счетоводни справки, електронен карнет и останалите писмени доказателства, се доказва по категоричен начин по делото, че Н. Б. се явява потребител съобразно правилата в одобрените ОУ на ищцовото дружество, на доставяна от последното питейна вода и отвеждане на отпадъчните й води за нейн имот, находящ се в гр.Русе, кв.”Чародейка”, бл.307, вх.Б, ет.7, ап.19, с абонатен № 2006136 и партида № 499/51, както и че дължи на ищеца сумата от сумата от 685.73 лева главница за периода от 08.02.2023г. до 08.11.2023г. Дължимите суми за ползваните от ответника ВиК услуги не са били заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, поради което и ответницата дължи лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2023г. до 19.01.2024г. Не се спори по делото, че лихвата за забава върху главницата от 685.73 лева за периода от 01.05.2023г. до 19.01.2024г. включително възлиза в размер на 30.40 лева. Следва да се отбележи и че с извършеното плащане от страна на ответницата, горепосочените факти и обстоятелсдтва допълнително се доказват.

След образуването на заповедното производство и след предявяването на настоящия положителен установителен иск, ответницата е извършила плащане на каса на ищеца за сумата от 771.43 лева. С плащането на тази парична сума ищецът е приел, че задълженията на ответницата са погасени както следва: 462.89 лева – частично плащане на главницата;