Определение № 1608 от 18.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1608 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501210 по описа за 2026 година П роизводството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, предст. от адв. Х. М., против Определение № 3252 от 14.03.2026 г., постановено по гр.д.

№10158/2025г. по описа на РС-Пловдив, единадесети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 5396/05.12.2025г. в частта му за разноските. С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Ответникът по жалбата Д. Н. Н. оспорва същата като неоснователна, моли да се остави без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а 1 разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 5396/05.12.2025г. постановено по гр.д. №10158/2025г. по описа на РС-Пловдив, единадесети гр.с., съдът е уважил изцяло предявените искове от Д. Н. Н. като е осъдил търговското дружество да заплати на ищеца сумата в размер от общо 1 150.97лева, недължимо платена по нищожен Договор за кредит №850887/01.07.2022г. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 400лв, заплатено адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 ГПК частният жалбоподател „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, е поискал изменение на решението, в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно. Неоснователно е възражението на ответното дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит/, правопораждащи отделните материалните права. т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение: При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004 , респ. НВАР(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай присъденото възнаграждание е в размер на 204.52 евро /400лв/, което възнаграждение не само е в минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004г., но и съответства на вида и цената на предявените 2 по делото искове, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на правна сложност на делото.

Гореизложеното обосновава извода, че присъдения размер е справедлив и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което частната жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3252 от 14.03.2026 г., постановено по гр.д. №10158/2025г. по описа на РС-Пловдив, единадесети гр.с., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3