Решение № 8222 от 05.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41459/2025
- Вид
- Решение № 8222
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 8222 гр. С., 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110141459 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ч. П. Ч., ЕГН **********, срещу „С.Г.П.“ ЕООД, ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2045,17 евро (с левова равностойност 4000 лв.), представляваща непогасено задължение съгласно сключено между страните споразумение от 12.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 04.03.2025 г. отправил към ответника поръчка на арматурна заготовка на стойност 8004 лв., за което от страна на ответника били издадени проформа фактура № 163/04.03.2025 г. и фактура № 154/04.03.2025 г. С преводно нареждане от 04.03.2025 г. ищецът заплатил по банковата сметка на ответника сумата от 8004 лв. съгласно издадените фактури. Твърди, че „С.Г.П.“ ЕООД не доставило цялото договорено количество арматурна заготовка, като останало недоставено такова на обща стойност 5000 лв., от които към 12.05.2025 г. 1000 лв. били възстановени от ответника. Сочи, че на 12.05.2025 г. между страните било подписано споразумение, с което ответното дружество признало съществуващото си задължение в размер на 4000 лв. и поело задължение да го изплати на четири равни вноски в размер от по 1000 лв. с падежи: 25.05.2025 г., 04.06.2025 г., 15.06.2025 г., 26.06.2025 г. по посочена в споразумението банкова сметка на кредитора. Ищецът счита, че на основание чл. 4 от споразумението цялото вземане е изискуемо, тъй като не е било заплатено от ответника. По изложените съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК (предвид разясненията, дадени в решение № 219/11.11.2019 г. по гр. д. № 3029/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.), не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД чрез неговото намаляване от сумата от 2045,17 евро до сумата от 1795,17 евро, като производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК за разликата над 1795,17 евро до сумата от 2045,17 евро, или за сумата от 250 евро, поради извършено плащане от страна на ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) че между страните е сключено споразумение, с предмет и съдържание, каквито се твърдят в исковата молба, по силата на което ответникът се е задължил да плати претендираната парична сума, представляваща подлежаща на връщане поради частично недоставена арматурна заготовка по поръчка от 04.03.2025 г., за което са издадени фактури; 2) настъпила изискуемост на претендираното вземане; и 3) размер на вземането, съответен на претендирания такъв.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК (с разпореждането по чл. 131 ГПК от 27.10.2025 г. и с призовката за насроченото открито съдебно заседание), не е изпратил представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез процесуалния си представител, в хода на първото по делото открито съдебно заседание, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да 2 се мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск (съобразно допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК) да бъде уважен.
По разноските:
С оглед благоприятния за ищеца изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 2911/2025 г. по описа на РС – С.З., II граждански състав, в общ размер на 268,43 евро (245,42 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, 20,45 евро – държавна такса и 2,56 евро – такса за издаване на обезпечителна заповед), както и в настоящото производство в общ размер на 327,81 евро (246 евро – заплатено адвокатско възнаграждение и 81,81 евро – държавна такса).
Разноските, направени в хода на изпълнителното производство № 20258460400238 по описа на ЧСИ Орлин Мендов с рег. № 846 на КЧСИ в размер на 27,60 евро са разноски по изпълнението, които подлежат на събиране в хода на изпълнителното дело, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника с настоящото решение.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ левовите стойности, предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране. Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Г.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М.“, ул. „В.“ № 45, магазин № 2, да заплати на Ч. П. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., кв. „Ж.“, ул. „З.“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 26, по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД сумата от 1795,17 евро (с равностойност 3511,04 лв.), представляваща непогасено задължение съгласно сключено между страните споразумение от 12.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.Г.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М.“, ул. „В.“ № 45, магазин № 2, да заплати на Ч. П. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., кв. „Ж.“, ул. „З.“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 26, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 268,43 евро - разноски по ч. гр. д. № 2911/2025 г. по описа на РС – С.З., II граждански състав, и сумата от общо 327,81 евро – разноски по настоящото дело.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4