Решение № 143 от 10.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Враца, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200587 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на *****-София против НП №НЯСС-106/10.05.22 г. на Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.190а, ал.2, вр.чл.138а, ал.3, т.5 ЗВ и на основание чл.200, ал.1,т.39 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. В жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното НП, с последващо приложение на чл.28 ЗАНН.

Ответната страна по жалбата, в приложено писмено становище на свой ред излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 1 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 22.07.2021 г., 5-членна комисия за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съораженията към тях, назначена от областния управител на област Враца със Заповед №РД-18-К-20/21.06.21 г., извършила оглед и проверка на язовир „Мраморчица”, находящ се в поземлени имоти със съответен идентификатор в землището на с.Мраморен и с.Г.Пещене, общ.Враца, представляващ държавна собственост съгласно Актове за публична държавна собственост с №3751/16.12.19 г. и №3752/16.12.19 г. и е с предоставени права за управелние на *****. Резултатите от този оглед и проверка били обективирани в констативен протокол от същата дата-№ОВР-44/22.07.21 г., като с него били дадени и задължителни предписания, съгласно чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, свързано с безопасната експлоатация на язовирната стена и съораженията към нея, със срок на изпълнение -30.09.21 г., а именно да се хоризонтира короната на язовирната стена. За направените констатации и дадените предписания с протокола от 22.07.21 г., ***** е била надлежно уведомена.

На 06.10.21 г., на горепосочения язовир била извършена нова проверка от служители на РО НЯСС СЗБ, между които и св.И.И. и И.С., за което е съставен констативен протокол №-03-01-65/07.10.21 г. При проверката е констатирано, че горепосочените предписания не са изпълнени. За това и на 15.11.21 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН№03-038/15.11.21 г. за извършено нарушение по чл.138а, ал.3, т.5, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ.

Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за констатираното с АУАН нарушение и на основание чл.200, ал.1,т.39 от ЗВ, на ***** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.

Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото: показанията на св.И.И. и И.С., имащи качество на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и съставяне на акта, горецитираните писмени доказателства – констативни протоколи от проверки, актове за публична държавна собственост, заповеди, кореспонденция по повод съставяне и връчване на АУАН и др. Тези констатации, в това число относно фактите за неизпълнение на предписанията свързани с безопасната експлоатация на 2 язовирната стена на процесния язовир, както към датата на проверката, така и впоследствие, не се оспорват и не се опровергават чрез съответно ангажирани доказателства и от самия жалбоподател.

При горната доказателствена съвкупност и установени фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приобщените по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци –дата и място на извършване, начин на извършване и обстоятелствата, при които е констатирано нарушението. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция. Изложените в обратен смисъл възражения в жалбата са напълно голословни.

Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя за налично нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй като въпросната законова разпоредба не лимитира броя на свидетелите очевидци, които могат да участват в процедурата по съставяне на акта. Подобно изискване има в разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, която обаче не касае процесния казус. Отделен е въпроса, че дори и налично, евентуално нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН откъм броя на свидетелите не е от естество да ограничи правото на защита на нарушителя и няма отношение към редовността на АУАН и НП от формална външна страна, а е относимо единствено към обосноваността им.

Не се споделят и възраженията за неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН: По силата на чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В настоящия случай срока за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на 30.09.21 г., поради което при неизпълнението му на следващата дата нарушението е било довършено.С 3 това се изпълняват законовите предпоставки, даващи право на наказващия орган да наложи предвидената санкция, но не започва да тече срока по чл.34 ЗАНН, защото изпълнителната форма на конкретното нарушение е бездействие и извършването му продължава до момента на изпълнение на дадените предписания. След като това не е било сторено към момента на обективираната в последващия констативен протокол №03-01-65/07.10.21 г. проверка, а няма твърдения или данни да е направено и до сега, то при съставянето на на АУАН не са били изтекли нормативно регламентираните срокове. Нещо повече, проверката не е била извършена на датата следваща изтичането на срока на изпълнение на предписанието, а няколко дни покъсно, но този период на закъснение е в полза на жалбоподателя, защото през него е можел да изпълни задължението си, но не го е направил, поради което и не може да черпи права от свое противоправно поведение.

От материалноправна страна: От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в рамките на дадения срок за изпълнение на посочените в протокола от 22.07.21 г. задължителни предписания -до 30.09.21 г. да се хоризонтира короната на язовирната стена, както и към момента на съставяне на процесния АУАН, жалбоподателят не е бил изпълнил тези предписания, имащи задължителен характер, съгласно чл.138а, ал.3, т.5 ЗВ.

За това си поведение жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1,т.39 от ЗВ, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ.

Съдът не възприема и изложените в жалбата доводи по пункт 4 за незаконосъобразност на обжалваното НП, свързани със съдържанието на първоначално дадените предписания откъм конкретен обем на възложени действия по възстановяване на язовирната стена спрямо техническите предписания, дадени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоржанията към тях. С въпросните доводи фактически се оспорва законосъобразността на даденото предписание, която обаче подлежи на съдебен контрол по друг нормативен ред /по реда на АПК/ и пред друг компетентен орган/съответен административен съд/.При това положение, в рамките на настоящето производство, съдът няма компетенции за преценка на въпросната законосъобразност на предписанието като индивидуален административен 4 акт и тези доводи, като ирелевантни не подлежат на обсъждане. В рамките на настоящето производство значение имат единствено фактите за налично, влязло в сила предписание, което е подлежало на изпълнение и съответно не е било изпълнено. В случая по делото безспорно се установи, наличието на такова задължително предписание и неговото неизпълнение. Не се спори и съответно няма данни, че жалбоподателят е атакувал предписанието по горепосочения ред, със съответно спиране на изпълнението, поради което и даденото предписание по чл.138а, ал.3,т.5 ЗВ, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ е било задължително за изпълнение от страна на жалбоподателя в определения срок.

При това положение са налице всички съставомерни елементи от състава на нарушението по чл.200, ал.1,т.39 ЗВ.

Не се споделят и последната група доводи в жалбата за приложение на чл.28 ЗАНН: както правилно е приел и АНО в обжалваното НП, обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици не води до извод за маловажност на случая, тъй като се касае до формално нарушение. Отделно от това преките и непосредствени последици от техническото състояние на язовирните стени и съораженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, културното наследство и стопанската дейност.

При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се наложи за извършеното нарушение и при предвидени в закона размери на санкцията от 1000.00 лв. до 20 000.00 лв., в случая АНО е наложил такава в минимален размер.При това положение не следва да се обсъжда наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и същото следва да приеме за справедливо.

При този изход на спора и предвид направеното искане от страна на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100.00 лв.

Предвид на всичко гореизложено, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-106/10.05.2022 г. на Председателя на ДАМТН, с което на Д***** е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. на основание чл.200, ал.1,т.39 ЗВ, за извършено нарушение по чл.138а, ал.3,т.5, вр.чл.190а, ал.2 ЗВ.

ОСЪЖДА Д***** ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6