Решение № 1080 от 21.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501874 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С решение № 29/12.06.2017 г. по гр.д. № 432/2016 г. на Окръжен съд – Видин е признато за установено, че ответниците Т.С. И. и П. Л. Т. дължат на „Банка Пиреос България“ АД следните суми: 21 294.38 евро, представляващи изискуема и непогасена главница по ДК № 2587/R/2007 г. и анекса към него; 4 847.35 евро – просрочена и изискуема възнаградителна лихва по чл. 9, ал. 1 от ДК № 2587/R/2007 г. и анекса към него за периода 01.03.2014 г. – 13.03.206 г. (включително); 382.31 евро – изискуема наказателна лихва за забава по чл. 9, ал. 2 от ДК № 2587/R/2007 г. и анекса към него за периода от 01.03.2014 г. до 24.03.2016 г. (включително); законната лихва за забава върху претендираната главница от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.03.2016 г.) до окончателното изплащане на вземането; 36 лева нотариални такси, дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия на „Банка Пиреос България“ АД.

С решение № 1599/01.07.2019 г. по в.гр.д. № 4082/2017 г. на САС, 2-ри състав е потвърдено решението на ОС – Видин.

С решение № 60011/16.06.2021 г. по т.д. № 2852/2019 г. на ВКС, I т.о. е отменено решението на САС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на САС. Дадени са указания на долната инстанция при новото разглеждане на делото апелативният съд да аналаизира и отговори на възраженията, които са останали необсъдени от първия въззивен състав, както и да възложи изготвянето на експертиза, която да установи какъв би бил размерът на задължението по процесния договор за кредит при приложение на първоначално уговорения размер на договорната лихва и този размер да бъде съотнесен към претендирания от банката размер с приложените едностранни увеличения на лихвения процент и преструктуриране на дълга, както и да бъде 1 установено по какъв начин банката е отнасяла в погашение плащаните от длъжниците вноски, за да се прецени дали действително към датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, ответниците са имали задължения, чието изпълнение е било просрочено.

При новото разглеждане на делото от настоящия състав, същото е висящо по въззивна жалба на П. Л. Т. и Т. С. Т. против първоинстанционното решение. В него се поддържа, че съдът основал решението си на ССЕ, която била изготвена и въз основа на представени извън преклузивния срок писмени доказателства, част от които невалидни, в нарушение равенството между страните. Направено е оплакване, че съдът не обсъдил възражението им, че банката неправомерно е увеличавала неколкократно приложимия лихвен процент, като нито уведомила кредитополучателите, нито им предоставила актуализиран погасителен план. Поддържат, че клаузата, която дава право на банката едностранно да променя лихвения процент е неравноправна при условията на чл. 143, т. 10 ЗЗП, не е индивидуално уговорена и е нищожна. Съдът освен това не отчел, че има разминаване между експертизата на ССЕ и приетите писмени доказателства. Липсвали доказателства за дължимост на нотариални такси в размер на 36 лева. На следващо място поддържат, че не са допускали забава повече от 90 дни, а и такова обстоятелство не било уговорено между страните като основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. На следващо място се излагат твърдения, че банката е възпрепятствала доброволното плащане от страна на кредитополучателите, като е блокирала кредитната им сметка и съгласно чл. 81 ЗЗД длъжниците не отговарят. Излагат и твърдения, че събраните писмени доказателства не установяват усвояването на кредита, а ССЕ не изследвала този въпрос, поради което и усвояването на кредита не било доказано. Първоинстанционният съд неправилно приел за неоснователно възражението на ответниците за недействителност на чл. 1, ал.1 от Анекс № 1/24.07.2009 г. поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Тази клауза била и неравноправна, тъй като била неясна. Неправилно ВОС обсъждал и нотариалната покана до длъжниците за обявяване предсрочна изискуемост и неправилно приел настъпване на това обстоятелство на 14.03.2016 г., тъй като нотариалната покана била представена за първи път едва в исковото производство. На следващо място поддържат, че банката била обявила предсрочна изискуемост още на 10.12.2012 г., когато осчетоводила кредита като такъв, а и е депозирала предходно заявление по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 2737//2012 г. на ВРС. Поддържат, че договорни лихви след датата на предсрочна изискуемост не се дължат, както и е Анекс № 1 е нищожен поради липса на съгласие, предвид липсата на погасителен план към него. Направено е възражение за нищожност на наказателната лихва като противоречаща на добрите нрави, предвид нейния размер, което води и до недължимост на сумата 382.31 евро.

Излагат и доводи, че клаузата на чл. 2 от Анекса и чл. 9 от договора са неравноправни и поради това нищожни. Не било съобразено от пъровинстанционния съд още, че сумата по кредита не е усвоена изцяло, но въпреки това банката е начислявала договорна и наказателна лихва върху цялата кредитна сума. Жалбоподателите молят да бъде отменено първоинстанционното решение и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

„Банка Пиреос България“ АД (сега „Юробанк България“ АД) е депозирала отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, 2 приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД с предишно фирмено наименование „Банка Пиреос България“ АД) твърди в исковата си молба, че по сключен на 12.07.2007 г.

Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2587/R/2007 банката предоставила на кредитополучателите Т. С. Т. и П. Л. Т. банков кредит в размер на 22 900 евро, който следвало да бъде връщан на месечни погасителни вноски съобразно погасителен план. С анекс № 1 от 24.07.2009 г. страните променили размера на главницата на 23 194.80 евро, която се формирала от дължимата по договора главница, заедно с лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по анекса.

Кредотополучателите допуснали просрочие по-голямо от 90 дни, поради което банката им изпратила нотариална покана, в която били дадени седем работни дни като срок за доброволно изпълнение с изявление, че в противен случай кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Същата била връчена на 29.02.2016 г., а предсрочната изискуемост настъпила на 14.03.2016 г. Банката депозирала пред РС – Видин заявление по чл. 417 ГПК за събиране задълженията по просрочения кредит, където било образувано ч.гр.д. № 681/2016 г. Била издадена заповед за незабавно изпълнение, но длъжниците депозирали възражения по чл. 414 ГПК, в резултат на което банката инициира исково производство за установяване на вземанията си. Предвид изложеното банката е искала съдът да признае за установено, че Т. С. Т. и П. Л. Т. дължат сумите 21 294.38 евро - главница по договор за кредит ДК № 2587/R/2007 от 12.07.2007 г. и анекс № 1 от 24.07.2009 г. към него, ведно със законната лихва от 25.03.2016 г. до окончателното изплащане, сумата 4847.35 евро - просрочена и изискуема възнаградителна лихва за периода 01.03.2014 г. до 13.06.2016 г., сумата 382.31 евро наказателна лихва за забава за периода от 01.03.2014 г. до 24.03.2016 г., както и нотариални такси в размер на 36 лв., дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия на банката.

Ответниците Т. С. Т. и П. Л. Т. са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорвали иска. Твърдели са, че не е усвоена цялата сума по кредита. С Анекс № 1 била извършена неразрешена капитализация на лихва, в резултат на която главницата била определена на 23 194.80 евро. Не била уговорена дата на погасителните вноски, а освен това от м. 12.2012 г. кредитната им сметка била блокирана и те не могли да погасяват кредита не по своя вина. Не били запознати с размера на дължимата се вноска, а и установили, че банката осчетоводявала по-ниска месечна вноска от уговорената в договора. Чл. 2, ал. 2 от Анекс № 1 бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави, установяващ прекомерен размер на наказателната лихва. Такъв бил и чл. 9, ал. 2 от договора. Разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 4 то Анекса също били нищожни като неравноправни, тъй като давали право на банката едностранно да изменя лихвения процент. Твърдят, че изобщо клаузите на договора и анекса, уреждащи размера на дължимата възнаградителна лихва били неясни и непрозрачни за потребителя. Банката начислявала възнаградителна и наказателна лихви въз основа на неравноправни клаузи. Искали са предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Посочили са, че по-рано през 2012 г. банката вече инициирала заповедно производство поради обявена предсрочна изискуемост, по което било образувано ч.гр.д. № 2737/2012 г. на РС – Видин, но издадената заповед за изпълнение била обезсилена поради непредявяване на иск от банката

3

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и е изслушано заключение на ССЕ. Заключения на ССЕ са изслушани и пред въззивната инстанция.

Видно от представения Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2587/R/2007 г. на 12.07.2007 г. между ответниците Т. С. Т. и П. Л. Т., от една страна, и „Банка Пиреос България“ АД от друга, е постигнато съгласие за отпускане на многоцелеви кредит в размер на 22 900 евро, от които 8000 евро за рефинансиране на кредит към „Райфайзенбанк“ и 14 900 евро – за текущо потребление, при годишна лихва, формирана от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6.25 %, със срок на издължаване от 240 месеца и начин на погасяване – 240 анюитетни месечни вноски от 227.81 евро, последната изравнителна, като първата вноска се заплаща в месеца, следващ този на усвояването. Според чл. 9, ал. 1 кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, която се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6.25%, а според чл. 9, ал. 2 при забава и при предсрочна изискуемост банката олихвява просрочената част от главницата с лихва равна на сбора от договорената лихва плюс надбавка от 10% Според чл. 10 стойността на тримесечния EURIBOR за целите на чл. 9 се актуализира, като се обявява стойността му, установена през първия работен ден на съответното тримесечие. В чл.

9, ал. 3 от договора страните са предвидили изрично, че лихвата се дължи до пълното погасяване на кредита вкл. и след изтичане на крайния погасителен срок. Съгласно чл.

21 кредитът може да бъде обявен за изискуем едностранно от банката в случай, че кредитополучателят не е погасил в срок която и да е от дължимите вноски по договора (б. „в“), както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора за кредит (б. „д“).

На 24.07.2009 г. страните са постигнали допълнително споразумение (Анекс № 1) към договора, с което са преуредили отношенията си, както относно размера на главницата, така и по отношение на договорната лихва и начина на формирането й.

Така, според чл. 1, ал.1 от Анекса, размерът на отпуснатия кредит се изменя на 23 194.80 евро, която сума се формира от дължимата главница и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по анекса. Съгласно ал. 2 на същия чл. 1 сумата се счита за изцяло усвоена, а с чл. 2, ал. 1 от Анекса договорната лихва е определена на 11.085 %, образувана от базовия лихвен процент на банката от 5.75 % плюс надбавка от 5.335 %, като в чл. 2, ал. 4 кредитополучателите се съгласили, че банката има право едностранно да променя лихвения процент в неговата цялост и/или всеки от компонентите му в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна, или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия, които кредитополучателите в чл. 11 от същия Анекс приели „без възражения“.