Решение № 29 от 11.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330205680 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба, подадена от М. Й. от *** против Наказателно постановление № 25-1030-006662/11.09.2025 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.162, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“в размер на 100 лв. /51.13 евро/. С жалбата се изразява несъгласие с направените в наказателното постановление изводи и се моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски .

Със същото наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено и административно наказание глоба в размер на 200 лв. /102.26 евро/. Поради оттегляне на жалбата производството е прекратено и наказателното постановление е влязло в законна сила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.А. Й., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Според постъпилото писмено становище наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 09.08.2025 г. в 13:10 ч. в община Пловдив, на път Втори клас № II - 86 км 6+944 посока запад-север жалбоподателят бил установен да управлява товарен автомобил Фолксваген Тигуан с рег.№ *** собственост на Порше Лизинг ЕООД клон Пловдив с БУЛСТАТ 1312836540065. При направена справка ОДЧ сектор Пътна полиция било установено, че жалбоподателят като чужденец дългосрочно пребиваващ в Република България управлява МПС със СУМПС номер *** /образец ***/, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз, ЕИП или Швейцария след изтичане на една година от издаване на документа за пребиваване. При направената справка било установено, че първоначалното разрешение за пребиваване номер *** е от 25.10.2016 г.

Поради оттегляне на жалбата по отношение на пункт първи на наказателното постановление фактическата обстановка досежно останалите факти и обстоятелства в него, свързани с първото нарушение, не е предмет на обсъждане в настоящото решение.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел съставилият акта Т. Д. Д. потвърди направените в него констатации и обстоятелствата, при които е протекла проверката.

Правилно и в съответствие с получената от ОДЧ сектор Пътна полиция информация е установено, че жалбоподателят има издадено първоначално разрешение за пребиваване .

При направена справка в ОД на МВР Пловдив, сектор Миграция се установява, че жалбоподателят има разрешено и продължително пребиваване в ОД на МВР Пловдив, а с решение № 715734/05.12.2019 г. на Дирекция „Миграция“ София същият има разрешено постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1 т.4 от Закона за чужденците на Република България.

Полученото от страна на жалбоподателя разрешение за постоянно пребиваване обаче по никакъв начин не променя правните изводи, направени в акта за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление.

Жалбоподателят притежава Разрешение за Постоянно пребиваване в Република България. Жабоподателят е притежавал и първоначално разрешение за пребиваване.

В настоящия случай при проверката жалбоподателят е представил СУМПС, издадено в Република ***. В тази връзка релевантна за спора на първо място е именно валидността на чуждото СУМПС на територията на Република България и едва след това приложението на чл. 162, ал.

2 от ЗДвП по отношение срока, в който може да се управлява с такова валидно чуждо свидетелство преди притежателят му да трябва да го замени с българско такова. От фактическото описание е видно, че административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от собственик със свидетелство за правоуправление, невалидно за територията на Република България.

2

Обстоятелството, че жалбоподателят е получил статут на продължително, постоянно пребиваващ чужденец в Република България го е задължило в едногодишен срок от получаване на статут за пребиваване да замени свидетелството си за управление на МПС, издадено в Република ***, с такова, което да отговоря на изискванията на закона - да е издадено от Република България или от Република ***, но при условие, че същото отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за движението по пътищата. Представеното към момента на проверката СУМПС на името на жалбоподателя не отговаря на изискванията на Конвенцията и на приложение № 6 към нея. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал.

1 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна п о Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него ; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Посочените хипотези от т. 1 до т. 5 от разпоредбата са алтернативни, т. е. наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидност на издадено свидетелство за управление на МПС на територията на Република България.

Копие на притежаваното от жалбоподателя СУМПС, издадено от Република ***, е приложено към административнонаказателната преписка. Същото не попада в нито една от посочените по-горе хипотези.

Същото не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП.

Действително, Република *** се е присъединила към Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. (Виенската конвенция) на 22.01.2013 г. и съгласно чл. 47, § 2, б. "б. " от посочената Конвенция, същата е влязла в сила за тази държава 12 месеца след депозиране на нейния документ за ратифициране или присъединяване, или това е на 22.01.2014 г. Процесното свидетелство обаче е издадено преди тази дата и не съответства на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията - не са изписани всички задължителни данни съобразно указаното в т. 4 от Приложение № 6 на Конвенцията за движението по пътищата местожителство, не са налице реквизитите, посочени в т. 5 от Приложение № 6 – орган на издаване, т.6 място на издаване на свидетелството, подпис и/или печат от органа, издал свидетелството - т.7. Не на последно място в притежаваното СУМПС не е спазена регламентираната в Приложение № 6 към Конвенцията поредност с 3 данните, предвидени в нея .

На следващо място процесното СУМПС не попада в хипотезата на чл. 161, т. 2 от ЗДвП, тъй като цитираният в посочения законов текст чл. IV, б. „а“ о т Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, се отнася до свидетелствата за управление, издадени от изпращащата държава или неин орган, на член на въоръжена сила или цивилен компонент, какъвто по делото няма данни оспорващият да е.

Представеното свидетелство не е международно и не отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията. То е издадено от страна, която е извън изброените в т. 5 на чл. 161 от ЗДвП.

След като СУМПС на жалбоподателя издадено от Република ***, не е валидно на територията на Република България, което е безспорно установено, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при осъществяването на фактите, визирани в него.

Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се снабди с валидно СУМПС, за да управлява автомобил на територията на Р. България. Процесният случай не разкрива белезите на маловажен такъв. Управлението на МПС е правно регламентирана дейност, която се подчинява на строго предвидени правила и норми и следва да се осъществява само от лица, придобили свидетелство за управление на МПС по съответния ред.

Правилно е приложен материалният закон. Правилно е приложена и съответното на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.177, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата в редакцията, действаща към датата на извършване на нарушението /ДВ бр.2 от 03.01.2018 г./, е предвидено налагане на административно наказание „глоба“ от 100 лв. до 300 лв. На жалбоподателя е наложено административно наказание в минимален размер.

Така определеното и наложено на нарушителя наказание отговаря на критериите за определяне на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН, поради което същото се явява законосъобразно определено и наложено.

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., описанието на нарушението е ясно. Не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Поради изложеното следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

4

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

25-1030006662/11.09.2025 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив на името на М. Й. ЕГН ********** от *** за нарушение на чл.162, ал.2 от Закона за движение по пътищата .

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5